Решение № 1368 от 02.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Варна , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501701 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба на ЕВГ. АТ. В. чрез адвокат М.П. против действие на частен съдебен изпълнител Дарина Сербезова – Славова, изразяващо се в определяне на разноски по изпълнително дело № 20218930400108, а именно за разликата над 2 064,89 лева до 3 334,76 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на така извършеното действие по определяне на посочените разноски, тъй като не е посочено за какво се дължи сумата от 51,60 лева; 60 лева за проучване на имущественото състояние на жалбоподателката не се дължат, доколкото по друго дело при същия ЧСИ е извършено такова и таксите са платени, както и защото посочената сума от 6 632,55 лева за публични държавни вземания не следва да се събира от ЧСИ, а от публичен изпълнител. Иска се да бъде отменено действието на ЧСИ по определяне на посочените разноски за разликата над 2 064,89 лева.

Въззиваемата страна “Банка ДСК” АД не е депозирала в срока по член 436, алинея 3 от ГПК отговор по жалбата.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство и мотиви за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от лице, легитимирано да обжалва действията на ЧСИ, на основание член 435, алинея 2, точка 7 от ГПК. Правото си на жалба, то е упражнило в срок.

Жалбата отговаря на изискванията на член 436, алинея 4 във връзка с член 260, член 261 и член 262 от ГПК.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи 1 състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 260466 от 18.01.2021 г., с който ЕВГ. АТ. В. е осъдена да заплати на взискателя „Банка ДСК“ АД главница по договор за банков кредит в размер на 27 013,24 лева, договорна лихва в размер на 1 555,79 лева, лихва за забава в размер на 90,43 лева, законна лихва в размер на 578,44 лева и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева.

На основание член 458 от ГПК по изпълнителното дело е присъединена като взискател ТД на НАП – Варна с вземане в размер на 6 632,55 лева съгласно удоставерение с вх.№ 1784 от 11.02.2021 г.

В ПДИ, връчена на длъжника на 13.04.2021 г., е посочено, че задължението на длъжника е в следния размер: главница - 27 013,24 лева, законна лихва - 397,69 лева, неолихвяеми вземания - 1 908,85 лева, присъдени разноски – 628,44 лева, такси по ТТРЗЧСИ – 3 434,76 лева и публични държавни вземания – 6 632,55 лева.

Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство са в тежест на длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа – член 78, алинея 1 от ЗЧСИ. Нормата на член 79, алинея 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и разноски и размера на получената предплата. Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес / член 83, алинея 1 от ЗЧСИ/, а точка 26 от ТТРЗЧСИ предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.

В тази връзка ЧСИ е издал сметки № 12960 и № 12961 от 17.02.2021 г.

От приложените сметки, както и от обясненията на ЧСИ е видно, че голяма част от таксите са платени от взискателя. Всички такси са обосновано начислени, доколкото за всяка една ЧСИ е посочил по коя точка от тарифата е начислена, а е видно и, че действията са извършени. Възражението, че не следва да се начислява такса за проучване, защото при същия ЧСИ по друго дело е извършено такова и жалбоподателката е заплатила сумата за проучване е неоснователно, тъй като действията по друго дело не могат да имат доказателствена стойност. Също така е необосновано и възражението, че публичното вземане на държавата не следва да се събира от ЧСИ, а от публичен изпълнител, респективно не се дължи таксата по точка 26 от ТТРЧСИ. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение – член 458 от ГПК. Също така следва да се отбележи, че жалбоподателката при изчисленията си е пропуснала да прибави и дължимия данък добавена стойност.

Предвид направените по-горе изводи относно обосноваността и правилността на начислените такси, то действието на ЧСИ следва да бъде оптвърдено.

2

По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действие на частен съдебен изпълнител Дарина Сербезова – Славова, изразяващо се в определяне на разноски по изпълнително дело № 20218930400108, а именно за разликата над 2 064,89 лева до 3 334,76 лева, по жалба на ЕВГ. АТ. В. ЕГН ********** от град Варна – ***********

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3