Определение № 417 от 03.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Ямбол, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв. Д. Е., против Определение № 422 от 27.02.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 1615/2024 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и е обезсилена Заповед №101 от 23.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 178/2024 г. по описа на ЯРС.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Според жалбоподателя съдът се е произнесъл по непредявен иск, като неправилно е разгледал две усвоявания на кредита като самостоятелни договори и е приел, че сумите по делото се претендират по тях, без това да е заявено в исковата молба. Поддържа се, че вземането си банката- ищец е претендирала по Договор за кредит № ***********, а неплатените усвоявания по същия са с номера на усвояването ******** и ********, при което не следва да се приема, че в исковото производство по чл.422 от ГПК не са въведени самостоятелни претенции по вземания по двете усвоявания. Изтъква се, че неправилно съдът е разгледал облигационното отношение между кредитодателя и кредитополучателя, като в случая се касае за един договор за кредит с № ******** от 03.12.2020 г. и вземанията по него. Позовава се на чл.4 от този договор, като сочи, че за всяко едно усвояване на суми между страните по договора се подписва допълнително споразумение, което е неразделна част от самия договор и всяко едно от функционалните усвоявания с посочените номера са по същността си услуга за покупка на стока и черпят своето основание от уговорената възможност в чл. 4 от договор за кредит с № ******** от 03.12.2020 г. Поради тази причина всички усвоявания, плащания, функционални покупки се осчетоводяват по договора за кредит. По отношение на допълнителните приложения към договора се твърди, че същите не представляват отделни кредитни правоотношения, както е приел ЯРС и не могат да бъдат такива, тъй като не съдържат никакви съществени уговорки за начин на отпускане на средствата, начин на издължаване и формиране на възнаградителната лихва, а се ползват от уговореното между страните по договора за кредит от 03.12.2020 г. Същите представляват бордера за усвояване на суми по кредита, представени са по указание на съда и с тях не се въвежда ново и различно основание на иска, а се касае за уточнение на исковата претенция. Жалбоподателят 1 поддържа, че е налице пълен идентитет между претенцията му, заявена в заповедното производство и тази, заявена в исковото производство, тъй като са за едни и същи суми, за един и същ период и на едно и също основание.

По изложените в жалбата подробни съображение се моли обжалваното определение да бъде обезсилено, а в случай, че не са налице основанията за това, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът по жалбата И. Ж., чрез особения си представител адв. Ст. Т., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика и не страда от посочените в жалбата пороци.

Оспорени са твърденията на жалбоподателя, че е налице произнасяне свръх петитум, като се сочи, че съдът не се е произнесл по съществото на спора, а е извършил дължимата от него проверка по допустимост на исковата претенция. Позовавайки се на цитираната в отговора на жалбата съдебна практика на ВКС, ответникът сочи, че в случая не е налице изискуемата се идентичност между заявеното в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение основание, от което произтича вземането, както и размерът на това вземане и претендираното в рамките на исковото производство основание и посочения размер на вземането. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви само чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, т.е. предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е вземане на кредитора на основание, което вече е било заявено в заповедното производство. Позовава се на това, че в производството по реда на чл.422 от ГПК е недопустимо изменение на основанието чрез замяна или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и увеличение на размера на иска. Счита се, че в хода на исковото производство ищецът е въвел нови твърдения относно претендираното вземане, като по този начин по същество е предявил нов иск, срещу който ответната страна не е имала възможност да се защити в съответните процесуални срокове. Споделят се изводите на първоинстнационния съд, че изменение на установителния иск е недопустимо, защото засяга основанието и петитума на иска, както и това, че за ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, което не е било предмет на заповедно производство. Споделят се изводите на ЯРС, че ищецът е въвел в исковото производство нови правопораждащи факти, които са обхванати от преклузиите на ГПК. По изложените в отговора съображения се настоява частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт и от страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията са следните:

Ямболският районен съд е бил сезиран с подадено на 22.01.2024 г. от „Юробанк България" АД заявление по чл.410 от ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжника И. Ж. Ж. за следните суми: главница в размер на 938,01 лвв., възнаградителна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г. в размер на 39,53 лв., мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 19.12.2023 г. в размер на 84,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, дължими по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******** от 03.12.2020 г. от 03.12.2020 г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 178 1681/2023 г. по описа ЯРС и е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 101 от 23.01.2024 г. за посочените в заявлението суми, като на заявителя са присъдени и разноски в заповедното производство.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 16.04.2024 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е уведомен на 08.05.2024 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 28.05.2024 г. е предявил иск през ЯРС, за което е уведомил заповедния съд.

Както в заявлението, така и в исковата молба, като обстоятелства, от които произтичат вземанията, е посочено, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." ЕАД, гр. София, като кредитор И. Ж. Ж. като кредитополучател, е бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № ********* с първоначален разрешен размер 1 500 лева. Уговорения лихвен процент е 11,22 %, а месечната погасителна вноска е в размер на 104.86 лева. Със сключването на договора на 03.12.2020 г. се е извършило целево усвояване чрез функционалността покупка на стоки в размер на 577.80 лева. Освен извършеното целево плащане за покупката на целевата стока, кредиторът е издал на кредитотополучателя кредитна карта Мастъркард, която е предоставена на ответника, който чрез нея е усвоявал паричен ресурс чрез картови трансакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения период по погасителен план за ползване на кредита. На 01.11.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащането на задълженията по кредита, не е изплатил дължимите и падежирали суми за главница, лихви, такси и разноски по договора. Вземането на кредитора е обявено за предсрочно изискуемо с подадената искова молба. Посочва се, че „Юробанк България" АД е придобил търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, при което правата и задълженията на последното преминават върху приемащото дружество.

Към заявлението е приложен сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България" и И. Ж. Ж. на 03.12.2020 г. договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ********, по силата на който на ответника И. Ж. Ж. е предоставен револвиращ кредит в размер на 700,00 лв. С договора е поето задължение от страна на кредитора за издаване на кредитна карта Мастъркард, чрез която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит и която позволява да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (РОS) и др. услуги – чл.2.

В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора, като за всяко ползване на тази услуга ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Посочено е, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. В т.14 от заявлението заявителят е посочил, че на 03.12.2020 г. длъжникът е усвоил чрез функицоналността покупка на изплащане по револвиращ кредит, като в прилогението към договора е посочена финансираната стока и цената на същата в общ размер на 577,80 лв. Във връзка с тези си пояснения в т.14 от заявлението, към същото заявителят е приложил Усвояване *********, подписано между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България" и И. Ж. Ж. на 03.12.2020 г. по кредит № **********, от който се установява, че е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращия кредит при параметри: обща цена на стоките– 577,80 лв., размер на кредита– 603,80 лв., брой вноски– 6, обща стойност на плащанията – 629,16 лв., ГПР- 11,82 % и лихвен процент- 11,22%. Посочени са финансираните стоки и услуги. В документа се съдържа погасителен план, според който кредитополучателят следва да заплати 6 месечни погасителни вноски, всяко от които в размер от 104,86 лв.

Към исковата моба на банката, въз основа на която е образувано производството по делото, е приложено Усвояване *********, подписано от „БНП Париба Пърсънъл 3

Файненс С.А.“, клон България" и И. Ж. Ж. на 02.03.2021 г. по кредит № **********, от който се установява, че е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращия кредит при параметри: обща цена на стоките– 419,00 лв., размер на кредита– 445,50 лв., брой вноски– 12, обща стойност на плащанията – 543,48 лв., ГПР- 38,62 % и лихвен процент- 33,10 %. Посочени са финансираните стоки и услуги. В документа се съдържа погасителен план, според който кредитополучателят следва да заплати 12 месечни погасителни вноски, всяко от които в размер от 45,29 лв.

Пред първоинстнацинонния съде назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, от заключението по която, както и от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, е установено, че на основание чл.4 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № ******** от 03.12.2020 г. ответникът е използвал услугата „покупка на изплащане, като покупките са изплатени от размера на разполагаемия кредитен лимит. Усвояванията са пет на брой с номера както следва: *********, ********* ******** ******** ********, като всички усвоявания са свързани с договор за кредит с № ******** от 03.12.2020 г. Вещото лице е установило, че към момента на подаване на исковата молба задълженията, претендирани от ищеца, са по усвоявания с номера ******** от 16.08.2022 г. и ******** от 16.09.2022 г.