Решение № 258 от 17.02.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 258 17 февруари 2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Златина Бъчварова

Секретар В. С. като разгледа административно дело номер 1332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „А.И“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ***, ет.4, представляваноИ.Х.Щ., против ревизионен акт №Р-02000218004149-091-001 от 22.02.2019 г. на началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение № 88 от 23.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС за периода 01.10.2016 г. - 03.10.2016 г., в размер на

102 343. 18 лева - главница и лихва в размер на 23 341. 21 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска да се отмени. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция

„ОДОП” Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Счита същата за неоснователна. Моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Видно от представената административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000218004149-020-001 от 16.07.2018 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, обхващаща задължения за ДДС за периода

01.10.2016 г. -03.10.2016 г., със срок на ревизията - до два месеца от датата на връчване/връчена на дружеството по електронен път на 16.07.2018 г., л.755 и 756 от делото/; изменена със заповед /ЗИЗВР/ № Р-02000218004149-020-002 от 11.09.2018 г., със срок - до 16.10.2018 г. /л.757-758 от делото/; изменена със заповед /ЗИЗВР/ № Р-02000218004149-020-003 от 15.10.2018 г., като ревизията следва да завърши до 16.11.2018 г./л.759-760 от делото/; изменена със заповед /ЗИЗВР/ № Р-02000218004149-020-004 от 14.12.2018 г., като ревизията следва да завърши до 16.01.2019 г./л.761-762 от делото/. Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им/л.763 и 764 от делото/.

Ревизионният доклад/РД/№ Р-02000218004149-092-001 от 29.01.2019 г. е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.765-768 от делото/ и е връчен на дружеството по електронен път на 31.01.2019 г./л.754 от делото/. Срещу ревизионния доклад, задълженото лице, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, не е депозирало възражение.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218004149-091-001 от 22.02.2019 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.763-766 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден частично с решение № 88 от 23.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС, за периода 01.10.2016 г. - 03.10.2016 г., в размер на 102 343. 18 лева - главница и лихва в размер на 23 341. 21 лева, и съобразно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е начислил на жалбоподателя допълнителни задължения по ДДС, като е приел, че за „А.И“ЕООД, не е било налице основание да извади от начисления данък по реда на чл.111 ЗДДС начисления данък в размер на 102 343.18 лева върху авансовите плащания на „Империал бул тръст“ООД и Е.В.Б. по облагаеми доставки на стойност 511 715.90 лева, които не са били осъществени към 03.01.2019 г.

Данните по делото сочат, че през 2012 г. дружеството-жалбоподател е придобило ½ ид.ч. от поземлен имот/ПИ/ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, местността „Акротирия“ и правото на строеж срещу задължението да извърши строителство в имота на жилищни сгради, подробно описани в нот.акт №83, том VІІ, дело №1149, вх.рег.№2147 от 12.04.2012 г. на служба по вписванията Несебър/л.205-222 от делото/. През ревизирания период дружеството е извършило строителство на жилищни и нежилищни сгради, с етап на завършеност- издаден акт 15. Извършвало е и продажби на недвижими имоти, като е получавало аванси от клиенти, съгласно сключени предварителни договори. Същите са отчетени по кредита на счетоводна сметка 412 „Клиенти по аванси“. За получените аванси са издадени фактури и е начислен ДДС, съгласно изискванията на чл.86 ЗДДС.

„А.И“ЕООД е прекратило регистрацията си по ЗДДС, считано от 03.10.2016 г., поради установени обстоятелства по чл.176 ЗДДС, като е подало за последния данъчен период от 01.10.2016 г. до 03.10.2016 г. справка-декларация за ДДС, ведно с дневник за продажби за цитирания период, с включен протокол-опис №1/03.10.2016 г., в който са вписани наличните активи към 03.10.2016 г./от ред 1 до 64/ с обща данъчна основа 3 047 590. 18 лева и ДДС- 585 114.22 лева, както и клиенти по аванси/ред 65/ с данъчна основа 3 130 861.70 лева и ДДС 626 172.34 лева със знак минус. От представения протокол-опис е формиран резултатът за периода от 01.10.2016 г. до 03.10.2016 г. ДДС за възстановяване в размер на 41 058.12 лева/л.89 от делото/.

В хода на ревизионното производство, дружеството е представило копия на издадените фактури за аванси, по сделки, които не са приключени, към датата на дерегистрацията на дружеството; протоколи за анулиране на фактури с начислен ДДС; издадени опростени фактури за аванси и окончателни фактури за изповядани сделки на клиенти; заверени копия на нот.актове за продажба на недвижими имоти; констативни актове за установяване годността за приемане на строежа.

Ревизираното лице е дало писмени обяснения, в които е посочило, че счетоводното отразяване на корекцията на начисления данък върху авансите от клиенти, налични към датата на дерегистрацията, се изразява в следната операция: Дебит сметка 412 „Клиенти по аванси“ срещу кредит сметка 45302 „Начислен данък за продажбите“ със стойността на начисления данък по авансовите фактури със знак минус. При последващо изповядване на съответната сделка, което по същество представлява настъпване на данъчното събитие „А.И“ ЕООД, е издавало протокол за анулиране на фактурата/ите за извършено/и авансово/и плащания и е издавало окончателна фактура с основание за начисляване на

ДДС - чл.113, ал.9 ЗДДС. Всички издадени протоколи за анулиране са с датата на окончателното изповядване на съответната сделка. Към 03.10.2016 г., по нито една от сделките, не е настъпила промяна в данъчната основа, вследствие на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, поради което не са изпълнени изискванията на чл.115, ал.1 ЗДДС за издаване на известия към фактурите, както и изискванията на чл.116 ЗДДС, за коригиране на известията и фактурите. А сделката между „А.И“ЕООД и „Империал бул тръст“ЕООД не е финализирана.

Дружеството-жалбоподател е издало фактура №17 от 14.04.2012 г., с която е фактурирало авансово плащане за строителна услуга, намеренията му са да издаде протокол за анулиране на издадената фактура на „Империал бул тръст“ЕООД, при настъпване на данъчното събитие, т.е. при изпълнение на договореното задължение за строителство, съобразно нот.акт от 12.04.2012 г., както и да издаде окончателна фактура, без начислен ДДС, към този момент. Сочи също, че, към ноември 2018 г., няма договорена степен за завършеност на обектите; акт 16 за външни връзки; поставени асансьори и др. връзки, съгласно одобрените проекти; няма издаден акт 16 за сградите/виж писмени обяснения от 07.11.2018 г., л.285 от делото, т.ІІ/.В хода на ревизионното производство са разгледани извършените от дружеството продажби на недвижими имоти и издадените в тази връзка фактури за авансови вноски, подробно описани в решението на ответника/л.9-16/.

Установено е, че анулирането на фактурите, е станало на по-късен етап, когато лицето вече не е било регистрирано по ЗДДС. Констатирано е, че забавянето при анулиране на фактурите, не е повлияло върху размера на ДДС, защото счетоводното отразяване и намалението на същото е извършено в описа и така е избегнат рискът от двойно облагане, още повече, че част от получателите по доставките са физически лица, които не могат да ползват данъчен кредит.

По отношение на фактура №********** от 03.12.2012 г., издадена на Е.В.Б., с предмет - вноска по договор за продажба на недвижим имот, с данъчна основа 73 232. 79 лева и ДДС- 14 646. 56 лева, органът по приходите е установил, че за нея липсва протокол за анулиране и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имота/л.609 от делото/.

За фактура

№********** от 14.04.2012 г., с данъчна основа 438 483. 11 лева и ДДС - 87 696. 62 лева, с предмет на доставката-строителна услуга, съгласно нот.акт № 18/12.04.2012 г. за изграждане на обекти в ПИ с идентификатор ***, гр.Несебър, местност „Акротирия“, издадена на „Империал бул тръст“ООД, последното е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. април 2012 г., в размер на 87 696.62 лева/л.610, гръб, от делото/.

По отношение на тези фактури, органът по приходите е приел, че сделките с физическото лице Б. и „Империал бул тръст“ООД, не са приключили през периода 04.10.2016 г. до 02.01.2019 г., в който период жалбоподателят не е регистрирано по ЗДДС лице; същите не са анулирани, а жалбоподателят не е сторил това по реда на чл.103 ДОПК.

Отделно от това, по отношение на „Империал бул тръст“ООД, органът по приходите е установил, че дружеството получател по фактурата, е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура №********** от 14.04.2012 г. и не е извършена корекция на ползвания от него данъчен кредит в размер на 87 696.

62 лева, поради което за жалбоподателят не е налице основание за извършеното намаление.

По отношение фактурата, издадена на Б., органът по приходите е установил, че жалбоподателят не е упражнил правото си да анулира фактурата и така да отстрани двойното облагане. Това не е станало и на по-късен етап, поради което извършеното намаление по тази фактура е неоснователно.

Приел е, че за „А.И“ ЕООД не е налице основание да извади от начисления данък по реда на чл.111 ЗДДС, начисленият данък в размер на 102 343.18 лева върху авансовите плащания от Е.Б. и „Империал бул тръст“ООД по облагаеми доставки на стойност 511 715. 90 лева, които не са били осъществени към 03.01.2019 г.

По тези съображения е определил на жалбоподателя допълнителни задължения по ЗДДС за периода 01.10.2016 г. - 03.10.2016 г., в размер на 102 343.18 лева - главница и лихва в размер на 23 341. 21 лева.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предметът на оспорване се свежда до това, правилно ли е намален с размера на авансовите вноски начисления ДДС по реда на чл.111 ЗДДС при дерегистрацията на дружеството и произтичащите от това последици ощетяват ли фиска. Не се спори, че сделките между „А.И“ ЕООД и „Империал бул тръст“ ЕООД и

„А.И“ ЕООД и Е.Б. не са финализирани.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Счита същите за незаконосъобразни и необосновани.

Събраният доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод на органа по приходите е неправилен и незаконосъобразен, по следните съображения: