Решение № 938 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330200999 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № 23-1030-003209 от 22.06.2023г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на В. А. А. с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал.

3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Жалбоподателят В. А. А., чрез процесуалния си представител адв. С.

В., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Оспорва се по същество извършването на административно нарушение, като се ангажират доказателства. Прави се молба за присъждане в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Възиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в приложена по делото Молба-становище моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Редовно 1 и своевременно призована не се представлява по делото. В молбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2019г., около 01.35 часа, в град Пловдив, на бул. „Шести септември“ жалбоподателя В. А. А., който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил "Ауди Ку7", с рег. № **. Автомобила бил чужда собственост. Водача бил спрян за проверка от ** К. К., служител на сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР гр. Пловдив. На жалбоподателя била извършена проверка за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух. Техническото средство отчело наказуема от закона стойност. Установеното усъмнило полицейските служители и те поискали да направят тест на водача А. за наличие на наркотични вещества. Водача отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARKJ - 0023. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения той отбелязал че няма възражения. За установеното наличие на алкохол в издишвания от водача въздух било образувано ДП № 137/2024г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Във връзка с отказа на жалботодателя да бъде тестван за наличие на наркотични вещества с Дръг тест 5000, на водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 108135 в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Свети Георги“ и да даде кръв в рамките на 45 минути след връчването на талона. Талона бил връчен в 01.50ч. на 07.04.2023г., а в талона било отразено че водача отказва да му бъде извършена проба за наркотични вещества с техническо средство, но желае да даде кръв и урина за извършване на медицинско и химическо изследване. Жалбоподателя А. бил отведен в посоченото в талона лечебно заведение, където дал кръв за анализ, за наличие на наркотични вещества. Това обстоятелство било отразено в съставения лист за преглед на пациент в КДБ/СО в който било отразено че е постъпил на 07.04.2023г. в 02.03ч. и че му е взета кръв и урина за определяне наличие на наркотични вещества, както и кръв за определяне наличие на алкохол. В хода на досъдебното производство била извършена Химическа експертиза № 23/ТЛ-83 на взетите проби от кръв и урина за наличие на алкохол и за наличие на наркотични вещества. От заключението на изготвената експертиза било установено наличие на алкохол в концентрация 2,33 промила, но не било установено наличие на наркотични вещества. За наличието на алкохол в посочената концентрация, на жалбоподателя А. било предявено обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Въпреки изложеното, въз основа на издадения АУАН в последствие 2 било издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН, като допълнително било отразено че нямало данни жалбоподателя да е дал кръв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - от съставения АУАН, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, талон за медицинско изследване № 108135 и № 108134, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, справка за нарушител водач, Заповед за прилагане на ПАМ, писмо от РП Пловдив с вх. № 34271/27.03.2024г. по описа на РС Пловдив, с приложени към него заверени копия на постановления за привличане на обвиняем и протокол за извършена химическа експертиза.

По същество жалбоподателя А. не отрича и по делото не е спорно че на 07.04.2023г. в 01.35ч. е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, на посоченото място, както и че е отказал да извърши проба за наличие на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000. Тези обстоятелства се установяват както от съставения АУАН, така и от Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, и талон за мидицинско изследване № 108135 и № 108134.

От лист за преглед на пациент В. А. А. в КДБ/СО се установява че същия се е явил в УМБАЛ „Св. Георги“ в срока посочен в талона за медицинско изследване и му била взета кръв за изследване за употреба на алкохол, както и кръв, и урина за употреба на наркотични вещества. В подкрепа на това се явяват и приложените по делото протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, които са попълнени от дежурния лекар в спешно отделение който взел пробите.

От писмо от РП Пловдив с вх. № 34271/27.03.2024г. по описа на РС Пловдив, с приложени към него заверени копия на постановления за привличане на обвиняем и протокол за извършена химическа експертиза се установява че било образувано ДП № 137/2024г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, както и че пробите от кърв и урина взети от жалбоподателя били изследвани с Химическа експертиза № 23/ТЛ-83. От заключението на изготвената експертиза се установява наличие на алкохол в концентрация 2,33 промила и липса на наркотични вещества. За наличието на алкохол в посочената концентрация, на жалбоподателя А. било предявено обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

3

Тази фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с полеви тест Дръг тест 5000 с фабричен номер ARKJ – 0023 за установяване на употерба на наркотични вещества както и че не е изпълнил предписанието за химикотоксикологично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или не изпълни предписанието за медицинско изследване за наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът е бил употребил такива.

Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на водача да бъде тествана за алкохол/наркотични вещества или да изпълни предписанието за медицинско изследване. От събраните по делото доказателства обаче се установи фактическа обстановка коренно различна от фактите описани в съставения АУАН и НП. Действително жалбоподателя А. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000, но същия е заявил готовност да даде кръв и урина за да бъде изследван за наличието на наркотични вещества. Нещо повече събраните по делото доказателства писмо от РП Пловдив с вх. № 34271/27.03.2024г. по описа на РС Пловдив, с приложени към него заверени копия на постановления за привличане на обвиняем и протокол за извършена химическа експертиза, копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и химическа експертиза, безспорно се установява че жалбоподателя А. е изпълнил това свое задължение като е дал кръв и урина за изследване за наличието на наркотични вещества или техните аналози, като тези проби са били подложени на анализ и е установено че наркотични вещества не са открити /макар и този факт да е без значение/. Следователно жалбоподателя А. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и административно-наказващия орган като не е съобразил всички факти и е издал обжалваното наказателно постановление е допуснал издаване на един незаконосъобразен административен акт. Фактите установени по делото 4 не изпълват обективните признаци от състава на визираната административно наказателна норма и дават основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение не е действително извършено, поради което административно наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.

Поради изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на контролните точки, съгласно Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията при извършването на които от наличните контролни точки на водача извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6 ал.1 т.3 от същата, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к.т. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Тъй като в настоящия случай наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно то и контролните точки не следва да бъдат отнемани.

При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал.

1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, протичането му в няколко съдебни заседания и с оглед материалния интерес на глобата съдът намира, че разноските за възиваемата страна следва да бъдат уважени изцяло доколкото минимума посочен в НМРАВ съгласно чл.

18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е под уговорения между страните.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, ПРС XVI наказателен състав,