Решение № 7165 от 17.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7165

Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180701371 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

В. Я. Т., [населено място], [жк], ***, с пълномощник адв. Ст. П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GRAM - 1670215/01.05.2026г., издадена от старши полицай към Пето РУ при ОД МВР – [област], изразяваща във „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

- Заповедта се счита за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта му – чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Заявено е, че жалбоподателят не приел показанията на техническото средство – 0,62 промила алкохол в кръвта и поискал да даде кръвна проба за медицинско и химическо лабораторно изследване. Издаден му е талон с указание за явяване в *** – [област] и веднага предприел действия за придвижване. В тази вр. е посочено, че от приложена към жалбата паркинг-разписка се установява влизане на паркинга на лечебното заведение в 20:56ч. на 01.05.2026г. /л.7/. Твърди се, че по обективни причини, свързани с достъпа до болничното заведение – заключена врата, необходимост от обхождане на входове, преминаване през регистрация и изчакване пред медицински кабинет, е отбелязано закъснение с три минути. Въпреки изричното му настояване, лекарят отказал да извърши преглед и да вземе проба. Същият провел телефонен разговор с дежурен в Пето РУ, след което отказът бил потвърден.

Счита се, че в случая Т. е лишен от възможност да докаже с най-надеждното доказателствено средство, действителната концентрация на алкохол. С позоваване на Наредба № 1/19.07.2017г. е посочено, че оспорващото лице не е отказало изследване, не е отказало да подпише и получи талона, не е отказало да даде биологични проби, а напротив – явило се е в болничното заведение и е настоявало за вземане на кръвна проба, като е възпрепятствано от медицинското лице. Твърди се, че Наредба № 1/19.07.2017г. не предоставя право на медицинското лице да откаже вземане на кръвна проба поради закъснение с няколко минути. В тази вр. е посочено, че при обективна невъзможност да бъде взета кръв в срока, медицинският специалист следва да отрази причините за забавянето и часа на пробовземането. Преценката дали резултатът ще бъде зачетен е правна и не следва да бъде извършвана от медицинско лице чрез отказ. Твърди се, че с отказа е нарушено правото на защита, тъй като е отнета възможността да бъде опроверган резултатът от техническото средство и административният орган не е изяснил служебно фактите относно време на явяване на територията на болницата в срок, не е изискал паркинг данните, регистрите, видеозаписите. Изтъкнато е, че според съдебната практика при отказано или възпрепятствано вземане на кръвна проба, както и при неизяснени обстоятелства по отношение медицинското изследване, ПАМ подлежи на отмяна /решения по адм.д.№ 1427/2024г. на АС – [област]; адм.д.№ 69/2026г. на АС – [област]; адм.д.№ 547/2024г. на АС – [област]; адм.д.№ 2832/2024г. на АС – [област]/.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски.

В писмена защита по същество се поддържат съображенията в жалбата, като се счита, че административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване по зависеща от него причина. Посочено е, че разпоредбите на Наредба № 1 предвиждат, че резултатът от техническото средство се приема за определящ в хипотези като отказ да се подпише/получи талонът, неявяване в определения срок или отказ за даване на проби, поради което следва да се разграничават неявяване или отказ на водача от ситуация, при която с е явил своевременно, но медицинското заведение по организационни причини не е взело пробата. Твърди се, че административният орган неправилно приравнява часа на регистрация или прием от медицинския екип с часа на фактическото явяване в лечебното заведение, които са различни факти. Поддържа се, че при резултат 0,62 промила – стойност, близка до долната граница, от особено значение е правото на водача да оспори резултата от техническото средство чрез кръвна проба. Предвид това, ако правото е било осуетено от медицинската организация, прилагането на най-тежката последица без изясняване на причините, противоречи на принципа на съразмерност.

В ход по същество адв. П. се позова на събраните по делото доказателства и по-конкретно преглед на информацията в оптичен носител /диск/, предоставен от***, при което твърди за доказани обективни обстоятелства, попречили на жалбоподателя да се яви навреме - със закъснение от 3 минути.

- Ответникът старши полицай към Пето РУ при ОД МВР – [област], М. М., не изрази становище по жалбата и по същество.

Представено е писмено становище по жалбата от Началника на Пето РУ при ОД МВР – [област], който не е страна в съдебното производство. Жалбата е оспорена с твърдение за законосъобразност на заповедта и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но становището не може да бъде ценено, тъй като не е от страна по делото.

- Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 01.05.2026г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.80/. Жалбата е подадена на 11.05.2026г. В. Т. е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.18/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

Към жалбата са приложени и приети : копие от паркинг-разписка – вход 01.05.2026г., 20:56ч.; копие от лист за преглед в***.

Ответникът представи и по делото са приети : Заповед от 29.07.2022г. на Директора на ОД МВР – [област] за преназначаване на М. М. в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към Пето РУ при ОД МВР – [област]; Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област], т.13 от р.I /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.69, 70/; Заповед № 317з-12605/30.12.2022г. на директора на ОД МВР – [област] за оправомощаване на длъжностни лица поименно – за работа с АИС пътна полиция и използване на технически средства и системи за измервания и контрол /т.6 – М. М. – старши полицай/; АУАН серия GA № 4281261/01.05.2026г.; Талон за изследване № 0182669 от 01.05.2026г. – в който са отразени данни от алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARRD – 0039 : 0,62 промила на хиляда, вкл. е посочен избор на водача за медицинско и химическо изследване, с указано явяване в*** до 45 минути, при връчване на талона в 20,15ч. на 01.05.2026г. /л.82/; справка за нарушител – водач; резултат от проверка за техническа годност на алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARRD – 0039 с данни от 01.05.2026г. и номер на конкретната проба /периодична/, ведно с дневник за отразяване на резултати от използване на теста /л.64 и сл./.

В обстоятелствената част от оспорената заповед е посочено, че е съобразен АУАН серия GA № 4281261/01.05.2026г. и възприета фактическата установеност в същия - на 01.05.2026г., около 19:40ч. в [населено място], ж.к. ***на [улица], Т. управлява лек автомобил О. З. с рег.№ [рег. номер] /личен/, под въздействието на алкохол, като водачът е изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер AR ARRD – 0039 с номер на пробата 02431, извършена на 01.05.2026г. в 19:41ч. и резултат – 0,62 промила в издишания от водача въздух.

В АУАН и в заповедта не е вписано водачът да лиха на алкохол или други външни признаци от употребен алкохол.

Констатацията е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П, която норма е отразена цифром и текстово в оспорената заповед : „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.

Правното основание за налагане на ПАМ е – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;”.

2. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Оправомощителната заповед не е вписана в оспорения административен акт, но се съдържа в преписката, поради което пропускът не е съществен.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Установените факти са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение.