Решение № 492 от 14.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000503519 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3345 от 04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 10482/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482, е осъден да заплати на:

- В. Й. С., ЕГН **********, на основание на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния внук П. М. Т., ЕГН **********, настъпила на 20.11.2015 г., вследствие на ПТП от 20.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 140 000 лева;

- П. С. С., ЕГН **********, на основание на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия внук П. М. Т., ЕГН **********, настъпила на 20.11.2015 г., вследствие на ПТП от 20.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до предявения от 140 000 лева.

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати:

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 650 лв.;

- адвокатско възнаграждение на адв. Н.Ц. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 160 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

- ищеца В. Й. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4 230 лева;

- ищеца П. С. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4 230 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците В. Й. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** в частта, в която всеки един от преките искове е отхвърлен, за разликата над уважения /5 000 лева/ до пълния предявен размер от 140 000 лева и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите твърдят, че присъдените обезщетения са занижени по размер и не съответстват на действително претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния внук, с който са имали изключително близки отношения до неговата внезапна и преждевременно настъпила смърт. Поддържат, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г. и е игнорирал правото на Европейския съюз, материализирано в ДФЕС, в Директиви и решения, постановени по преюдициални запитвания, имащо за предмет размера на застрахователните обезщетения.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати на всеки един от тях допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от по 135 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г.

Молят съдът да възложи в тежест на ответника да заплати на техния процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, 2 ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищците формално попадат в кръга от лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, но не са провели пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства, че между тях и пострадалия е имало трайна и особено дълбока емоционална връзка и да са претърпели от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят деловодните разноски в пълния размер, направени в двете инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищците В. Й. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** са предявили против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.11.2015г., около 21:15 часа на път III – 358, км. 48+534, свързващ гр.

Тетевен и с. Рибарица е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, управляван от Е. А. М., ЕГН **********, при което е настъпила смъртта на техния внук - П. М. Т., ЕГН **********.

3

Ищците твърдят още, че:

- ПТП е настъпило по вина на Е. А. М., ЕГН **********, който е загубил контрол върху управлението на лек автомобил, напуснал очертанията на пътното платно и се ударил в дърво.

- образувано е ДП № 405/2015 г. по описа на РУ - МВР Тетевен, пр. пр.

№ 2216/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура Ловеч, което е прекратено, поради смъртта на дееца - Е. А. М., ЕГН **********;

- лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- вследствие смъртта на техния внук са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали;

С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 140 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването на смъртта – 20.11.2015 г.

Поискали ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482, подал отговор на исковата молба /л. 55/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищците формално попадат в разширения кръг на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като пострадалият е техен внук, но не са доказали, че всеки един от тях е имал особено близка връзка с починалия и действително е претърпял от смъртта му вреди.

При условията на евентуалност оспорил размера на преките искове и поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата, че:

- пострадалият като пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван в лекия автомобил и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;

- пострадалият е пътувал в лекия автомобил, управляван от водач в 4 средна степен на алкохолно опиянение и сам се е поставил в опасност да настъпи вредоносния резултат;

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства установява, че на 20.11.2015 г., около 21:15 часа в местността „Пейков Дол“, на път 358, км. 45 + 600, между гр. Тетевен и с. Рибарица е настъпило ПТП, при което водачът на Е. А. М. загубил контрол върху управлението на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ***, последният напуснал очертанията на пътното платно и се ударил челно в дърво.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 146.

Вследствие на челния удар на лекия автомобил в дървото починал водачът, като ПТП е в пряка причина връзка и със смъртта на пътника П. М.

Т., ЕГН **********, което се установява от писменото заключение на извършената в първата инстанция медицинска експертиза – л. 156 и комплексна медицинска и автотехническа експертиза – л. 161.

Лекият автомобил е бил собственост на А. М. А. и имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на ПТП.

5

П. М. Т., ЕГН ********** е внук на ищците и е роден от брака на Н. П.

С., ЕГН ********** и М. Т. П., прекратен с решение, постановено по гр.д. № 74/1991 г. от Районен съд Тетевен, влязло в сила на 23.09.1991 г.

Съдът е предоставил упражняването на родителските права върху П. М.