Определение № 824 от 03.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Стара Загора, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500356 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 и 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител адв. З. Ц., срещу разпореждане № 745/10.04.2025 г. по ч. гр. д. № 381/2025 г. на Районен съд – Чирпан в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. С. Н., ЕГН **********, за следните суми: 1/ 117,48 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625481335/23.11.2021 г.; 2/ 42,48 лева - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 627464852/25.01.2023 г.; 3/ 34,98 лева - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 627465030/25.01.2023 г., както и в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 381/2025 г. на Районен съд – Чирпан 1 е образувано по подадено от „Й.Б.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. С. Н. за сумата от общо 1203,15 лв., представляваща сбор на дължимите суми по сключените между страните договори: договор за мобилни услуги № 625481335/23.11.2021 г., договор за мобилни услуги № 625804800/02.02.2022 г., допълнително споразумение № 063949722/02.02.2022г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 02.02.2022 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625805000/02.02.2022г., допълнителен договор за лизинг

№

626904448/21.10.2022 г., допълнително споразумение № 076423995/07.12.2022 г. към договор за мобилни услуги, договор за мобилни услуги № 627464852/25.01.2023 г. и договор за лизинг от 25.01.2023 г., договор за мобилни услуги № 627465030/25.01.2023 г., по които са издадени следните фактури: фактура № 7349758534/15.04.2023 г. за сумата от 116,79 лева; фактура № **********/15.05.2023 г. за сумата от 130,37 лева; фактура № 7352293307/15.06.2023 г. за сумата от 104,80 лева; фактура № 7353595032/15.07.2023 г. за сумата от 2,64 лева; фактура № **********/15.08.2023г. за сумата от 848,55 лева, включваща неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 612,42 лева и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 236,13 лева.

Със заявлението е направено искане за присъждане на съдебни разноски в заповедното производство, представляващи внесена държавна такса в размер на 25 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

В заявлението се твърди, че длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси; допълнително дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните/ и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено за сумата от общо 612,42 лева, включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, като е посочил, че вземането произтича от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./. По отношение дължимите разноски съдът е приел, че съобразно разрешенията, дадени с решение С – 438/22 от 25.01.24 г. на СЕС, и с оглед фактическата и правната сложност на настоящото производство на заявителя следва да се присъди сумата от 240 лева от общо претендираните 480 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

2

Разпореждането е правилно в обжалваната част.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В съдебната практика е възприето разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

Законът за защита на потребителите въвежда и допълнителен критерий за действителност на неустойката, уговорена между страните по потребителски договор, а именно чл. 143, ал. 2 т. 5 от ЗЗП приема за неравноправна, а оттам и за нищожна договорна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В конкретният случай според съда уговорените в полза на мобилния оператор с процесните договори за мобилни услуги неустойки за вреди от прекратяването му по вина на потребителя имат компенсаторен характер и съгласно уреждащите ги клаузи видът на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение за възникването на правото на неустойка и за конкретният й размер.

Това е така, тъй като към момента на сключване на договора се предвижда правото на неустойка за мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, в т.ч. при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него.

В такъв случай на прекратяване на договора потребителят ще дължи неустойка на оператора в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно 3 посоченото в договора за електронни съобщителни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

Макар и да е съставена от три различни компонента, неустойката за вредите от неизпълнението на потребителя е една и съставлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, сбор от предоставените на потребителя отстъпки от месечните абонаментни такси за остатъка от срока на договора и предоставените му отстъпки от стойността на предоставеното му при сключването на договора за остатъка от срока на договора.

По начинът на уговарянето й следва, че правото на тази неустойка възниква за мобилния оператор не непременно в случаите на съществено неизпълнение на паричните задължения на потребителя, произтичащи от договора за електронни съобщителни услуги, а и когато неизпълнената част е незначителна или при неизпълнение на някое от другите предвидени в договора и общите условия към него задължения на потребителя, като за всички случаи на неизпълнено свое задължение потребителят би дължал идентична по размер неустойка.

Именно поради начина, по който е уговорена посочената погоре неустойка в полза на мобилния оператор, съдът приема, че тази клауза е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съдът приема, че неустойката не е уговорена индивидуално, т.к. макар и да е предвидена в самия договор, върху нейното съдържание потребителят не е могъл да влияе поради предварителното й изготвяне като част от типовите по своето съдържание договори, които се сключват между операторът на електронни съобщителни услуги и потребителите.

Така уговорената неустойка нарушава също така и общото законово изискване за действителност, а именно за съответствието й с добрите нрави.

Едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор представлява по своята правна същност разваляне на договора, за което законът изисква неизпълнената част от договора да не е незначителна с оглед интереса на кредитора.

В противен случай съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне на договора не се допуска.

Законът допуска уговарянето на неустойка за вредите от разваляне на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

4

Ако неустойката излиза извън тези свои функции, то тя е нищожна поради противоречието с добрите нрави.

В случая едно и също неизпълнение се явява правопораждащият юридически факт както за възникване на правото за разваляне на договора, така и за възникване на правото на претендираната неустойка, и с оглед изискването на чл. 87, ал. 4 ЗЗД това неизпълнение не трябва да е незначително.

Доколкото обаче правото на претендираната от оператора на електронни съобщителни услуги неустойка не зависи от вида на конкретното неизпълнено задължение на потребителя, и неговият размер, ако това неизпълнение касае паричните му задължения, то според съда тази неустойка, включваща трите свои посочени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт компонента, излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Ето защо правилен е крайният извод на районния съд, че за процесните вземания не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на основание чл.

410 ГПК.