Решение № 18 от 15.03.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Троян, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Н. Гатева при участието на секретаря Ваня Т. М.а като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Административно наказателно дело № 20224340200351 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22 -0359 -000372/19.09.2022г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен Иванов Бочев на жалбоподателя И. Н. П. от с.К.,Ловешка област са наложени административни наказания глоба в размер на 3000.00/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано от П., който в законоустановения срок е подал жалба до Районен съд - Троян и като се позовава на незаконосъобразността и неправилността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и за неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Н. П., редовно призован,не се явява лично.Представлява се от адв.М. И., който поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в пледоарията му по съществото на спора и в представените писмени бележки.

За въззиваемото РУ Троян при ОДМВР Ловеч, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание, но е представено становище по жалбата, в което са изложени факти по констатираното нарушение и АНО моли НП да бъде потвърдено.

От показанията на разпитаните свидетели Й. Б. Ц., П. Т. Б., М. А. Б. и и К. Т. К. и от приложените към делото писмени доказателства съдът приема 1 за установена следната фактическа обстановка:

На 17.08.2022г. около 17.50ч. в гр.Троян полицейските служители П.

Т. Б. и М. А. Б. се движели в гр.Троян, по улица „Симеон Велики“ в посока с.Балабанско с личния автомобил на Б. „***“ с рег.№***. На кръговото кръстовище на улиците „Симеон Велики “ и „Христо Ботев“ двамата забелязали лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от млад мъж, който се движел по ул.“Христо Ботев“ в посока гр.Ловеч.Спряли да го изчакат и видяли, че на кръговото кръстовище водачът подал рязко газ, поднесъл автомобила наляво и след това надясно, с което действие извършил „дрифт“ , като автомобилът се намирал „напречно на платното за движение“. Лекият автомобил продължил да се движи по ул.“Христо Ботев“.Полицейските служители преценили, че е налице административно нарушение и свидетелят Б. подал сигнал за случилото се в ОДЧ на РУ Полиция Троян.Уведомил оперативния дежурен за регистрационния номер на автомобила.След извършената проверка бил установен собственикът и водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, а именно жалбоподателя И. Н. П. от с.К., Ловешка област.

Последният попълнил декларация, че на 17.08.2022г. лично е управлявал лекия си автомобил *** с рег.№ ***.

На жалбоподателя И. Н. П. е съставен АУАН № 465/22 с бланков №174606/ 29.08.2022г. от свидетеля Й. Б. Ц. , полицейски инспектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, затова, че на 17.08.2022г. около 17.50ч. в гр.Троян, на кръстовище на улиците „Симеон Велики “ и „Христо Ботев“, с посока на движение по ул.“Христо Ботев“ в към гр.Ловеч управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***, негова лична собственост, като използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел, а именно ненужно и демонстративно поднесъл автомобила силно наляво и надясно, при което почти навлязъл в другата лента за движение/дрифт/, като по този начин застрашил намиращия се в момента на извършване на движението лек автомобил „***“ с рег.№***.В акта е посочено, че по този начин П. не е използвал пътя по предназначението му за превоз на хора и товари.

Констатирано е, че е извършено нарушение по 104б т.2 от ЗДвП.

Актосъставителят Ц. излага в с.з., че е съставил АУАН в качеството си на полицейски инспектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, без да е очевидец на нарушението, по данни на свидетелите М. А. Б. и П. Т. Б., които са очевидци на нарушението.Жалбоподателят П. е отказал да подпише съставения АУАН, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля К.

Т. К.. В графата за възражения няма отразени такива. В седмодневния срок по чл.44 от ЗАНН са постъпили в писмен вид възражения, в които П. излага, че в съставения му АУАН не е направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което е довело до нарушаване правото му на защита, че в АУАН фигурират двама свидетели , които не е възприел на място, както и че не е извършил описаните в акта действия на посочената дата. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 22 -0359 -000372/19.09.2022г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен Иванов Бочев, с което на жалбоподателя са наложени описаните по-горе административни наказания на основание чл.175 а ал.1 пр.

3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна 2 страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и у-ние №9650/24.08.2018г. на Директора на ОДМВР Ловеч, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя/полицейски инспектор при РУ Троян/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът, при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в акта и при обсъждане на представените доказателства намира, че фактическите констатации в АУНН са напълно обосновани и се подкрепят изцяло от представените писмени и гласни доказателства. Според чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателя на посочената дата в АУАН и в НП е управлявал процесния автомобил, в който се е возил сам и на кръговото кръстовище на улиците „Симеон Велики “ и „Христо Ботев“ автомобилът извършил маневра “дрифт“. В обжалваното НП на П. е вменено, че същият ненужно и демонстративно поднесъл лекия автомобил силно наляво и надясно и почти навлязъл в другата лента за движение и по този начин застрашил останалите участници в движението. В този смисъл са показанията на свидетелите П. Т. Б. и

М. А. Б., които са очевидци на извършената маневра. Според АНО именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. водача не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а с цел да го преплъзне.Както и по-горе е посочено, свидетелите Б. и Б. , които се намирали в спряния на кръстовището лек автомобил „***“ на съвсем близко разстояние от управлявания от П. лек автомобил Мерцедес, са възприели,че той е извършил т.нар. „дрифт“. Според съдебната практика дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено моторно превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.По време на дрифта движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.Доколкото дрифтът е преднамерено 3 извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са целенасочени и съзнателни, т.е. преплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***.Това обстоятелство се доказва и от приложената по делото декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП.Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че на кръстовището на ул.“Симеон Велики“ и ул.“Христо Ботев“ управлявания от жалбоподателя лек автомобил е поднесъл, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. Б. и П. Т. Б., които са очевидци на нарушението. Според показанията им, действията на жалбоподателя са били умишлени.Свидетелят Б. излага, че при навлизане в кръстовището водачът на автомобила е подал рязко газ, в резултат на което лекия автомобил се е занесъл наляво и после надясно.Уточнява, че автомобила се е завъртял, задната му част се е занесла и е направил „дрифт“.Излага също, че на излизане от кръстовището водачът е навлязъл в насрещната лента на пътното платно, след което овладял автомобила и продължил в посока гр.Ловеч.В този смисъл са и показанията на свидетеля Б., който излага, че при навлизане в кръстовището водача поднесъл автомобила първо наляво, след това надясно, като задната част на автомобила се изнесла наляво и навлязла в насрещното платно за движение.

При изложените съображения настоящият състав намира, че въз основа на събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.Съдът счита, че с поведението си П. е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. С действията си същият е извършил т.нар.“дрифт“, което означава, че преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му.Именно това е отразено в АУАН и в НП, като направените възражения на защитата, че описанието на санкционираното нарушение не е описано пълно, прецизно и разбираемо, е неоснователно.За поведението на жалбоподателя не е имало каквато и да било обективна причина. Установява се, че същият е извършил посочената маневра и според показанията на свидетелите - очевидци го е направил умишлено. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва път, отворен за обществено ползване, за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки демонстративно гореописаните маневри.Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователни и недоказани са направените възражения от защитника на жалбоподателя, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не обосновават признаците на състава на чл.104б т.2 от ЗДвП, тъй като в случая не е посочена съответната цел, която е задължителен елемент от състава на това нарушение. Втората хипотеза в 4 посочената разпоредба, а именно ползването на пътища,отворени за обществено ползване, за други цели, освен предназначението им /превоз на хора и товари/ може да се осъществи с различни действия и в конкретния случай такива действия са описани.В АУАН и в НП изрично е посочено, че водачът ненужно и демонстративно е поднесъл автомобила силно наляво и после надясно и почти е навлязъл в другата лента за движение. Именно тези действия сочат на мисълта, че същия не е използвал път за обществено ползване в съответствие с целта му за превоз на хора и товари.Адв. И. излага възражения, че санкционната норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП не съдържа като съставомерен елемент “създаване на опасност за останалите участници в движението“, поради което е налице противоречие между фактическа и правна формулировка на административнонаказателното обвинение, препятстващо правото на защита на санкционираното лице.Настоящата инстанция счита, че деянието е описано с всички съставомерни признаци и не са налице никакви пороци и нарушения, довели до нарушаване правото на защита на П., при съставяне на АУАН и впоследствие при издаване на обжалваното НП.