Решение № 1332 от 16.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Бургас, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100501850 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.

И. С. от село ***, ул. *** № **, чрез пълномощник адвокат Константин Тончев от АКБургас, срещу Решение № 1768/08.08.2022г. по гр.д.№ 7122/2021г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени предявените от ищцата С. И. С. искове за признаване за установено, че не дължи на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: 202423225, седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.”Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център ”Люлин 6”, ет.2, сумите както следва : 675,15 лв. - главница по Договор за потребителски заем № CASH-04433437/14.01.2010г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 104,85 лв.

- възнаградителна лихва за периода 10.03. - 14.04.2010г.; 110.48 лв. - обезщетение за забавено плащане за времето от 17.03.2010г. до 14.10.2011г., и общо 125 лв. - деловодни разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС- Бургас и е образувано изпълнително дело № 20208030402715 на ЧСИ Таня Маджарова и ищцата С. С. е осъдена да заплати на ответното дружество юристконсултско възнаграждение от 100 лева. Първоинстанционният съд е приел, че предявените отрицателни установителни искове са неоснователни , тъй като считано от 27.08.2021г., както и към датата на завеждане на делото пред БРС - 08.10.2021г., така и към тази на приключването на съдебното дирене - 09.02.2022г., не била изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност по отношение на вземанията,за които по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС- Бургас е издаден изпълнителен лист срещу С. С..

Във въззивната жалба на С. С. се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се заявява, че възприетият довод на районният съд бил в противоречие с института на перемцията. Първото изпълнително дело било образувано на 23.04.2012 год., по което на 27.07.2012 год. било предприето последното годно изпълнително действие - налагане на възбрана. Тази дата била съществена за разрешаването на спора, тъй като поставила началото на срока за перемпция 1 поради непоискване от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок. Така всички извършени изпълнителни действия след настъпилата перемпция на 23.04.2014 г. били обезсилени по право с обратна сила и се считат неизвършени- тоест не прекъсват давността, като това се отнася и за насрочения опис на движими вещи от 09.06.2016 г. На второ място, първоинстанционният съд погрешно приел, че не само извършените, но и предприетите изпълнителни действия прекъсвали давността, който извод противоречал на актуалната съдебна практика: „Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника." (гр.д. № 1747 по описа за 2020 година на ВКС, I V-то ГО). На трето място въззивникът изтъква, че процесната цесия не й е била съобщавана като длъжник по вземането, а съдебният състав на БРС , въпреки че приема, че съобщаването й може да стане в хода на изпълнителното производство (прекратено по право), приема също, че от насочването на иска й срещу новия взискател било видно, че е узнала за нея.Това обстоятелство обаче представлявало единствено и само предположение, а не установен от съда факт.На следващо място въззивницата изтъква,че в случая ТР № 2 / 26.06.2015 г. на ВКС не намирало приложение предвид факта, че към датата на постановяването му / на 26.06.2015 година/ изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция и съответно не са били налице отношения в изпълнителен процес, които да бъдат регулирани от закона съобразно Тълкувателното решение, е което е отменено изрично и ППВС № 3 от 18.11.1980 година. При това положение следвало да се приеме, че новата давност е започнала да тече, считано от 23.04.2014 г., когато е прекратено по силата на закона изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, срокът е пет годишен и е изтекъл на 23.04.2019 година. В този период обаче ново, повторно изпълнително дело не е било образувано, което евентуално е могло с действията си по него, да спре давността.Моли отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго , с което исковете бъдат уважени. Предявено е особено искане: Предвид образуваното пред ВКС тълкувателно дело № 3/2020 г. по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС No 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP No 2/26.06.2015 г. по тълк. д. No 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?", насрочено за 17.02.2022 г., моли съдът да постанови спиране на образуваното по настоящата въззивна жалба въззивно дело до произнасяне от ВКС по този въпрос,което искане не е уважено. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова-в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович - в качеството им на представляващи Дружеството,чрез пълномощник юрисконсулт Лили Николова, преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Проследявайки фактите по образуване на съдебни и изпълнителни дела срещу длъжниканастоящ ищец и въззивник , въззиваемото дружество намира, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изброени изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящият взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Таня Маджарова не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела № 951/2012 г. и № 2715/2020 г., което доказвало активно поведение за удовлетворяване интересите на взискателя.За да се изтъкне разликата между перемпционния и давностния срок въззиваемия цитира текст от Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.. IV г. о.. ГК. докладчик председателят Борислав Белазелков;позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено 2 по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, както и цитира Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017т., IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков, Решение на ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 r., Ill ГО,сочи практика на съдилища в РБългария като Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. -ОС-Пазарджик, Решение N2 397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение N2 61/24. 07.2019 г. по в. гр. д. N2 217/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение N2 4293 от 15.10.2019 г. на PC Варна по гр. д. N2 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. N2907/2018 г. и Решение N 2 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в.т.д. N 21091/2019 г.

Относно твърдението на въззивницата за неуведомяването й за извършената цесия излага подробни съображения и сочи практика на ВКС/ Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).Моли потвърждаване на първоинстанционното решение;моли за присъждане на разноските ;при условията не евентуалност и в случай на уважаване на въззивната жалба заявява възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззивница. При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Ищцата С. И. С. е предявила против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК,като се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите: 675,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем № CASH-04433437/14.01.2010г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 104.85 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.03.2010г. до 14.04.2010г.; 110.48 лв. - обезщетение за забавено плащане за време-то от 17.03.2010г. до 14.10.2011г., и общо 125 лв. - деловодни разноски, за които в пол-за на заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 2715/2020г. на ЧСИ Таня Маджарова по искане на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради погасяване на вземанията, придобити от по-следното с Договор за цесия от 15.05.2015г., по давност. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага подробни съображения, че вземанията не са по‐ гасени по давност. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, още повече, че и във въззивната жалба не се изтъкват твърдения за неправилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това 3 какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.С оглед релевираните във въззивната жалба възражения следва да се отбележи следното:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, каквото е настоящето, е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В случая няма спор, че с образуването на 23.04.2012г. на изпълнително дело №

951/2012г. на ЧСИ Таня Маджарова ,давността е била прекъсната и за времето на изпълнението погасителна давност не е текла предвид тълкуванието на ППВС №3/1980г. В този смисъл са доводите и на въззивницата, изложени на първа страница от въззивната й жалба.Освен това настоящият съдебен състав намира за правилно становището, че отмяна действието на ППВС №3/1980г., извършено с т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие и за образуваните преди приемането му изпълнителни дела погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес за принудителното осъществяване на вземането.

Последното изпълнително действие по изпълнително дело № 951/2012г. на ЧСИ Маджарова е налагането на възбрана на 27.07.2012г.,съобщението за което е получено от СВп. при РС-Дулово на 02.08.2012г./ вж. лист 170-гръб от делото на БРС/. Безспорно е, че до 02.08.2014г. други изпълнителни действия по това изпълнително дело не са били предприемани, поради което и на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство е било прекратено по право и за процесните вземания е започнала да тече нова погасителна давност.