Решение № 144 от 10.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000181 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260047 от 09.12.2022 година, постановено по т. дело № 170/2020 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в което с решение № 260001 от 08.02.2023 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, е осъдено "ЗАД А." АД, гр.С., да заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, претърпени като пряка и непосредствена последица от смъртта на Г. Ц. Д., починала вследствие на ПТП, станало на 03.01.2020 г., както следва: на И. С. Д., ЕГН **********, от гр. П. – в размер на 112 000 лв., на Р. С. Д., ЕГН **********, от гр.П. – в размер на 112 000 лв. и на С. С. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. Д., ЕГН ********** - в размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 07.04.2020 г. до окончателното плащане. Отхвърлени са предявените като частични искове в останалата част, до претендираните от тримата ищци размери от по 176 000 лв. за всеки един от тях. Отхвърлен е искът на Д. И.

1

Д., ЕГН **********, от гр.П., за осъждане на ответника "ЗАД А." АД да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 176 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени като пряка и непосредствена последица от смъртта на Г. Ц. Д., починала вследствие на ПТП, станало на 03.01.2020 г.

Осъдено е "ЗАД А." АД, да заплати държавна такса в размер на 14 560 лв. по сметка на ОС - Пазарджик, в полза на бюджета на съдебната власт и 110 лв. – част от разноските по делото, платени от бюджета на съда. Осъдено е "ЗАД А." АД, да заплати на адвокат Д. С. Т. от *АК, с личен рег. № **********, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за предоставената по делото безплатна адвокатска защита на ищците в размер на 4 330 лв. за С.

Д. и по 3 770 лв. за Р. и И. Д.и.

С определение № 260021 от 06.02.2023 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се приложи Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението, обнародвано в ДВ бр. 88 от 04.11.2022 година и се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Т. на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство "ЗАД А." АД изцяло в осъдителните части, с които са уважени субективно съединените искове на ищците Р., И. и С. С.и Д.и, като са им присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 112 000 лева за първите двама и 140 000 лева за третия, ведно със законната лихва от 07.04.2020 година до окончателното изплащане на сумите. Оплакванията са за неправилност, необоснованост, противоречие с процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението в обжалваните части. Изложени са доводи, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване възникването на вземания за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка.

Липсвали доказателства за болките и стР.нията, които тази смърт им е причинила. Показанията на разпитаните свидетели не били обсъдени при условията на чл. 172 от ГПК с отчитане на тяхната заинтересованост.

Поставен е и въпросът за допустимостта на свидетелските показания, дадени от ищците, за установяване на болките и стР.нията на другите ищци. Твърди 2 се пълна недоказаност на исковите претенции. Тези процесуални нарушения, според жалбоподателя, довели до неправилност на изводите на съда както за основателността на предявените искове, така и за размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Посочено е, че дори да се кредитират показанията на свидетелите, тяхното съдържание по никакъв начин не обосновавало присъдените завишени размери на обезщетенията.

Следващата група доводи, изложени във въззивната жалба, са свързани с липсата на безспорни доказателства за противоправността на поведението на водача на МПС, причинил процесното ПТП, включително с липсата на съдебен акт, задължителен за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

Твърди се, че от друга страна имало безспорни доказателства за противоправното поведение на наследодателката на ищците, което довело до смъртта й. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е определил съществено завишени размери на обезщетенията. Неправилен бил и изводът за принос на постР.лата в размер на 30%. Поддържа се, че приносът е поне 70% с оглед установеното по делото, че тя е предприела неправомерно пресичане на неразрешено и необозначено място, в тъмната част на денонощието и под въздействието на алкохол, като сама се е поставила в опасност от увреждане. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – намаляване на размерите на обезщетенията и завишаване степента на съпричиняване. Жалбоподателят претендира разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Д. Т. в качеството му на процесуален представител на всички ищци, включително на Д. И. Д., чийто иск е отхвърлен изцяло и решението в тази му част не е обжалвано от "ЗАД А." АД. В писмения отговор се изразява становище за недопустимост на въззивната жалба като просрочена. Изложени са и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за неоснователност на съдържащите се в нея оплаквания.Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

3

Подадена е и насрещна въззивна жалба от адвокат Д. Т. в качеството му на процесуален представител на ищците И., Р. и С. С.и Д., както и на Д. И.

Д.. Тя е срещу първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, с които са отхвърлени предявените частични искове както следва: исковете на И. и Р. Д.и за разликата над по 112 000 лева до по 176 000 лева, като част от общи искови претенции от по 300 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2020 година до окончателното изплащане на сумите; иска на С. Д. за разликата над 140 000 лева до 176 000 лева, претендирани частично от общо 300 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2020 година до окончателното изплащане на сумата; иска на Д. И. Д. за обещетение за неимуществени вреди до размера на 25 100 лева като част от общо претендирани 300 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2020 година до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано и в частите, с които не е присъдена законна лихва върху обезщетенията за периода от 07.01.2020 година / сезирането на застрахователя със застрахователна претенция/ до 07.04.2020 година.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което на четиримата ищци да се присъдят обезщетения в посочените по-горе размери по частичните искове/ над тези по първоинстанционното решение/, ведно със законната лихва от 07.01.2020 година до окончателното им изплащане, както и законна лихва върху присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за същия период.

Претендирани са и разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съобразно изхода на спора. Доводите в насрещната въззивна жалба са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд както досежно размерите на дължимите обезщетения, при съобразяване на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост и задължителната съдебна практика по този въпрос, така и досежно наличието на съпричиняване от страна на постР.лата. Тези доводи на жалбоподателите по насрещната жалба се основават на подробна интерпретация на събраните по делото доказателства, свързани с връзката между ищците и починалата Г. Д.а и с нейното поведение в качеството й на пешеходка, както и с противоправното поведение на водача на МПС, причинил процесното ПТП.

Посочено е, че претендираните от ищците размери на обезщетенията са при отчитане от тяхна страна на съпричиняване от постР.лата в размер на 20%. В 4 насрещната въззивна жалба освен събраните в хода на настоящото производство доказателства са обсъждани и такива от досъдебното производство, включително свидетелски показания. Претендирани са разноски.

Подаден е писмен отговор на насрещната въззивна жалба от "ЗАД А." АД с изразено становище за нейната недопустимост по отношение на ищеца Д. Д., поради това, че липсва жалба срещу първоинстанционното решение, с което неговият иск е отхвърлен. За насрещната въззивна жалба, подадена от останалите трима ищци – И., Р. и С. С.и Д.и, е изразено становище за неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните с насрещната въззивна жалба части и за присъждане на разноски.

Пред въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства, свързани с постановяването и влизането в сила на присъдата срещу водача на МПС Н. А. Д., които ще бъдат обсъдени подробно в мотивите на решението.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба на "ЗАД А." АД е процесуално допустима. Тя е подадена по пощата на 17.01.2023 година, видно от пощенското клеймо.

Решението е съобщено на застрахователното дружество на 03.01.2023 година / стр. 340/. Т.е. въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, поради което възражението за нейната недопустимост поради просрочение е неоснователно.

Основателно е възражението за недопустимост на насрещната въззивна жалба, подадена от името на Д. И. Д. чрез адвокат Д. Т.. Съображенията на въззивния съд са следните: Предявеният от Д. Д. частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. - съпруга на неговия покоен брат, в размер на 176 000 лева е отхвърлен изцяло. Този иск е самостоятелен главен иск, съединен с исковете на останалите трима ищци при условията на субективно съединяване. Първоинстанционното отхвърлително решение по този иск е съобщено на Д. Д. на 20.12.2022 година.

В преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК не е подадена въззивна жалба срещу решението от Д. Д.. Отхвърлителното решение не е обжалвано и от застрахователното дружество, което не би имало правен интерес за това. В 5 тази хипотеза – без въззивна жалба, насрещна въззивна жалба по чл. 263, ал.

2 от ГПК, подадена от ищеца, чийто иск е отхвърлен, е недопустима.

Допустимостта на насрещната въззивна жалба, подадена от останалите трима ищци по предявените от тях самостоятелни искове, няма отношение към допустимостта на насрещната жалба на Д. Д., чийто иск е самостоятелен.

Поради това производството по насрещната въззивна жалба на Д. Д. следва да бъде прекратено.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността на първоинстанционното решение, с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба , съдът намира следното:

Изложените в исковата молба обстоятелства, с които ищците И. С. Д., Р. С. Д. и С. С. Д. обосновават допустимостта на исковите си претенции срещу "ЗАД А." АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Г. Ц. Д., настъпила при ПТП на 03.01.2020 година, са извън предмета на въззивното производство, очертан с жалбите.

Става дума за безспорните на настоящия етап от производството обстоятелства, че ПТП е причинено от Н. А. Д. при управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество към датата на ПТП.

Разпечатката съдържа 43 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60e7c698-2d78-4a60-8ae1-8ed0867a6dd1