Решение № 1344 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330203471 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-001475/01.04.2026г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на В. В. К., с ЕГН: **********, от гр**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от пълномощник – адвокат В., който заявява, че поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът сочи, че жалбоподателят не е действала виновно, тъй като не е била наясно, че управляваното от нея МПС е било с прекратена регистрация. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.03.2026г. в 20:55ч., в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ до № 45, в посока от изток към запад, жалбоподателят В. К., управлявала личният си лек автомобил „Фолксваген Фокс“, рег.№ ****, като бил спряна за проверка от св.И. Д.. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявала автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация след получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11 от КС, тъй като нямало задължителна застраховка гражданска отговорност.

С оглед направените констатации, св.И. Д. приел, че В. К. е извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение св.Д. съставил срещу К.

АУАН GA № 4772414/06.03.2026г., като последната го подписала с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 26-1030-М000093/06.03.2026г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В последствие прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ 3779/25.03.2026г. и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение по КЗ.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В. В. К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят И. Л. Д., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. Проверката била в АИС – КАТ, с която бил свързан служебен таблет.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

2

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.574 от КЗ.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят В. К. е собственик на процесното МПС, но няма данни същата да е била уведомена за служебно прекратената регистрация на личното му МПС – съгласно разпоредбата на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като 3 в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира такива за представителство от адвокат в размер на 350 евро. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 06.05.2026г., видно от който е заплатен хоноран за представителство в размер на 350 евро, като договорът е служил и за разписка на платената сума. Предвид на това съдът счита, че са налице доказателства за направените разноски, като претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена. Така ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 350 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-001475/01.04.2026г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на В. В. К., с ЕГН: **********, от гр**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. В. К., с ЕГН:

**********, от гр**** сумата от 350 /триста и петдесет/ евро, направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4