Решение № 1402 от 29.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502022 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение от 08.04.2021г., постановено по гр.д. № 15186/2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, ответното застрахователно дружество ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.

226, ал.1 КЗ (отм.) на А. Д. П. сумата от 80 000 лв., пред- ставляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 935 евро, рав- ни по стойност на 1 828, 70 лв., обезщетение за имуществени вреди получе- ни вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2015г., ведно със законната лих- ва върху всяка сума, считано от 17.11.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Т. И. сума- та от 2 256,89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основа- ние чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 3 273,15 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски за вещи лица в раз мер на сумата от 154, 06 лв. С решението ищецът е осъден да заплати на ос- нование чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 178, 36 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.

1

Ответникът в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на съдебни разноски пред въззивната съдебна инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена в срок и срещу подлежащ на въз- зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.

226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 17.11.2015г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия; характера и тежестта на причинените физически увреждания; вида и продължителността на болничното лечение; продължителността на възстановителния период; необходимостта от чужда грижа през първите три месеца; интензитета и продължителността на изпитваните от него болки и страдания; невъзможността му да се занимава със спорт първите 10 месеца, предвид това, че е професионален спортист; настъпилите промени в начина му на живот, както и социално-икономическата конюнктура в страна през процесния период, като е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 80 000 лв. За основателен в пълния предявен размер е приет ис- кът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а имен но: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причин- носледствената връзка между деянието и причинените на ищеца уврежда- ния, изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди. Ос- вен това, решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 935 евро, които по стойност са равни на 2

1 828, 70 лв., с оглед на което основанието на предявените искове е надлежно установено.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивното производство е размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 80 000 лв. съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи към 2015г. От заключе- нието на приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице С., се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е по- лучил следните телесни увреди: сътресение на мозъка, навяхване на шията, счупване на лявата орбита с разместване на костните фрагменти, контузия на двата дяла на белия дроб с минимален пневмоторакс вдясно, счупване на ребрения израстък на втори прешлен в ляво, счупване на медиалния малеол /вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става, разкъсноконтузна рана на дясно ухо, множество контузии и охлузвания. Счупването на медиалния малеол /вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става е довело на ищеца трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на лявата орбита с разместване на костните фраг- менти с околоочен и вътреочен кръвоизлив на лявото око и провеждането на оперативно лечение за наместване на счупването е причинило трайно отслабване на зрението на ляво око за срок, повече от 30 дни. Останалите увреждания, поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На ищеца е проведено оперативно лече ние на счупванията на: - лявата орбита, изразяващо се в наместване на ор- биталното дъно и стабилизиране чрез подложка; - дясна глезенна става, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиран на фрагмен- тите с два винта, както и оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза от дясна глезенна става, 7 месеца след първата операция. Об- що възстановителният период при ищеца е продължил около 8 месеца. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2 месеца след оперативните лечения и първите 30 дни след отстраняване на металната остеосинтеза, болките са били с по-голям интензитет.

Съдът кредитира експертизата изцяло, тъй като е изготвена от екс- перт, притежаващ необходимите за целта познания и чието заключение не е в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

От показанията на свидетелката П.а (майка на ищеца) се устано- вява, че последната посетила сина си в болничното заведение, в което бил откаран по спешност след инцидента, още същата вечер. Пострадалият бил в тежко състояние – с подута глава, разкъсано ухо, с множество подутини и травми.

Кракът му бил счупен на няколко места, имал огромен хематом, скулата му била счупена и орбитата около окото му била разместена. Не се знаело дали ще може да се възстанови изцяло и да си възвърне зрението. Десетина дена престоял в болница в Австрия, след което продължил лече- нието си в България. Месеци наред виждал двойно, но успял да възстанови зрението си напълно в даден момент. Ходил на различни процедури, пре- минал и през рехабилитация, като вкъщи го посещавали физиотерапевти. В началото бил трудно подвижен, а и не виждал добре, поради което имал нужда от чужда 3 помощ и съдействие. Първите два – три месеца било най-трудно, но постепенно се научил да се справя сам, въпреки което цялост- ното му възстановяване продължило близо година, а възстановяването му по отношението на спортната му активност от нивата преди инцидента – около три – четири години. Свидетелката не е сигурна дали ищецът се е въз становил напълно емоционално, тъй като за него като спортист било много тежко да не знае дали ще може да се възстанови и колко време ще отнеме.

След около година на физиотерапевтични процедури пострадалият успял да започне да тренира наново, което отново било трудно за него, тъй като тряб вало да положи доста усилия за да възвърне нивото си от преди злополука- та и да бъде конкурентен с останалите състезатели. Това му отнело около 2 – 3 години. Било му тежко, че конкурентите му, които били най-добрите в неговата сфера, били значително напред пред него, заради травмите, от които се възстановявал. Загубата на треньора му по време на катастрофата също се отразила тежко на в тази ситуация. Инцидентът настъпил в нача- лото на очакван за ищеца силен сезон. На последният също му предстояли сериозни спонсорски и рекламни договори за значими суми, които не може ли да се реализират. Първото му връщане в ските се случило 4 години след инцидента.

Към момента на даване на свидетелските показания ищецът вече тренирал активно и бил в активна състезателна форма, като вече се съ- стезавал на международната сцена. Пострадалият пътувал в лек автомобил, но вече не можел да се отпусне като преди, станал доста по-сетивен. Вече не бил толкова уверен и не предприемал толкова големи рискове в спорт- ната си кариера, както преди. Бил по-премерен и доста по-предпазлив, кое- то също указвало влияние върху представянето му. През цялостното си възстановяване му било тежко, тъй като цялото преживяване можело да доведе до края на неговата спортна кариера. Изисквало се доста упоритост и усилия, за да продължи напред.

Съдът цени свидетелските показания при условията на чл. 172 ГПК, които са преки и непосредствени, като ги кредитира, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 18 години, вида, естеството и тежестта на получените травми: сътресение на мозъка, навяхване на шията, счупване на лявата орбита с разместване на костните фрагменти, контузия на двата дяла на белия дроб с минимален пневмоторакс вдясно, счупване на ребрения израстък на втори прешлен в ляво, счупване на медиалния малеол /вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става, разкъсноконтузна рана на дясно ухо, множество контузии и охлузвания; вида на проведеното лечение, което включва две опера тивни интервенции с поставяне на импланти, а впоследствие и отстраняването им; продължителността на възстановителния период – около 8 месеца, от който през първите 3 месеца пострадалият е разчитал изключи- телно на помощта на близките си; търпените болки и страдания, които са били найинтензивни 2 месеца след оперативните лечения и първите 30 дни след отстраняване на металната остеосинтеза; обстоятелството, че ищецът не е могъл да се занимава активно със спорт за период от около 10 месеца, както и че след това му е отнело около 2 – 3 години да възвърне предиш- ната си форма, предвид това, че последният е изявен спортист, с изклю- чителни постижения за възрастовата си група в България и на световната сцена; отражението на случилото му се върху психиката му, предвид това, че на такава ранна възраст и с такива успехи е бил за значителен период от време в 4 неведение дали ще може да продължи своята спортна кариера, а след това и че е трябвало да се справи с трудностите, свързани с възвръ- щането на предишната си спортна форма, както и по отношение на лич- ностовите промени – станал по-неуверен и притеснителен, както и социал- ноикономическите условия на живот в страната ни към процесния период, намира, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.