Решение № 3175 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3175 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110205177 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК *** против наказателно постановление № 23-2200034/01.04.2022 г., съставено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на ***две хиляда/ лева за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (Наредбата).

В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и за издаването му в противоречие на материалния закон. Твърди се, че неправомерно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, като наказващият орган не е обследвал и взел предвид предоставените в хода на проверката документи и не е отчел дадените от работодателя обяснения. Посочва се, че при проверката е била представена заповед № 9 от 26.11.2021 г. за съответния период на отчитане, в която изрично било отбелязано, че служителите са запознати с нея, както и с утвърдения график за периода. Излагат се съображения за установената в дружеството практика по изготвяне на предварителни поименни таблични графици, както и саморъчно попълване на присъствена форма от страна на служителите. Поради това жалбоподателят изтъква, че служителите му са били запознати с попълнените от тях графици, поради което и проверяващите органи неправилно били приели, че е налице нарушение на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО. Навежда се оплакване срещу липсата на мотиви, наложили по-висока санкция от минимално допустимата от закона, както и за бездействие във връзка с разглеждането на деянието в контекста на привилегирования 1 състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ и квалифициране на нарушението като маловажно.

Санкционираното лице смята, че са налице кумулативно дадените предпоставки на посочената разпоредба, налагащи приложението на хипотезата за маловажност. По тези съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а евентуално на това – същото да бъде изменено чрез преквалифициране на нарушението като такова по чл. 415в от КТ.

В заседанието, в което е даден хода на делото по същество, дружествотожалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. З., който моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е налице съществено разминаване в изложената фактическа обстановка, като не било отчетено поведението на работодателя по обявяване на график и утвърждаване на работно време. Позовава се на разминаване в определената материалноправна разпоредба, като приложимата такава била по чл. 403а от КТ. Твърди още, че размерът на наложената имуществена санкция бил необосновано завишен. Административнонаказващият орган не бил изследвал доказателствата, представени след даването на предписания за това. Изтъква наличието на маловажен случай и моли за приложение на чл. 415в от КТ.

Въззиваемата страна – директор на ДИТ – Софийска област, редовно призована, се представлява от юрк. А., с представено по делото пълномощно. В пледоарията си същата заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита доказателствата за единни и непротиворечиви, като от тях извежда твърдението си, че работодателят не е представил заповед № 9 от 26.11.2021 г. в хода на предприетата проверка. Формира извод за съответствие между фактите, установеното административно нарушение и цифровата му квалификация. Последващото добросъвестно поведение на нарушителя намира за относимо към наложената на дружеството принудителна административна мярка, която се прилагала независимо и наред с административнонаказателната отговорност. В заключение аргументира процесуалната невъзможност да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

В периода от 14.01.2022 г. до 03.02.2022 г. е извършена е проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по отношение на работодателя „***“ ЕООД с ЕИК ***, стопанисващ търговски обект – магазин “***“, находящ се на адрес гр.

София, бул. „***. На първо време, на 14.01.2022 г. е осъществена проверка на място в горепосочения обект от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, които в присъствието на управителя на дружеството констатирали, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време на своите служители с период на отчитане от 3 месеца. Още на същата дата, при физическото посещение на 2 магазина, са изискани графици за работа за период от декември 2021 г. до януари 2022 г. В отговор на това, пред контролните органи са представени графици за работа за месеците декември 2021 г. и януари 2022 г., но същите не са били утвърдени от работодателя „***“ ЕООД.

С призовка е изискано от представителя на дружеството да представи комплекс от документи, касаещи установения на работното място вътрешен трудов ред. В отговор на това в ДИТ – Софийска област са постъпили писмени материали – графици за работа, касаещи времеви период извън процесния такъв, заповед за утвърждаване на сумирано изчисляване на работното време от месец май 2021 г., правилник за вътрешния трудов ред и неутвърден график за работното време за месец декември 2021 г. Не били представени обаче доказателства за това, че назначените служители са били запознати с посочените в графиците работни смени.

При това положение свидетелката Т. К. приела, че в срок до 30.11.2021 г. работодателят е следвало да утвърди графици за работа за месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. – периода на сумирано отчитане на работното време, както и да запознае работниците с тях, с оглед гарантиране възможността им да се осведомят за това кога следва да се явяват на работа през предстоящото тримесечие. К. е възприела, че с бездействието си по утвърждаване на поименно графици за работа за съответния период, както и по запознаване на работниците и служителите с тях преди започването на работата им, дружеството-работодател „***“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за което на 03.02.2022 г. му съставила акт за установяване на административно нарушение № 23-2200034. АУАН е връчен на същата дата на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Гореизложеното се установява от показанията св. К., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателствени средства – правилник за вътрешния трудов ред, заповеди за установяване на сумирано отчитане на работното време, протокол за извършена проверка, призовка, идентификационна карта, трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика, неутвърдени графици за разпределение на смените/работното време, заповеди за компетентност, сигнал за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и други.

Съдът кредитира показанията на изслушаната свидетелка К., тъй като същата е станала непосредствен участник в извършването на проверката и установяването на нарушението, като е предала личните си впечатления, които кореспондират с 3 останалите доказателства. От съществено значение за правилното установяване на фактическата обстановка са твърденията на тази свидетелка, че при проверката на място е установено, че в обекта се полага работна сила при разпределение на смените съобразно изготвени графици. От разказа на свид. К. се установява, че са представени неутвърдени от работодателя графици, а при последващо поискване същите са представени във вече утвърден вид. Въз основа на това тя е формирала извода си, че утвърждаването е следвало да стане в срок до 30.11.2021 г. – до започването на периода за сумирано отчитане на работното време, след което вече работодателят е бил в нарушение. Отделно от това свидетелката споделя за това, че работниците не са били запознати с данните от утвърдените графици, което окончателно е формирало извода за допуснато нарушение по чл. 9а, ал. 1 от

Наредбата. Съдът възприема за достоверни показанията на разпитаната свидетелка и постави същите в основата на своите изводи по фактите.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от 4 формална страна.

Като несъстоятелни се отличават възраженията на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е пропуснал да разгледа и обсъди всички представени в хода на проверката документи, както и обясненията на съпричастните лица. Това е така, доколкото техният формален преглед не променя с нищо възприетия правен извод за извършено административно нарушение още към момента на установяване на сумираното изчисляване на работното време. Респективно, правотата и валидността в констатациите на административнонаказващият орган не се променят от последващото ревизиране на допуснатото нарушение, а това обстоятелство има отношение единствено към индивидуализацията наказателната отговорност на нарушителя и евентуално – при преценката за приложимост на института на маловажност.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника „***“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на същия е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на ***две хиляда/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че след извършената на 14.01.2022 г. първична проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект – магазин “***“, находящ се на адрес гр. София, бул. „***, стопанисван от „***“ ЕООД, както и на 21.01.2022 г. - по документи в сградата ДИТ - СО е доказано, че към 30.11.2021 г. търговското дружество, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, не е утвърдило графиците за работа на своите служители за месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. – периода на сумирано отчитане на работното време, и не е запознало работниците с тях. Правилно е индивидуализиран точният момент на извършване на нарушението – 30.11.2021 г., когато според представената заповед е установено сумирано изчисляване на работното време. Именно тази дата е релевантна за преценката дали е допуснато административно нарушение по посочения законов текст, доколкото задължението за работодателя да утвърди поименни графици за предстоящия период възниква още с факта на установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ – аргумент от разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, изр. 1 от Наредбата. В съответствие с даденото тълкуване в хода на настоящата аргументация е и възприетото в закона правило работодателят да запознае работниците или служителите с утвърдените графици още преди започване на работата по тях.