Решение № 260113 от 24.11.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

381 гр.Горна Оряховица,24.11.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА при участието на секретаря Снежана Г., като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. №

1009 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Г.Г. чрез адв.И. против „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна

Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: Г.К., П. Ст.С. и Я.М.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, представляваща недължимо изискана и заплатена такса от 38,00 лв. (тридесет и осем лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по два броя фактури съответно с № ********** и N° ********** и двете от 30.06.2020 година.

Ищецът твърди, че П.Т.Е.с ЕГН ********** е потребител на продаваната от ответното дружество „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД ел. енергия за битови нужди по см. на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, за имот с административен адрес: град ****************, обект с номер: ********** и клиентски номер: 150018****. Отчитането на ползваната ел. енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/ електромер, който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за П.Т.Е.възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел. енергия на ответното дружество.

На 14.05.2020 год. ответникът издал фактура №

********** за сумата от 47,37 лева, която била за консумирана ел. енергия за периода от 23.03.2020 година до 22.04.2020 година, от които данъчна основа от 39,16 лева и ДДС в размер на 20% или 7,83 лева и неустойка за просрочие 0,38 лева. Срокът за плащане бил 01.06.2020 година, но П.Т.Е.не извършил плащане в срок. Поради това подаването на ел. енергията било преустановено по искане на ответното дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север" АД, без „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД да е предупреждавало П.Т.Е.за това предстоящо спиране.

На 30.06.2020 година П.Т.Е.заплатила на ответното дружество сумата общо в размер на 38,00 лева, за възстановяване на захранването на обект с номер: ********** и административен адрес: град ***************с клиентски номер: 150018****, за което били издадени два броя фактури съответно с № ********** и N° ********** и двете от 30.06.2020 година. След заплащане на сумата захранването било възстановено. Към момента на това възстановяване П.Т.Е.все още имал валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.

С Договор за прехвърляне на вземане от 07.07.2020 година П.Т.Е.продала на ищеца А.Г.Г. вземането си. Ответното дружество било уведомено за прехвърлянето с Уведомително писмо на 24.07.2020 година. Ищецът твърди, че с договорът за цесия се променя една от страните по материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно действието на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, а именно надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Ищецът твърди , че това изискване на закона е изпълнено и към момента на образуване на настоящото производство страна по материалното правоотношение между П.Т.Е.и ответното дружество като кредитор е вече ищецът. Ищецът твърди , че ответното дружество дължи на ищецът сумата от 38,00 лева, заплатена му на посоченото по- горе основание като твърди, че такова не съществува, тъй като ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на ел. захранването, така определената такса е в противоречие на разпоредбите на член 122- 124 от Законът за енергетиката, които не предвиждат такси за възстановяване на ел. захранване, така начислената такса от 38,00 лева е въведено неравноправие,неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия в смисъла на разпоредбите на Законът за защита на потребителите (ЗЗП), както и липсва индивидуално договаряне на условията с потребителя- праводател, поради което клаузата от Общите условия (ОУ) за вреди въз основа, на която е начислена посочената сума е нищожна.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка, тъй като е получило сумата от 38,00 лева без основание. Счита, че при така направените възражения следва да се докаже, че е налице валидно сключен договор за цесия, че цедентьт бил в договорни отношения с ответното дружество и че на него била начислена процесната сума, както и че той заплатил тази сума на ответното дружество неоснователно.Съгласно член 7, ал. 3- та от ГПК съдът служебно следва да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, какъвто ищецът твърди, че е този сключен между ответното дружество и цедента- П.Т.Е., т. е. съдът е длъжен да прецени дали има факти и правни обстоятелства, които да водят до неравнопоставеност на клаузи по потребителски договори дори и в случай, че няма наведени пред него възражения в този смисъл, ищецът релевира изрично такова. Съгласно член 146, ал. 1- ва от Законът за защита на потребителите (ЗЗП) неравноправните клаузи в договор сключен с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Легалната дефиниция на „неравноправна клауза" се съдържа в член 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Ищецът твърди , че в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД (ОуПЕЕ) за продажба на електрическа енергия на ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни клаузи. Към днешна дата, както и към момента на прекъсване подаването на ел. енергията действат ОУПЕЕ одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.Причина за това е, че с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) окончателно е отменено Решение № от

21.07.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (настоящо фирмено наименование „Електроразпределение Север" АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г.Съгласно горецитираните решения на ВАС Комисията за енергийно и водно регулиране ще поднови процедурите по одобряване на нови Общи условия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и нови Общи условия на Електроразпределение Север АД. След отмяната до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. Съгласно член 21, ал. 1- ва от тези ОУПЕЕ от 2007- ма година:"„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването." Ищецът твърди, че клаузата противоречи на член 122- 124 от Законът за енергетиката, тъй като така предвиденото в ОУПЕЕ изискване на „компенсиране от потребителя на разходите" за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗИ. В член 123, ал. 1 е записано, че доставчиците от последна инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на ел. енергия имат правото да преустановят временно снабдяването с ел. енергия на крайните потребители при неизпълнение на задължението по договора за продажба на тази ел. енергия, напр. неизпълнение на задължението за плащане в срок на всички суми във връзка с това доставяне, вкл. и потребената ел. енергия. Според разпоредбата на член 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възобновява снабдяването и/ или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т. е. предприятието- ответник има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи други условия за възстановяването, освен отстраняването на причините за преустановяване на електроснабдяването по член 123, ал. 1 от ЗЕ. Поради това ищецът счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на член 143, т. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като ограничава правата на потребителя, призтичащи от закон.

При наличието на договорни отношения между две страни в случая доставчик- потребител и претенция на едната от тях- в случая доставчика, че от страна на потребителя има виновно неизпълнение на договорно задължение, следва да се докажат по вид и размер разходите, които доставчика е претърпял.

Горната клауза от ОУПЕЕ допуска и реално позволява на доставчика за изисква предварително заплащане на тези суми, като в същото време определя едностранно и техния размер. Т. е. доставчикът сам определя обезщетението си за претърпените от него вреди, поради включване и изключване на снабдяването с ел. енергия към потребителя.Ищецът твърди, че това я прави неравноправна по см на член 143, т. 18 и т. 19 от Законът за защита на потребителя. (Решение № 125 от 7- ми август 2015- та година по ТД № 990/2015- та година, първо ТО, ВКС)

На следващо място не може ответното дружество да събира от праводателят на ищеца суми като такси за дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трети лице в случая „Електроразпределение Север" АД. Електропреносната мрежа се обслужва от това трето дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел. захранване по нея. Юридически това е разписано в цитираната вече по- горе норма на член 20, ал. 1 от ОУДПЕЕ, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми. Тази процедура се урежда между двете Дружества от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в член 48, на която е разписано, че:"Преустановяване на присъединяването и преноса на електрическа енергия се извършват въз основа на писмено нареждане на ръководителя на съответния мрежови оператор или на упълномощено от него длъжностно лице/' Следователно ответникът не е направил и няма как да направи разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се дължат. Т. е. сумата от 38,00 лева е получена при липса на основание от ответника и то дължи нейното възстановяване. Тази сума е събрана дори в нарушаване на собствените ОУ на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД, тъй като съгласно член 20, ал. 2- ра Дружеството е следвало да изпрати до П.Т.Е., писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в ОуПЕЕ ( десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от