Решение № 426 от 21.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. С., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500552 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 61 / 30.05.2022 г. по гр. д. № 332 / 2021 г. Етрополският районен съд е отхвърлил предявените от «Е. М.» ЕООД срещу В. А. П. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за дължимостта на главница от 3 000 лв., предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6 275,78 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г., на възнаградителна лихва от 94,95 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 16.06.2019 г. и на обезщетение за забава от 772,50 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 21.06.2021 г., за които суми е бил издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 232 / 2021 г.

Ищецът е бил осъден да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение от 500,72 лв. за оказана безплатна правна помощ.

Решението се обжалва от ищеца със съображения за неправилност.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Пред настоящата инстанция страните нямат спор за част от релевантните факти. Установява се, че на 16.06.2009 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с последващо наименование „Ю.Б.“ АД) и ответника В. А. П. е бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 6 300 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е бил договорен на 16.06.2019 г.

Кредитополучателят е бил длъжен да извършва погасяването чрез анюитетни вноски, включващи главница и договорна лихва. Падежът на всяка от вноските по погасителния план е бил договорен на 16-то число от съответния месец. Ответникът е извършил само едно плащане на 16.06.2009 г. в размер на 184,68 лв. Към датата на изтичане на срока на договора и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК непогасената главница е възлизала на 6 245,78 лв. съгласно съдебно-счетоводната експертиза.

По делото липсват доказателства кредитът да е бил обявяван от банката за предсрочно изискуем (чл. 15 от договора за потребителски кредит във връзка с т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК).

С договор от 18.01.2016 г. банката е прехвърлила вземанията си по процесния договор за кредит (както и по множество други договори) на ищеца „Е. М.“ ЕООД.

Спорът между страните, на първо място, е дали цесията е била надлежно съобщена на длъжника.

С исковата молба е представено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника. То е било изготвно на 06.11.2020 г. от адвокат като управител на адвокатско дружество, действащо като пълномощник на предишния кредитор (цедента). Представени са и доказателства за упълномощаването, като пълномощникът е бил изрично овластен да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето към Е. „М.“ ЕООД на вземанията по договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. Представено е и пълномощно от 19.02.2021 г. по силата на което цедентът „Ю.Б.“ АД упълномощава цесионера „Е. М.“ ЕООД (както и други лица) да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредити, за цесията съгласно договора за прехвърляне на 2 вземания от 18.01.2016 г. Тези факти налагат извода, че длъжникът В. А. П. – ответник по исковете, е бил надлежно уведомен за цесията с предявяването на исковата молба. Така прехвърлянето на вземанията от първоначалния към новия кредитор по силата на договора от 18.01.2016 г. има действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Следващият спорен въпрос е дали вземанията на кредитора са били погасени по давност. Възражение за изтекла погасителна давност е било направено от длъжника с подаването на възражението по чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство. В тази случай е без значение, че отговорът на исковата молба е бил просрочен.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главницата и за договорната лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За главницата давностинят срок е петгодишен, а за лихвата – тригодишен (съответно чл. 110 и чл. 111, б.

„в“, пр. 2 ЗЗД). Анюитетните вноски не представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД.

Установява се, че заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено от новия кредитор (цесионера) на 22.06.2021 г., като по този начин давността е била прекъсната и е спряла да тече за вземанията за главница и за договорна лихва, които са падежирали в петгодишен, респ. в тригодишен срок преди 22.06.2021 г. Така по отношение на главницата непогасените по давност вземания са за периода 22.06.2016 г. – 22.06.2021 г., а по отношение на лихвата – за периода 22.06.2018 г. – 22.06.2021 г. Всички вземания за главница, чиято изискуемнст е настъпила преди 22.06.2016 г., и всички вземания за договорна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 22.06.2018 г., са били погасени по давност.

Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, главницата по анюитетните вноски за периода 16.07.2016 г. – 16.06.2019 г. възлиза общо на 3027,74 лв. Това означава, че главният иск за 3 000 лв., предявен частично от вземане в размер на 6 275,78 лв., е доказан.

По отношение на договорната лихва претенцията на ищеца е от 16.08.2018 г. до 16.06.2019 г. Той не претендира непогасената по давност договорна лихва от 16,76 лв. по анюитетната вноска за м. юли 2018 г. За 3 заявения от ищеца период вземанията му за договорна лихва възлизат съгласно погасителния план на 94,95 лв., в какъвто размер е и исковата пренеция.

С чл. 9 от договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски кредитополучателят ще дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Така страните на практика са договорили плащането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Мораторната лихва по правило се дължи върху цялата анюитетна вноска (главница + договорна лихва), каквато е била договорката по чл. 9, но ищецът по настоящото дело я претендира само върху главницата, като за периода от 16.08.2018 г. до завеждането на заявлението по чл. 410 ГПК претенцията е за 772,50 лв. Със своето заключение по нЕ.порената от страните съдебно-счетоводна експертиза вещото лице определя лихвата за забава на 765,00 лв. за процесния период. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за доказания размер от 765 лв. съгласно експертизата. За разликата до пълния предявен размер от 772,50 лв. този иск подлежи на отхвърляне.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат само частично, решението на районния съд следва да бъде съответно ревизирано.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски. За заповедното производство те са в размер на 77,35 лв. за държавна такса. В първоинстанционното исково производство разноските възлизат на 392,65 лв. за държавна такса и за експертиза, а пред въззивната инстанция – на 92,65 лв. за държавна такса. Други разноски ищецът не претендира, а и не доказва да е направил.

НЕ.нователността на иска за мораторна лихва за сумата от 7,50 лв. не предпоставя преизчислението на разноските по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Решение № 61 / 30.05.2022 г. по гр. д. № 322 / 2021 г. на Етрополския районен съд, както следва:

- В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът за главница от 3 000 лв., предявен като частичен иск от вземане в размер на 6 275,78 лв., ведно със законната лихва;

- В ЧАСТТА с която е бил отхвърлен искът за възнаградителна лихва от 94,95 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 16.06.2019 г.;

- В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът за обезщетение за забава до сумата от 765,00 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 21.06.2021 г.;

- В ЧАСТТА за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че В. А. П. от гр. Е., ЕГН **********, дължи на «Е. М.» ЕООД – гр. С., ЕИК **, следните непогасени задължения по Договор за потребителски кредит № FL482606 / 16.06.2009 г., сключен между «Ю.Б.» АД (с предишно наименование «Ю.И Е.Д.Б.» АД) и В. А. П., и Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между «Ю.Б.» АД и «Е. М.» ЕООД:

- главница в размер на 3 000 лв., предявена като частичен иск от вземане в размер на 6 275,78 лв., ведно сс законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 22.06.2021 г. до окончателното изплащане;

- договорна (възнаградителна) лихва в размер на 94,95 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 16.06.2019 г.;

- обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 765,00 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 21.06.2021 г.; за които вземания е била издадена Заповед № 130 / 22.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 232 / 2021 г. на Етрополския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 / 30.05.2022 г. по гр. д. № 322 / 2021 г. на Етрополския районен съд В ЧАСТТА, с която искът за обезщетение за забава (мораторна лихва) е бил отхвърлен за разликата над 765,00 лв. до пълния предявен размер от 772,50 лв.

5

ОСЪЖДА В. А. П. от гр. Е., ЕГН **********, да заплати на «Е. М.» ЕООД – гр. С., ЕИК **, разноски в общ размер на размер на 562,65 лв. за производството по делото (за исковото производство по чл. 422 ГПК пред двете съдебни инстанции и за заповедното производство по чл. 410 ГПК).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6