Решение № 16902 от 17.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16902 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110170553 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. А. В., чрез адв. Н., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на ответника вземанията по издаден в полза на „Т. Б. А. к.“ ЕАД изпълнителен лист от 14.02.2011 г. по ч.гр.д. № 55089/2010 г. по описа на СРС, 38 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20128410407670 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841 при КЧСИ, поради погасяването им давност.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е длъжник по изпълнително дело № 20128410407670 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.02.2011 г. в хода на ч.гр.д.

№ 55089/2010 г. по описа на СРС, 138 състав. Сочи, че съгласно изпълнителния лист следвало да заплати в полза на кредитора сумите, както следва: 3132,66 лв. – главница, дължима по договор за целево финансиране, ведно със законната лихва за забава от 12.11.2010 г. до окончателното изплащане; 230,60 лв. – лихва за периода 23.03.2010 г.

– 20.08.2010 г.; 30,13 лв. – лихва за периода от 23.03.2010 г. до 20.08.2010 г.; 167,87 лв.

– разноски. Излага доводи, че вземанията по процесния изпълнителен лист били прехвърлени от „Т. Б. А. к.“ ЕАД в полза на „АПС Б. Б.“ ЕООД, по силата на сключен договор за цесия. Твърди, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, доколкото кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, считано от 26.09.2012 г. С оглед изложеното, моли съда да признае за установено, че вземанията, предмет на изпълнителен лист от 14.02.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20128410407670 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, са погасени по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на основание сключен с „Т. Б. А. к.“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г. е придобил вземанията по договор за кредит № 3099810280/01.09.2008 г., сключен с ищеца. Твърди, че образуваното изпълнително дело № 20128410407670, въз основа на издадения 1 изпълнителен лист по ч.гр.д. 55089/2010 г. по описа на СРС, било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съответно било новообразувано под № 516/2020 г.

Излага съображения, с които оспорва твърденията не ищеца, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на правен интерес от търсената защита, както и на твърдението му, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността по отношение на процесните вземания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 23623/30.05.2025 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 20.06.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 20128410407670 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, образувано въз основа на издаден в полза на „Т. Б. А. к.“ ЕАД изпълнителен лист от 14.02.2011 г., кредитор по който е ответното дружество.

В тази връзка, следва че спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали вземанията, предмет на изпълнителен лист от 14.02.2011 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 55089/2010 г. по описа на СРС, 38 състав, са погасени по давност.

По реда на чл. 186 ГПК като писмени доказателства по делото са приети изпълнително дело № 20128410407670 и изпълнително дело № 20208410400516 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841 при КЧСИ.

Видно от материалите по изпълнително дело № 20128410407670 е, че производството е образувано по молба с вх. № 105941/15.06.2012 г., подадена от „Т. Б.

А. к.“ ЕАД, към която е приложен изпълнителен лист от 14.02.2011 г., издаден на основание заповед за изпълнение от 29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 55089/2010 г. по описа на СРС, 38 с-в. Съгласно данните в изпълнителния лист, длъжникът Й. А. В. следва да заплати на кредитора „Т. Б. А. к.“ ЕАД сумите, както следва: 3132,66 лв. – главница, лихва от 230,60 лв. от 23.03.2010 г. до 20.08.2010 г., лихва от 30,13 лв. от 23.03.2010 г. до 20.08.2010 г., законна лихва от 12.11.2010 г. до окончателното издължаване, както и разноски от 167,87 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подадената молба е образувано изпълнително дело под № 20128410407670, като със съобщение с изх. № 152101 от 19.06.2012 г. е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена на 03.07.2012 г.

На 26.09.2012 г. от частния съдебен изпълнител са изпратени запорни съобщения до търговски банки за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника, съгласно Разпореждане от 26.09.2012 г., както и 2 съобщение до длъжника, с което същият е уведомен за наложени запори върху всички, открити на негово име, левови и валутни банкови сметки в „ТБ Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Прокредитбанк България“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Алианц България“ АД, „МКБ Юнион банк“ АД, „Сосиете Женерал – Експрес банк“ АД, „Алфа банка – клон България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк и Еф Джи България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и всички техни клонове в страната.

С оглед изпратените съобщения, с писмо с вх. № 237615/26.10.2012 г., от „Централна кооперативна банка“ АД е постъпило уведомление относно открита на името на длъжника банкова сметка, без авоар, блокирана до пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение.

Съгласно Разпореждане от 23.11.2012 г., ЧСИ Неделчо Митев е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, който ще се състои на 08.01.2013 г., от 13:00 часа, на адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. 422, вх. „В“, ет. 5, ап. 60, за което обстоятелство до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 24.07.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 116341, подадена от „АПС Б. Б.“ ЕООД, с искане дружеството да бъде конституирано като взискател в производството, предвид сключен с „Т. Б. А. к.“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г. С Постановление от 01.10.2015 г., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, ЧСИ конституира като взискател по изпълнително дело № 20128410407670 „АПС Б. Б.“ ЕООД.

С Постановление от 30.05.2019 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ЧСИ Неделчо Митев е прекратил производството по изпълнително дело № 20128410407670, съответно наложените запори и възбрани са били вдигнати. В тази връзка, е съставен протокол за предаване на „АПС Б. Б.“ ЕООД изпълнителния лист, издаден на 14.02.2011 г. по гр.д. № 55089/2010 г. по описа на СРС, 38 с-в, в оригинал.

С молба с вх. № 007354/24.01.2020 г., кредиторът „АПС Б. Б.“ ЕООД е поискал от ЧСИ Неделчо Митев да образува изпълнително дело срещу Й. А. В., с оглед перемирано изп.дело № 7670/2012 г., като претендира да бъде наложен запор на последните новооткрити банкови сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба, с Разпореждане от 24.01.2020 г., е образувано изпълнително дело под № 20208410400516.

С Разпореждане от 13.02.2020 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника, открити в „Юробанк и Еф Джи България“ АД. С молба с вх. № 007373/04.02.2021 г., взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на открити на името на длъжника банкови сметки в търговска банка „Те – Дже Зираат Банка Съ“ АД, както и да извърши опис на движими вещи на длъжника. С Разпореждане от 31.03.2022 г. е наложен запор върху открити на името на длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. С Разпореждане от 17.11.2023 г. частният съдебен изпълнител е насрочил описа на движими вещи на длъжника, който ще се състои на 31.01.2024 г., в 11:00 часа, на адрес: гр. С., ж.к. „Н. IV” бл. 422, вх. „В“, ет. 4, ап. 60.

Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на 3 изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила заповеди за изпълнение. По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било проведено - в този смисъл Определение № 956/ 22.12.2010г. по ч.т.д. № 886/ 2010г. на ВКС, I т.о. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този смисъл: Определение № 214/ 15.05.2018г. по ч.гр.д.

№ 1528/ 2018г. на ВКС, ІV г.о.).

При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.