Решение № 5463 от 27.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5463 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110155915 по описа за 2022 година

Производство по делба на недвижим имот във втора фаза – по извършването й.

С Решение № 7935 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 55915/2022 г., по описа на СРС, е допуснато извършване на съдебна делба между страните по отношение на следния недвижим имот:

Апартамент № 60, находящ се на 8-ми етаж в жилищната сграда - блок № 326 /16-23/, вход „Г“, комплекс „Люлин“, гр. София, ул. „309-та" състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, с полезна площ 2,41 кв.м., заедно с 0,766% идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, при съседи: изток – ап. 59 - държавен, запад калкан, север - ул. „309-та", юг - бул. „Захари С.", отгоре - покрив, отдолу ап. 58 - държавен, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр. София, район „Люлин“, бл. 326, вх.

„Г“, ет. 8, ап. 60, в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния 1 обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ: 84 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 13 с площ 2,41 кв.м., 0,766% идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма.

Квотите са определени в размер ½ идеални части за П. В. К., с ЕГН ********** и ½ идеални части за Д. В. К., с ЕГН **********.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:

Всеки от двамата съделители е предявил иск по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния имот. Допустимостта на този способ за извършване на делба е обусловена от кумулативното наличие на следните четири предпоставки: съсобствеността да е възникнала по наследяване, имотът да е неподеляемо жилище, наследникът да е живял в него при откриване на наследството и да не разполага с друго жилище към момента на извършване на делбата.

Съгласно заключението на вещото лице Р. С. К. към изготвената по делото Съдебно-оценителна експертиза, обективно не би било възможно недвижимият имот да бъде разделен на два самостоятелни обекта, поради наличието на един вход.

Според изчисленията в изготвената СОЕ, пазарната стойност на имота се равнява на 189 800 лева.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 г., ищецът П. К. е отправил писмена покана с искане в едномесечен срок да му бъде предоставен ключ и да бъде отстранено кучето на съделителката, или да му бъде заплащан ежемесечен наем в размер на 500 лева, като обезщетение поради лишаването му от упражняване право на ползване на ½ идеални части.

Константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 29 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 1729/2017 г., Г. К., І Г. О. , Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 619/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. и т. 9 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 4/2004 г. на ОСГК изисква: „Съделителят, направил искане за възлагане на придобития по наследство имот, следва да установи, че е живял в имота при откриване на наследството, от което е възникнала 2 съсобственост между страните по делото.“.

От събраните по делото доказателства, съдът стига до извода, че съделителят П. К. не е пребивавал в процесния апартамент към момента на откриване на наследството, още повече същият не е разполагал с ключ, видно от предявената в открито съдебно заседание покана към сестра му за осигуряване на такъв.

Съделителят притежава и други имоти, освен ½ идеална част от апартамент № 60, видно от предоставената Справка № 1632320/12.12.2023 г. към Агенция по вписванията по данни за физическо лице.

По този неоснователна. причина претенцията П. К. а възлагане на имота е

От друга страна, обстоятелството, че съделителката Д. К. живее към настоящия момент в недвижимия имот не е оспорвано. Госпожа К. твърди, че се нанася в жилището през 2008 г., една година преди смъртта на първия общ наследодател – майка на съделителите – Елена Цветкова К.а, и продължава да живее в апартамента след смъртта на втория общ наследодател – баща на съделителите – Владимир П.ов К., настъпила през 2013 г., до настоящия момент.

Съгласно практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС, именно Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 619/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. : „ В хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители.“.

От показанията на свидетеля Танчев, син на госпожа К., съдът приема за доказани твърденията на съделителката за наличие на непрекъснато и трайно фактическо състояние, изразяващо се в пребиваване в делбения имот по предназначение - с цел задоволяване на жизнени нужди.

Оспорена е предоставената декларация от Д. К., че не разполага с друго жилище, освен ½ идеална част от процесния имот.

Събраните в хода на делото устни доказателства потвърждават липсата на право на собственост върху жилище в патримониума на съделителката.

Обусловена е жизнена нужда и съдът приема за установена задължителната предпоставка по чл. 349, ал. 2 от ГПК.

3

С оглед гореизложеното, СРС, счита, че са налице задължителните предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на недвижим имот Апартамент № 60 по отношение на съделителя Д. К..

По разноските в процеса:

Съделителите дължат заплащане на държавна такса в полза на Софийски районен съд, съобразно с дяловете си в съсобствеността и оценката на имота. Апартамент № 60 е оценен от вещото лице на сумата от 189 800 лева.

За ½ идеална част П. К. дължи 1 898 лева.

За ½ идеална част Д. К. дължи 1898 лева.

Останалите разноски остават така, както страните са ги направили.

Предвид гореизложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Д. В. К., с ЕГН **********, следния недвижим имот: Апартамент № 60, находящ се на 8-ми етаж в жилищната сграда - блок № 326 /16-23/, вход „Г“, комплекс „Люлин“, гр. София, ул. „309-та" състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане Д. В. К., заплати за уравнение на дяловете на основание чл. 349, ал. 5 ГПК на съделителя П. В. К., сумата от 94 900 (деветдесет и четири хиляди и деветстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявената от П. В. К., с ЕГН **********, претенция за поставяне в дял на горепосочения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 и чл. 77 от ГПК П. В. К. да заплати по сметка на СРС сумата от 1 898 898 (хиляда осемстотин деветдесет и осем) 4 лева, държавна такса по извършването на делбата.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 и чл. 77 от ГПК Д. В. К., да заплати по сметка на СРС сумата от 1 898 (хиляда осемстотин деветдесет и осем) лева, държавна такса по извършването на делбата.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5