Решение № 340 от 10.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Р. Цариградска

Любка М. при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Р. Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500224 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на С. Т. К. от с. Крушето, общ.

Горна Оряховица и Г. М. Д. – К.а от гр. Велико Търново, против Решение № 409/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 793/2021г. по описа на РС – Горна Оряховица, по силата на което е допусната делба на недвижими имоти с което е допусната делба между тринадесет лица на пет земеделски имота в землището на с.Крушето, общ. Горна Оряховица.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила – не е обсъден един от нотариалните актове – НА №***г., по силата на които ищците са придобили допълнителни права от трима от съделителите – П. А. Ф., В. П. А. и К. П. Ф..

Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение по отношение правата на ищците, които да бъдат съответно 120/288 ид.ч. за С. Т. К. и 78/288 ид.ч. за Г. М. Д., да бъдат отхвърлени исковете за делба по отношение на П.

А. Ф., В. П. А. и К. П. Ф..

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от никоя от страните.

С решение №28/20.01.2023г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е допълнен с нарочен такъв за отхвърляне на иска за делба по отношение на отв. М. Г. Й..

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си 1 представител по пълномощие - адвокат А. Ч., поддържа подадената въззивна жалба, като моли да бъдат признати по-големи права на неговите доверители и се изключат от делбата П. А. Ф., В. П. А. и К. П. Ф., които са прехвърлили дяловете си на ищците.

Въззиваемите по делото Т. П. К., М. К. К. и Д. Г. Б., чрез своя пълномощник адвокат П. С. ВТАК, считат първоинстанционното решение за правилно и молят да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е образувано по искова молба на С. Т. К. и Г. М. Д., в която твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. Крушето, общ. Горна Оряховица. С. Т. К. е придобил 11/84 ид.ч. от гореописаните имоти чрез дарение, описано в нот.акт за дарение на недвижими имоти №*** на нотариус И.М. с район на действие ГОРС; 149/504 ид.ч. и чрез покупко-продажба, описана в нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти №***. на нотариус Л.С. с район на действие ГОРС; 1/36 ид.ч. чрез покупко-продажба, описана в НА за покупко-продажба на недвижими имоти №*** на нотариус Л.С. с район на действие ГОРС; 1/8 ид.ч. чрез покупко-продажба, описана в НА за покупко-продажба на недвижими имоти №***. на нотариус Л.С. с район на действие ГОРС; 1/48 ид.ч. от процесиите имоти, придобити по наследство. Излага, че за целия период, пред който е придобивал части от гореописаните имоти, С. Т. К. е бил в сключен граждански брак с ищцата Г. М. Д..

Твърди, че с описаните разпореждания и наследяване С. Т. К. станал съсобственик на 111/288 ид.ч. от процесиите имоти, а Г. М. Д. на 69/288 ид.ч. от същите. Излага, че ответниците В. П. А., К. П. Ф., Д. Г. Б., П. А. Ф., К. Й.

К., Ц. Й. К., М. К. К., Т. П. А., Т. П. К. (както и С. Т. К.) са останалите наследници на Т. И. К. (починал на 22.02.1964г.), на когото са възстановени процесните земи в землището на с.Крушето, Общ.Г.Оряховица и техните права са: В. П. А. - 6/288 ид.части; К. П. Ф. 6/288 ид.ч.; Д. Г. Б. - 18/288 ид.ч.;

П. А. Ф. - 6 /288 ид.ч.; К. Й. К. - 9/288 ид.ч.; Ц. Й. К. - 9/288 ид.ч.; М. К. К. 18/288 ид.ч.; Т. П. А. - 18/288 ид.ч.; Т. П. К. - 18/288 ид.ч., при които права моли да бъде допусната делбата. В допълнителна молба заявява че е закупил дяловете на трима от съделителите - В. П. А., К. П. Ф. и П. А. Ф., поради което моли същите да бъдат изключени от делбата, а неговият дял да бъде увеличен с техните.

Съделителите Д. Г. Б., М. К. К. и Т. П. К. оспорват първоначално посочените квоти в исковата молба, както и част от сделките, на които ищецът се позовава да е придобил права върху имотите, поради нищожност като противоречащи на закона - изцяло или евентуално за разликата от притежаваните от прехвърлителите права. Посочват права, при които да бъде допусната делбата, ако не бъдат уважени оспорванията, идентични с тези в ИМ.

Съделителите К. Й. К. и Ц. Й. К., представлявани пред ГОРС от особени представители приемат за правилно разпределението по колена, изложено в 2 исковата молба. Останалите ответници не заемат становище по делбата.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал до делба описаните в ИМ недвижими имоти при заявените от ищците права, поделяйки дела на последния ответник, починал в хода на делото и отхвърляйки иска по отношение на отв. М. Й., поради завещание в полза на другите наследници по закон по това коляно.

От фактическа по делото е безспорно, че страните са съсобственици на процесните имоти, като първоначалната съсобственост произтича от наследяване, но в резултат на различни правоприемства – наследяване, дарения и покупко-продажби се превръща в настоящата смесена съсобственост. Оспорва се, че трима от ответниците са се разпоредили с дяловете си в полза на ищците и не следва да участват в делбата.

Процесните недвижими имоти са пет земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне с Решение№215/03.07.1995г. на ПК Горна Оряховица в землището на с.Крушето, общ. Горна Оряховица. Земите са възстановени на наследниците на Т. И. К. и са идентични с посочените в ИМ и диспозитива на решението на ГОРС, няма спор по обекта на съсобственост.

Установено е, че общият наследодател Т. И. К. е оставил осем деца като наследници: И. Т. К. – син (починал на 25.05.1973г.); С. Т. К. – син (починал на 01.05.1974г.); Й. Т. К. – син (починал на 12„07.1987г.); Г. Т. К. – син (починал на 29.04.1986г.); Д. Т.а С. – дъщеря (починала на 25.03.1998г.); Ц.

Т.а В. – дъщеря (починала на 07.08.1984г.); И.ка Т.а П. - дъщеря ( починала на 14.09.1997г.); Д. Т. К. – син (починал на 09.02.1946г.); П. Т. К. – син (починал на 22.08.1989г.). Децата наследяват при равни права, при което за всеки от тях се получава дял от 1/8 ид.ч.

И. Т. К. след смъртта си е оставил трима наследници Н.М.В., С.М. П. и И.М.Д., всеки от които получава по равна част от дела или по 1/24 ид.ч., преминала върху техните наследници - съответно С.В., В.К.П. и М.Д.Д..

С. К. е оставил трима наследници - Т. С. К., Н. С.а Ж. и Р. С.а А., при равни дялове или по 1/24 ид.ч. от имотите. Т. К. е починал и оставил за наследници 3 децата си С. К. /ищецът/ и Д. Т.а С. – с по 1/48 ид.ч.

Д. Т.а С. е оставила наследници: Д. Г. Х., С. Г. А., Й. С. Й. и Д. Н.а В., при равни права или по 1/32 ид.ч. от имотите.

Й. Т. К. е оставил един наследник - Е. Й.а С., съответно с дял 1/8 ид.ч. от имотите.

Г. Т. К. е оставил трима наследници – С. Ф.а, Д. Б. и М. Й.. С. Ф.а е починала и оставила трима наследници - съпруг П. Ф. и деца В. А. и К. Ф.. По отношение на М. Й. искът за делба е отхвърлен, като е зачетено действието на завещанието на Г. Т. К. само в полза на другите две наследници, при което техните дялове са по 1/16 ид.ч., съответно на тримата наследници на С. – по 1/48 ид.ч.

Ц. Т.а В. оставила двама наследници - Й. К. И. и М. К. К., при равни права – по 1/16 ид.ч., като Й. К. е оставил след смъртта си своя дял на отв. К. Й. К. и Ц. Й. К. – по 1/32 ид.ч.

И.ка Т.а П. оставила двама наследници - Т. И. А. и М. И.а Г. - всеки с по 1/16ид.част от имотите, като частта на Т. И. А. наследена от е М. Й.а А.а, М.

Т.а П. и И. Т. А. при равни права - по 1/72 ид.ч.

П. Т. К. е оставил двама наследници – Т. П. К. и Т. П. А., които поделят неговия дял и получават по 1/16 ид.ч. от имотите.

По отношение признатите с решението права в съсобствеността на съделителите Д. Г. Б. – 18/288 ид.ч., К. Й. К. - 9/288 ид.ч., Ц. Й. К. - 9/288 ид.ч., М. К. К. - 18/288 ид.ч., Т. П. К. - 18/288 ид.ч.; за С. С. А. - 9/288 ид.ч. и за П. С. А. - 9/288 ид.ч., няма спор и същите не са предмет на въззивната жалба, поради което в тази си част решението е влязло в сила По оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не взел предвид един от представените нотариални актове - НА №***г., същото е основателно. В нарочна писмена молба ищците са заявили, че са придобили правата в съсобствеността на трима от ответниците – П. А. Ф., В. П. А. и К. П. Ф., но съдът не е обсъдил това доказателство и не е установил факта на правоприемството. Видно от посочения акт, тримата ответници с общо 3/48 ид.ч. от имотите са ги продали на ищеца, по време на брака му с ищцата, при което тази права са станали СИО на двамата ищци.

Тук следва да се отбележи, че освен по отношение на пропуска да се установи горното прехвърляне, първоинстанционният съд е допуснал нарушение и на материалния закон при формиране на правните си изводи за правата на двамата ищци, поделяйки помежду им, закупеното от другите сънаследници по време на брака. Предвид наличието на императивна правна норма, регламентираща режима на съпружеската имуществена общност като бездялова такава, в нарушение на тази норма е допуснато поделяне на СИО по време на брака, без данни и твърдения за развод, брачен договор и установен с него режим на разделност. Именно императивният характер на нарушената разпоредба, налага съдът да преоформи дяловете на ищците, като същите права бъдат разпределени в един индивидуален дял на ищеца С. Т. К. и в един общ дял на него и на ищцата Г. К.а.

4

Ищецът е придобил чрез наследяване 1/48 ид.ч., след което е придобил дела от 1/8 ид.ч. на Е. Й.а от имотите чрез дарение, съгласно НА №***, том ***, peг.№***, нот.д. №***. Макар предмет на сдЕ.та да са 11/84 ид.ч., доколкото прехвърлителят е притежавал само посочените 1/8 ид.ч., то транслативният ефект е настъпил само за тях. Така индивидуалният дял на ищеца, формиран от придобитото по наследство и чрез дарение възлиза на 7/48 ид.ч. или 42/288 ид.ч. при приравняване към правата на останалите съделители.

По време на брака си с ищцата, ищецът е закупил и съответно предметът на покупко-продажба е в режим на СИО слените дялове от други съделители – правата на М. И.а Г., М. Й.а А.а, М. Т.а П. и И. Т. А. , формиращи общо 1/8 ид.ч. от процесните имоти - с НА за покупко-продажба на недвижими имоти №*** на Л.С. - Нотариус в района на Горнооряховски районен съд. ; правата на Н. С.а Ж., Р. С.а А., Д. Т.а С., С. Г.ев В., М.Д.Д., Д. Г. Х., С. Г. А., Й. С. Й. и Д. Н.а В. - общо 149/504 ид.ч. по силата на НА за покупко-продажба на недвижими имоти №****, peг *** на нотариус Л.С. с район на действие ГОРС; правата на В. Н.а К. от 1/36 ид.ч. чрез покупко-продажба, съгласно НА за покупко-продажба на недвижими имоти №***, том *** на нотариус Л.С. с район на действие ГОРС. При зачитане реалните права на прехвърлителите, за които само е настъпил транслативният ефект на описаните възмездни разпоредителни сделки, то ищците са придобили в режим на СИО 26/48 ид.ч. или 156/288 ид.ч. при приравняване към правата на останалите съделители.