Решение № 198 от 05.02.2026, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- Административно дело 382/2025
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Николай Витков
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, буква "з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 198
Видин, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НИКОЛАЙ ВИТКОВ
При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20257070700382 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Д. Ц. П. от гр. Видин, [улица], вх.Б, ап.30, чрез адв. Л. М., съд. адрес: гр. Видин, [улица], офис 211, против заповед № GPAM-1201654/06.11.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.
С жалбата се иска да бъде отменена заповед № GPAM-1201654/06.11.2025 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за държавната такса и възнаграждение за един адвокат.
Ответника мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представена е административната преписка, като не е взето становище по оспорването.
След като се запозна с твърденията в жалбата и като взе предвид приложените към преписката доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: на 06.11.2025 г. около 14:55 часа била извършена проверка в гр. Видин, на [улица], в близост до Алекс маркет, в посока към центъра на града от ответника било установено, че жалбоподателят управлява МПС „Пежо 207”, рег.№ [рег. номер], лична собственост, за което след направена справка с ОДЧ при РСОД било установено, че е с прекратена служебно регистрация от дата 28.10.2025 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен акт серия GA № 4649956/06.11.2025 г. При съставяне на АУАН е иззет СУМПС на жалбоподателя с № *********, както и регистрационните табели на автомобила.
Жалбата е подадена на 19.11.2025 г. от надлежно упълномощен представител на адресата на процесната ЗППАМ, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № GPAM-1201654/06.11.2025 г. е издадена от компетентен орган, видно от представената заповед № 368з-2095/10.09.2025 г., с която директор на ОДМВР-Видин е делегирал правомощия по прилагане на ПАМ (в т.ч. и от категорията на процесната), на служителите на длъжност „младши автоконтрольор” в сектор Пътна полиция, за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от ОДМВР-Видин.
В настоящия случай принудителната мярка е издадена без да е разгледано и обсъдено наличието на субективния елемент от състава на формалното административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП: управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно визираната като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване на регистрацията по чл.18, ал.1, т.2 се извършва: по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
В случая е безспорно, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация. По преписката обаче липсват каквито и да е доказателства водачът да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. Действително органите на отдел „Пътна полиция“ нямат задължение да уведомяват за служебното деригистриране на автомобила. Това обаче не означава, а и законът не установява презумпция за знание на това обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на собственика на автомобила.
За да бъде едно деяние административното нарушение, то следва да е извършено виновно (чл.6 от ЗАНН). Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Очевидно в случая деянието не е извършено умишлено, като спорът е дали нарушението, изразяващо се в управление на процесния автомобил с прекратена регистрация, е извършено от страна на оспорващия при форма на вината непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства не може да се приеме, че вината на адресата на процесната заповед е доказана. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели и СРМПС, и самият собственик не е бил уведомяван за прекратената регистрация, жалбоподателят не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че управлява дерегистрирано МПС. Тези обстоятелства изключват непредпазливостта като форма на вина и водят до извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение.
Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на водача на 06.11.2025 г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност: незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективната страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението: дерегистрацията. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.
След като субектът на принудителната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, то не може да се приеме, че деянието е извършено виновно, а оттук и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за налагане на административно наказание (на отговорността). Административният орган, който налага принудителната мярка, е длъжен да установи дали деянието е извършено при съзнаване на съставомерните фактически обстоятелства, защото по аргумент от чл.171, т.1, буква „з” от ЗДвП, административният акт се издава за извършено административно нарушение, а то по определението на чл.6, ал.1 от ЗАНН е виновно, противоправно не спазване на реда за държавно управление, за което е предвидено административно наказание, налагано по административен ред. Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите на административни нарушения, изброени в чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаване на заповедта от административния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка, без да е доказан нейния състав.
Поради гореизложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на производството по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, предвид направеното своевременно искане и приложените доказателства, ОДМВР-Видин следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по настоящето дело в размер общо на 410,00 лева (209,63 евро), от които 10,00 лева заплатена такса за образуване на делото и 400,00 лева заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № GPAM-1201654/06.11.2025 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя Д. Ц. П. от гр. Видин, [улица], вх.Б, ап.30, принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати от бюджета си на Д. Ц. П. от гр. Видин, [улица], вх.Б, ап.30, направените разноски по делото в размер общо на 410,00 лева (209,63 евро).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Съдия: