Решение № 404 от 24.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пазарджик, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана С. при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно дело № 20255220201160 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Й. С. Ш. с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 11236853 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Твърди се че деянието не е повторно извършено. Оспорва се компетентността на служителя, който е настроил АТСС в работен режим, както и на този, който е обработил заснетото нарушение.

За ответника по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката Й. Ш. е санкционирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а 1 именно като собственик на МПС Т.Я. 1.3 с рег. № .... Това МПС на 08.08.2025 година, в 11,39 часа, в обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 8, на 195 км., Път I – 8 км. 195 с посока на движение към град Пазарджик се движело с превишена скорост от 86 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В – 26, 60 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8762262 на 27.08.2024 год. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 89 км/ч, т.е. превишаване на скоростта със 29 км/ч, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 2,67 км/ч, закръглено на 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта със 26 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателката на 21.08.2025 год. , а жалбата против ЕФ бил подадена директно до РС Пазарджик на 25.08.2025 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същата правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища 2 относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Тук е мястото да се отговори на възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката по оспорване на компетентността на служителя, който е настроил АТСС в работен режим, както и на този, който е обработил заснетото нарушение. Видно е от протокола на л.54 в делото служителят, който е позиционирал, включил и задал ограничението на скоростта в процесния случай е преминал обучение за работа с технически средства за контрол на скоростта, а заснетото нарушение е обработено от служител в сектор ЕЦОН в отдел „Пътна полиция“ при ГДНП съгласно заповед № 8121з-1397/23.12.2020 г. на Министъра на МВР . /Вж. писмо на л.53 в делото, подписано от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Пазарджик/. Това означава че разпоредбата на чл.90, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з от 23.10.2024 г. на МВР за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е спазена страктно и че възраженията в тази насока са неоснователни.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД 3 на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението – обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 8, на 195 км., Път I – 8 км. 195, както и посоката на движение – към град Пазарджик.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 10 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, ал.2 във връзка с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били отдалечаващите се автомобили. Установява се въведеното ограничение на скоростта 60 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на движещия се пред него.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 10 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо 4 лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която е разпечатан на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа изправност на лист 19 и л.20 в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДв.П от страна на жалбоподателката е доказано по един несъмнен начин.

Неправилно обаче жалбоподателката е наказана за повторно извършено нарушение, тъй като ЕФ серия К № 8762262, посочен като такъв, обуславящ квалификацията „повторност“ е бил отменен от РС –Пловдив с решение от 26.12.2024 год. Вярно е че в писмото е посочено, че решението на РС- Пловдив не е влязло в сила, но предвид датата на неговото постановяване и указаното и че към 23.09.2025 год. делото се намира в Административен съд – Пловдив за касационен контрол, се налага сигурният извод че процесното нарушение не е извършено в едногодишния срок, който в случая е от 08.08.2024 г. до 07.08.2025 год.