Решение № 142 от 16.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Разград, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20243300500218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от С. И. И. и В. А. И.,чрез пълномощник адв.М. Х., с която обжалват изцяло Решение № 62/25.04.2024г. по гр.д. № 611/2023г. на РС-Кубрат, с искане за отмяната му, като неправилно. Съдът е признал за установено, по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство на общо 1/2ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** по КККР на с.Топчии и е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, per. № 5806, дело № 803 от 20.11.2015г. на нотариус И.Б.-Й., вх. per. № 4535 от 20.11.2015 год., Акт № 108, том. 10, дело 3268/2015 год. по описа на Служба по вписванията гр. Кубрат. След смъртта през 1998г. на общият наследодател И.И.А. до 2015г., когато С. И. се е снабдил е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, фактическото владение върху процесиите имоти се осъществявало единствено и само от С. И.. Сестра му Б. никога не се е интересувала от имотите, не е повдигала въпрос за плащане на рента или каквото и да е друго възнаграждение, поради това че същите се владеят и стопанисват единствено от брат й, въпреки, че през годините двамата са поддържали добри отношения, ходели са си на гости един на друг. С тези негови действия С. И. е превърнал държането на имотите във владение.

Същият е манифестирал поведение, което не оставя никакво съмнение, че имено той упражнява фактическата власт за себе си, като за тези негови действия, сестра му е знаела.

Дори и да твърди, че не е била информирана за това, то вписването на нотариалният акт е оповестило това спрямо всички. Молят моли съда да отмени Решение № 62/25.04.2024г. по 1 гр. д. № 611/2023 год. на КРС.

Въззиваемата В. А. И. не е отговорила на жалбата. В съдебно заседание изтъква, че първоинстанционният съд е установил правилно фактите и е направил съответните правни изводи. Жалбоподателят не е установил отстраняването на въззиваемата от нейната съсобствена идеална част. Обсъдил е показанията на едниствения разпитан свидетел,че въззиваемана никога не е преставала да се интересува от наследството си, поради което и отношенията между страните били влошени. От обясненията на жалбоподателя става ясно,че той е тръгнал да се снабдява с нотариален акт поради възникнали имуществени спорове между страните през 1992г.

Съдът е установил правилно фактите, а именно: Б. Й. и С. И. са деца и наследници по закон на И.И.А. /И. И. А./, починал на ***г.

Приживе на наследодателя е възстановено с Решение № л0127/21.03.1994 г. на ПК – Кубрат с плана за земеразделяне правото на собственост върху нива, находяща се в землището на с.Точилари с площ 11.151 дка, трета категория, м.„Аша екенлик“, съставляваща имот №101016 по плана за земеразделяне на селото, а понастоящев с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на с.Точилари в м.„***“, с площ 11158 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:

***,***,***,***,***,***,***,***,***..

С Решение № л0150/21.03.1994г. на ПК – Кубрат на наследниците на И.И.А. е възстановно в стари реални граници правото на собственост на нива от 2.998 дка, трета категория, в землището на с. Точилари, м.„***“, съставляваща имот № 200002 по плана на селото,а понастоящем притежаващ идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД18-431/19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на с.Точилари в м.

„***“, с площ 2999 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: ***,***,***,***,***,***,***,***.

С. И. И. представя пълномощно, изходящо от неговия баща, с което същият го упълномощил да го представлява относно земеделските му земи в землището на с.

Точилари, да получава полагащите му се за тях рента, да подготвя всички документи, необходими за издаването на нотариален акт за тях, да се разпорежда с тях и с лек автомобил.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№ 803/2015г. по описа на Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на СВ при РС– Кубрат, С. И. И. е признат за собственик на процесните наследствени имоти, придобити на основание наследство и давностно владение.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 28, том I, рег. № 442,дело № 20/2020 г. по описа на същия нотариус, Акт № 98, том 1, дело № 92/2020 г. по описа на СВ при РС– Кубрат, С. И. И. прехвърлил на съпругата си В. И. И. 2/3 ид.ч. от процесните имоти. Съдът е приел за безспорно, че жалбоподателетие 2 са съпрузи.

Изслушан в съдебно заседание ответникът заявява, че през 1992 г. или 1993г. предоставил на сестра си пари, за да купи дворно място в Република Турция за себе си и за дъщеря му.

Построили къща, но впоследствие сестра му продала нейното дворно място и не му върнала парите. Твърди, че винаги е обработвал лично нивите. През годините сестра му никога не е питала за нивите.

Разпитан е един св.Т. С., братовчед на страните, който сочи, че въззиваемата всяка година идвала в България и се интересувала от наследствените ниви. Не ги е преотстъпвала на брат си. Посочва, че двамата са във влошени отношения заради нивите.

Разградският окръжен съд, намира, че въз основа на събраните по делото доказателства правилно е установил релевантните за спора факти, като пространно е изложил мотиви на база на кои доказателства е приел тази фактическа обстановка, приемайки, че жалбоподателят С. И. като наследник, упражняващ фактическата власт върху наследствените имоти /ниви/ не е успял да докаже,че е установил промяна на намерението от държане на владение на частта на своята сестра и съответно не е могъл да я завладее. Не е могъл следователно и да прехвърли част от нивите на своята съпруга, над притежаваните от него на лично основание 1/2 ид.ч. Свидетелските показания, относно доказване на релевантни факти, както и изслушване на ответника по реда на чл. 176 ГПК съдът е ценил при съобразяване на останалите събрани доказателства писмени доказателства. Показанията на свидетеля установяват, че въззиваемата не е имала намерение да се откаже от наследството, интересувала се е от имотите. Свидетелят и тветникът твърдят влошени отношения между страните. Обясненията на ответника налагат заключение за неуредени имуществени отношения по повод продадена част от дворно място в РТурция, закупено със средства на ответника през 1992г. Оттам тръгнали проблемите им.

Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното: Спорен между страните е подлежащия на доказване от жалбоподателя факт на промяна на намерението на такова за владение с оглед придобиването на частта на другия наследник по давност.

Константна е съдебната практика, че при наследствено правоприемство всеки наследник е владелец на своите части и държател на идеални части на останалите наследници, поради което презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. Наследникът, който се позовава на придобивна давност следва да докаже, че е ползвал имота необезпокоявано, като е променил намерението си завладявайки частта на своята сестра, като тези действия следва да са доведени до знанието й.

3

С. И. на първо място не ангажира доказателства за началния момент, в който е променил намерението от държане на владение на частта на своята сестра. Същият е установил фактическа власт, т.е. обработвал е нивите въз основа на пълномощното, предоставено му от своя баща, за което негвата сестра е била в известност. Въпреки, че след това е продължил да обработва нивите липсват доказателства за конкретния момент, от който И. е променил намерението си и е започнал да владее частта на своята сестра. На следващо място по делото липсват доказателства този факт е станал известен на неговата сестра. Самият жалбоподател твърди,че отношенията му със сестра му са влошени от много години, до степен да не поддържат връзка лично. Следователно липсват доказателства промяната в намерението да е стигнала до знанието на Б.. Доводът на жалбоподателите, че нотариалният акт за придобиване на имотите по давностно владение, а след това и втория нотариален акт, в който е обективиран договора за издръжка и гледане са били вписани и налични в СВ при РС-Кубрат е ирелевантен, тъй като не е относим към подлежащия на установяване факт на предхождащо 10-годишно необезпокоявано /несмущавано/ владение на частта на въззиваемата. Показанията на свидетеля, братовчед на страните са в обратния смисъл, че въззиваемата винаги се е интересувала от нивите си, че не са уредили наследството, а при една от срещите е твърдяла,че брат й се разпоредил без нейно знание с тях.

Предвид на гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не е доказал промяна в намерението си за владение на частта на своята сестра, както и че това е стигнало до нейното знание и у еважил установителния иск за собственост. Като последица от това правилно и законосъобразно е отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК нот.акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№ 803/2015г. по описа на Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на СВ при РС– Кубрат до размера на ½ ид.ч.

В зеключение въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Изхода от спора не налага изменение на решението в частта за разноските.

Страните не претендират разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на основание чл.272 ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №62/25.04.2024г. по гр.д. №611/2023 г. по описа на РСКубрат, с което съдът е уважил предявения установителен иск за собственост на 1/2ид.ч. от имоти с идентификатори №№ *** и *** по КККР на с.Точилари,общ.Кубрат и е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№ 803/2015г. по описа на Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на СВ при РС– Кубрат до размера на 1/2ид.ч.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му 4 пред Върховния касационен съд на посочените в чл.280 ГПК основания.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5