Определение № 5395 от 02.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5395 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело № 20241110101650 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

РАЙОНЕН СЪД – С. е сезиран от /ФИРМА/ със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу двама длъжници – единият от които търговско дружество /ФИРМА/ със седалище в гр. С., а другият – физическото лице В. Т. К. с постоянен адрес и с настоящ адрес в гр. С., за посочени в заявлението парични вземания.

С определение № 954/07.12.2023 г. на съдията докладчик по делото, е прекратено производството по частно гражданско дело № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – С. (СРС) и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. За да постанови посочения съдебен акт, съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 1 ГПК за това.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 123 състав намира, че така образуваното пред Софийския районен съд гр. дело № 1650/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав не е подсъдно на Софийския районен съд, по следните съображения:

Нормата на чл. 411, ал. 1, изречение 1 ГПК установява, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по 1 седалището на длъжника. Съобразно чл. 411, ал. 1, изречение 2 ГПК заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

По правилата на чл. 116 ГПК, иск срещу ответници от разни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. В конкретния казус е приложима последната норма, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено срещу двама длъжници – единият от които търговско дружество със седалище в гр. С., а другият физическо лице – потребител с настоящ и постоянен адрес в гр. С..

В конкретния казус е налице хипотезата на чл. 116 ГПК, съобразно която заявителят е избрал да подаде заявлението пред съда по седалището на единия длъжник – РАЙОНЕН СЪД – С., като е без значение кой е първия посочен в заявлението длъжник, предвид търсената солидарна отговорност от двамата длъжници.

При това положение и предвид чл. 116 ГПК, Софийският районен съд приема, че местно компетентен да разгледа Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В. Т. К. с постоянен адрес и с настоящ адрес в гр. С. и /ФИРМА/ със седалище в гр. С.

Горното мотивира съда да приеме, че СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД не е местно компетентен да разгледа гражданско дело № 1650/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав Тъй като е налице спор за подсъдност и СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД е последният отказал да разгледа делото, същото следва да се изпрати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за разрешаване на спора, на основание чл. 122, изречение 2 от ГПК.

Мотивиран горното и на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК и чл.

122, изречение 2 от ГПК, Софийският районен съд, 123 състав, 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1650/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, поради неподсъдност, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТТА на гражданско дело № 1650/2024 г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 123 състав.

ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД – за разрешаване на спора, на основание чл. 122, изречение 2 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3