Решение № 4770 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4770 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330106166 по описа за 2022 година

Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС.

Ищцата М. Б. Ч. твърди, че с ответниците С. Д. К., М. Г. Б. и В. Г. В. са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, подробно описани в исковата молба.

Поддържа се, че процесните имоти са идентични с овощна градина, находяща се в землището на гр. ***, местност „***“, съставляваща имот № ***, като с решение от *** г. на ПК ***, обл. ***, имотът бил възстановен в стари реални граници на наследници на Г. Х Г., починал на *** г. Считано от 12.05.2008 г. същият бил разделен на имот № *** с площ 0,736 дка и имот № *** с площ 0,167 дка. Твърди се, че един от наследниците на Г. Г., а именно К. Г. Г., починал на *** г., завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на своята *** Й. Д. Г.. Тя от своя страна продала цялото наследство на ищцата М. Ч. с договор от 2018г. По този начин ищцата и ответниците съпритежавали имотите с равни квоти от по ¼ ид.ч. При справка в Агенция по вписванията, ищцата установила, че ответницата С. К. се е снабдила с нотариален акт за собственост за на двата имота по давност. Поддържа, се че тя не е упражнявала самостоятелна фактическа власт и не е отблъсквала владението на другите съсобственици. Поради това се иска да бъде допусната съдебна делба на имотите при равни квоти.

Ответницата С. Д. К. твърди, че е индивидуален собственик на процесните 1 имоти, тъй като ги е придобила по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години. Поддържа, че към 2003 г. съсобственици на имотите са били И.

Г., С. К., Й. Г., М. Б. и В. В., като на *** г. всички те поделили получените по наследство земеделски имоти с договор за доброволна делба. Подписан бил и предварителен договор за покупко-продажба, с който И. Г.,Й. Г., М. Б. и В. В. се задължили да прехвърлят на С. К. собствеността върху имот № ***. Твърди се, че от датата на предварителния договор владението било предадено на К. и от *** г. тя започнала да упражнява фактическа власт с намерение за своене на имота. Това продължило явно и необезпокоявано до 2013 г., когато го придобила по давност.

Предвид това счита иска за делба за неоснователен.

Ответницата М. Г. Б. счита предявения иск за делба за неоснователен, като поддържа, че имотите са индивидуална собственост на С. К.. Поддържа, че на ***г. всички съсобственици поделили получени по наследство земеделски имоти, а след това подписали предварителен договор за покупко-продажба, с който останалите съсобствениците се задължили да прехвърлят на С. К. имот № ***. От 2003г. Б. била признала К. за индивидуален собственик на имота и не оспорвала владението на последната. Предвид това счита иска за неоснователен.

Ответницата В. Г. В. не взема становище по иска.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С решение №2021 от ***г. на Поземлена комисия *** на наследниците на Г. Х Г. било възстановено правото на собственост в стари реални граници на овощна градина от 0,903 дка в местност „***“, представляващ имот №*** при граници: имоти № 024013; №024004; №024002; №024017; №024014 / лист 5/ .

Съгласно представеното извлечение от регистъра на земеделските земи имот №*** е бил разделен като от него са образувани два поземлени имота с № *** с площ 0,736 дка и №*** с площ 0,167 дка /лист 8/ .

Установява се от представените скици-извадка от действащата кадастрална каратна на землището на гр. ***, че имот № *** е заснет с идентификатор *** и площ 736 кв.м., а имот № *** с площ 168 кв.м. е заснет с идентификатор *** / лист 33-34/ .

Според представеното удостоверение за наследници общият наследодател Г. Х Г., починал на ***г. е имал *** С. С. Г., поч. на ***. и *** Д. Г. Г., починал на ***., К.

Г. Г., починал на ***г., М. Г. Б. и В. Г. В. /лист 38/.

Към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ призовани да наследяват са били горепосочените *** и *** на общия наследодател Г. Г..

*** на Г. Г. К. Г. Г. е починал на ***г., като е оставил *** Й. Д. Г..

*** на Г. Г. Д. Г. Г. е починал на ***., *** И. Г. Г., починала на ***. и оставил *** - ответницата С. Д. К. / лист 39/.

2

На ***. К. Г. Г. завещал на *** Й. Д. Г. цялото си недвижимо и движимо имущество, което притежава към момента на смъртта си, както и всички други имоти, пари, ценности и вземания. Завещанието е обявено на ***. / лист 6/ .

С договор за продажба на наследство от ***. Й. Д. Г. продала на ищцата М. Б. Ч. цялото си наследство останало от К. Г. Г. за сумата 200 лв., изплатена в деня на сключване на договора / лист 7/ .

На ***., с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност на ***, С. Д. К. била призната за собственик на имоти с идентификатор *** с площ 168 кв.м. и *** с площ 736 кв.м. и двата намиращи се в землището на гр. *** / лист 9/ .

Установява се от показанията на свидетеля В. Б. – *** на ответницата М. Б., че след смъртта на К. Г., който бил по-малкият от *** на Г. Г., наследниците на Г. Г. се били събрали и извършили делба на имотите останали от него. Тогава те били постигнали съгласие процесният имот овощна градина от около 900 кв.м. да го дадат на *** на Д. Г. – С., тъй като той бил обработван от нейния ***, а след смъртта му и само от нея. Останалите наследници, включително *** на свидетеля не били оспорвали правата на С. К., нито били заявявали претенции към имота. Свидетелят поддържа, че поради това тя продължила да го обработва самостоятелно и със семейството си, както преди това правел и нейния *** Д. Г. /лист 73/. При преразпита си в съдебно заседание на 04.11.2024г. този свидетел уточнява, че в същия ден, в който извършили делбата сънаследниците са се съгласили да продадат въпросната овощна градина на С., като били подписали за това договор / лист 198-199/ .

Показанията на свидетеля Б. в частта им относно това кой е упражнявал фактическа власт върху имота, както и в частта относно наличието на уговорка между наследниците на Г. Г. за това на кого да се предостави процесната овощна градина се потвърждават и от свидетеля Г. Н.. Той твърди, че имотът в местността „***“ бил обещан от Г. Г. на първия му *** – Д. Г.. След като започнало възстановяването на земите през 90 години въпросният имот започнал да се стопанисва от Д. Г. и неговата ***, защото той близо до къщата им и можел да се напоява. В него те садели зеленчуци, имало овощни дървета и орехи. След смъртта на Д. Г. имота продължили да стопанисват неговата *** и *** му С., заедно със своите *** и ***. Това положение било продължило и след смъртта на по-малкия *** на Г. Г. К. Г., защото имало съгласие между наследниците на общия наследодател, че въпросната градина ще остане на Д. Г., тъй като другите били по-облагодетелствани от него при разпределението на имотите. Н. твърди, че никой друг от наследниците, освен С. не бил виждал да обработва имота. Останалите наследници – М. Б., В. В., К. Г. и *** Й.

Г. не били пречили на К. да ползва имота и не били завявали, че той е техен / лист 158/ .

3

Свидетелят Д. К. – *** на ответницата С. К., поддържа, че неговата *** е разполагала с предварителен договор за покупка на процесния имот, който бил сключен между нея и останалите наследници. Оригиналът на този договор бил представен по нотариалното дело по което се издал актът за собственост по обстоятелствена проверка, но впоследствие не бил върнат на К. / лист 158/ .

Показанията и на тримата свидетели относно наличие на делба и предварителен договор за продажба, сключени между наследниците на Г. Г. се потвърждават от представените по делото писмени доказателства. Установява се, че на ***г. между И.

Г. Г., С. Д. К., Й. Д. Г., М. Г. Б. и В. Г. В. бил сключен договор за доброволна делба на имоти в землището на *** както следва: овощна градина от 1,629 дка в местност „***“, нива от 9,999 дка в м. „***“, нива от 4,469 дка в местност „***“, лозе от 0,800 дка в м. „***“, нива от 2,999 дка в местността „***“. Договорът бил сключен в предписаната форма – нотариална заверка на подписите и вписан на същата дата – ***г. / лист 56 -58/ .

На същата дата – ***г. между И. Г. Г., Й. Д. Г., М. Г. Б. и В. Г. В., като продавачи и С. Д. К., като купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот -възстановената на наследниците на Г. Г. овощна градина от 0,903 дка в землището на ***, съставляваща имот № ***. Уговорена била цена от 100 лв. платима при сключването на договора. Прието било, че владението върху имота се прехвърля в деня на сключване на предварителния договор /лист 55/ .

В хода на съдебното дирене, беше установено, че оригиналът на така сключения предварителен договор е бил представен при съставяне на нотариалния акт за собственост в полза на ответницата К., като се съхранява по нотариалното дело, образувано от ***.

Ищцата е оспорила автентичността на подписа поставен от нейната праводателка Й. Д. Г., поради което съдът е назначил съдебно- графическа експертиза.

Заключението на последната сочи, че подписът срещу името на Й. Г. е изпълнен от нея / лист 185-187/ . Предвид това съдът намира, че оспорването не е доказано.

Относно автентичността на датата на документа съдът намира, че следва възприети за достоверни показанията на свидетеля В. Б. относно това, че предварителният договор е бил сключен на същата датата, на която бил сключен и договорът за доброволна делба. Последният има за достоверна датата, тази на нотариалната заверка на подписите – ***. Следователно отразената в предварителния договор дата е достоверна. Този извод следва и от установеното от другите свидетели обстоятелство, че между сънаследниците на Г. Г. още приживе на Д. Г. е съществувало съгласие този имот да остане само за него.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

4

Съгласно чл.34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Ищцата се легитимира като съсобственик на идеални части в процесните два имота, по силата на договор за продажба на наследство, сключен със Й. Д. Г., която е била назначена от *** си за наследник със саморъчното завещанието от ***. За да произведе действие договорът за продажба на наследство по отношение на процесните два имота, следва към дата на неговото сключване - ***. прехвърлителката да е била собственик на идеални части от процесните два имота.

Съдът намира, че възражението на ответницата С. К. относно това, че е придобила изцяло собствеността върху процесните два имота по силата на давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС е основателно. Съгласно тази разпоредба правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Доколкото в случая процесният имот съставлява сънаследство, презумпцията на чл. 69 ЗН не се прилага относно владението упражнявано върху сънаследнствения имот само от един от наследниците. В този случай се приема, че той владее собствената си идеална част и държи идеалните части на останалите наследници. За да придобие имота по давност, такъв наследник следва да измени намерението с което държи частите на другите сънаследници, като демострира промяната на намерението си пред тях явно. В настоящия случай се установи от събраните доказателства, че още непосредствено след връщането на процесните имоти, които първоначално са били заснети като една овощна градина с площ от 903 дка, е съществувало съгласие между наследниците на Г. Г. този имот да се предостави на *** на ищцата, предвид разпределяне на други имоти на общия наследодател между останалите наследници. Поради това Д. Г. и семейството му са установили фактическа власт върху имота с намерението, че го държат за себе си.