Определение № 38 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИСИМО” ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 сграда А, Бизнес център България, чрез юрк. ***, против определение №13096 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д. №14430/2023 г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №1832 от 17.04.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 250 лв. с ДДС.

Ответната страна по жалбата- адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: ***, в качеството му на пълномощник на ищцата С. П. П., ЕГН **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от С. П. П. против „КРЕДИСИМО” ЕАД, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1240,78 лева /хиляда двеста и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обща сума /сбор от недължимо платени суми за лихви и вноски за поръчител/, получена без правно основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 2517967/ 09.02.2022 г., сключен между страните, както и получена без правно основание от ответника сума във връзка с недействителна клауза от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г., сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2023 г.

1 до окончателното й изплащане. Тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. А. Д., то съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адвоката сумата от 504,88 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 от ГПК „КРЕДИСИМО” ЕАД е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се намали присъденото възнаграждение от 504,88 лева на 250 лева. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Д. правилно и законосъобразно са присъдени 420,73 лв. без ДДС или 504,88 лева с ДДС за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №13096 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№14430/2023 г. по описа на РС-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИСИМО” ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 сграда А, Бизнес център България, чрез юрк. ***, против определение №13096 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д. №14430/2023 г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №1832 от 17.04.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 250 лв. с ДДС.

Ответната страна по жалбата- адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: ***, в качеството му на пълномощник на ищцата С. П. П., ЕГН **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от С. П. П. против „КРЕДИСИМО” ЕАД, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1240,78 лева /хиляда двеста и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обща сума /сбор от недължимо платени суми за лихви и вноски за поръчител/, получена без правно основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 2517967/ 09.02.2022 г., сключен между страните, както и получена без правно основание от ответника сума във връзка с недействителна клауза от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г., сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2023 г.

1 до окончателното й изплащане. Тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. А. Д., то съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адвоката сумата от 504,88 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 от ГПК „КРЕДИСИМО” ЕАД е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се намали присъденото възнаграждение от 504,88 лева на 250 лева. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Д. правилно и законосъобразно са присъдени 420,73 лв. без ДДС или 504,88 лева с ДДС за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №13096 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№14430/2023 г. по описа на РС-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: