Определение № 3745 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3745 гр. Варна, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501385 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 40159/20.05.2026г., подадена от адв.

П. П. П., като процесуален представител на В. М. Ф. срещу определение № 6462/04.05.2026г., постановено по гр.д. № 2246/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 26409/01.04.2026 г., подадена от адв. П. П., като процесуален представител на ищеца В. М. Ф. за допълване на решение № 1038/18.03.2026г., в частта за разноските.

В частната жалба се изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че константната съдебна практика на ВКС приема, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, като писмената форма е за доказване. Моли определението да бъде отменено, а решението в частта за разноските да бъде изменено като се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Счита, че не са налице основания за присъждане на адвокатско 1 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което съдът е изложил обстойни мотиви и е цитирал обширна съдебна практика.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 2246/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав е образувано по искова молба, подадена от В. М. Ф. срещу Областна администрация Варна, с която е предявен иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 3687,19 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г.

С решение № 1038/18.03.2026г. съдът е уважил предявения иск изцяло.

В мотивите е посочил, че с оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, но съгласно представения списък се претендира само адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата без данни за такава уговорка между страните

С молба от 01.04.2025г. процесуалният представител на ищеца е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. В молбата са изложени аргументи, че изявлението на адвоката е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, доколкото предоставянето на услугата не се опровергава от останалите данни по делото.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Не отговоря на действителността посоченото в частната жалба, че е налице константна съдебна практика на ВКС по въпросите свързана с присъждането на разноски по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Напротив, налице е многобройна противоречива практика на съдилищата, включително на ВКС, която е обусловила и образуването на тълкувателно дело по въпроса:

„Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за 2 предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“

Самите цитирани от първоинстанционния съд определения на ВКС са в различен смисъл от тези, цитирани от жалбоподателя.

В настоящия случай по делото не е представен договор за правна защита и съдействие. Единствено приложено е пълномощно от В. М. Ф. за адв. П. П.

П., при това не по-конкретно дело, а общо такова да го представлява пред съдилищата на Република България. В същото липсва отразява, че се предоставена безплатна правна помощ. В два броя молби, подадени от ищеца чрез адв. П. П. до съда е посочено, че моли за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, като към една от молбите е приложен списък по чл.80 от ГПК, в която е вписано единствено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ГПК. Нито ищецът, нито процесуалният му представител са се явявали в откритите съдебни заседания.

По делото липсват каквито и да било данни (били те писмени, или устни) за отправени насрещни изявления по договор за правна помощ и съдействие, от които да може да се направи извод за договорка за предоставяне на безплатна правна помощ, още по-малко досежно конкретната хипотеза на закона.

Настоящият въззивен състав споделя практиката, съобразно която се приема, че а присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото/, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, но също така, че само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл.38, ал.2 от ЗАдв не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е 3 посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА / определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 2447/2023 г. на ВКС, ІI г.о., определение № 1359/20.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 2222/2024 г. , на ВКС, IІI г.о., определение № 141/15.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 5437/2023 г. на ВКС, IІI г.о. на ВКС и др./ При конкретните данни по делото, които се изчерпват единствено с изявление за предоставена безплатна правна помощ, изхождащо единствено от процесуалния представител, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че по делото не е установено наличие на законово основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6462/04.05.2026г., постановено по гр.д. № 2246/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 26409/01.04.2026 г., подадена от адв. П. П., като процесуален представител на ищеца В. М. Ф. за изменение на решение № 1038/18.03.2026г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4