Решение № 4770 от 18.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4770 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100508027 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5951 от 06.06.2022 г., постановено по гр. дело № 5585 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е изменил, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размера на издръжката, определен с Решение № 117429 от 12.05.2017 г. по гр. дело № 66527/2016 г. по описа на СРС, 117 -ти състав, като е осъдил П. В. С., ЕГН **********, да заплаща на Г. П. С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Л. Д. Г. , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 04.02.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане. Отхвърлил е иска за горницата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 600.00 лева. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. С. , действаща чрез нейната майка и законен представител Л. Г. , да заплати на П. С. сумата от 150.00 лева – разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. С. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 266.40 лева.

Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Ответникът П. В. С. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен 1 от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 128306 от 21.06.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която е увеличен размера на месечната издръжка за сумата над 200.00 лева до присъдения размер от 300.00 лева. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на изводите на първата инстанция, че е във възможностите на бащата да заплаща издръжка в присъдения размер. Поддържа се, че ответникът има утежнено финансово състояние. Сочи, че не е длъжен да реализира доходи, които да покриват разходите за издръжка на детето, което живее в друга държава. Изтъква, че не са доказани трайно повишени жизнени нужди на детето, а представените от ищцата доказателства не са съразмерни с българския стандарт на живот. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да определи месечна издръжка от 200.00 лева. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Въззивникът поддържа жалбата в съдебно заседание, чрез пълномощник. Въззивникът представи по делото писмена защита.

Ищцата Г. П. С. (въззиваема страна в настоящото производство), действаща чрез нейната майка и законен представител Л. Д. Г., е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на Решението в обжалваната част.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 200.00 лева месечна издръжка; в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 300.00 лева до предявения размер от 600.00 лева и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1, предл. първо ГПК относно присъдената издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, че ищцата Г. П. С. е дъщеря на ответника П. В. С. (удостоверение за раждане на л. 7 от първинстанционното дело). С влязло в сила Решение № 117429 от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 66527/2016 г. по описа на СРС, 117 -ти състав, е прекратен по споразумение бракът на Л. Д. С. (понастоящем с фамилно име “Г.“ ) и П. В. С.. Според утвърденото от съда споразумение родителските права ще се упражняват от майката, при която детето ще живее, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето Г..

Ответникът П. С. следва да заплаща месечна издръжка на детето Г. в размер на 115.00 лева, считано от 12.05.2017 г. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за детето.

Доходите на бащата са установени от справка на ТД на НАП - София (л. 92 от 2 първоинстанционното дело) в размер от 665.59 лева.

Първоинстанционният съд е констатирал, че по делото няма данни за дохода на майката Л. Г., както и няма изготвен социален доклад, тъй като детето не живее в Република България.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е обосновал, че от определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на детето са изминали пет години, а израстването му в периода от определяне на предишния размер на издръжката само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжка. Изложил е мотиви, че и двамата родители дължат издръжка независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по - малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. По отношение на ответника С. съдът е приел, че е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. не е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон . За да определи размера от 300.00 лева месечно първоинстанционният съд допълнително е обосновал, че е основателно възражението на ответника за това, че няма задължение да поддържа стандарта на детето в чужда държава. Бащата живее и работи в Република България и макар да е трудоспособен няма задължение да реализира доход, който да покрива нуждите на детето в чужда държава.

Въззивният съд намира за необходимо да допълни горната фактическа установеност.

От прието в първата инстанция удостоверение (на л. 8 от делото) е видно, че малолетната ищца посещава училище “Св. Климент Охридски“ в гр. Годалминг, Великобритания, което е част от Списъка на българските неделни училища с финансово подпомагане от Министерство на образованието. От справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.04.2021 г. до 30.03.2022 г. на НАП (л. 91 от първоинстанционното дело) е видно, че ответникът П. С. има регистриран втори трудов договор, който не е прекратен, като няма данни по делото за доходите от това трудово правоотношение. От приети във въззивното производство в превод на български език документи (л. 22 - л. 48 от делото) се установява, че доходите на майката Л. Г. за 2022 г. са в месечен размер под 3 000.00 паунда. В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника относно така представените от въззиваемата документи на чужд език, като въззивният съд приема, че се касае за допусната техническа грешка в превода относно посочената 2023 г.

Съобразно фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Правилно от първата инстанция е обосновано, че не е доказано от ответника да е в обективна невъзможност да заплаща определения месечен размер на издръжката от 300.00 лева, съгласно постановките на ППВС № 5/1970 г. Въззивникът С. е в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, които да ограничават работоспособността му, нито да налагат значителни разходи за лечение. Ответникът има регистрирани два трудови договора.

3

Няма данни за алиментни задължения към други лица. Доводите на въззивника, че месечните му доходи не са достатъчни и не му остават средства за съществуване, не са относими към задължението за издръжка на непълнолетно лице, както правилно е посочено от първата инстанция (в мотивите е изяснено, че задължението за издръжката е алиментно и следва от закона). Съгласно чл. 143, ал. 1 СК и трайната съдебна практика задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени.

В исковата молба са наведени твърдения, че месечно за издръжка на ищцата, която живее и учи в чужда държава, са необходими 1 200.00 лева. Присъдената от първостепенния съд издръжка от 300.00 лева, дължима от бащата, съставлява ¼ от посочената сума, поради което са неоснователни доводите на въззивника, че не следва от него да се изисква да има доходи, отговарящи на стандарта на живот във Великобритания. Това е така, тъй като издръжката от 300.00 лева (дължима от единия родител), е в размер, който съответства на социално – икономическите условия в Република България и е съотносим към потребностите на въззиваемата – ищца. По отношение на нуждата от издръжка, то същата при подрастващите се предполага и не се нуждае от нарочно обосноваване. Потребностите на въззиваемата - ищца значително са нараснали за времето от първоначално определената й издръжка през 2017 г., съобразно с нейното израстване. При подрастващите с увеличаване на тяхната възраст се разширява и кръгът от обществени отношения в които участват, поради което освен разходите за посрещане на базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт) са необходими и такива за развлечения и спорт. Следователно издръжката, присъдена от първата инстанция, не е в размер съгласно стандарта на живот в чужда държава. В тази връзка са неоснователни оплакванията на въззивника С., че не са доказани по делото трайно повишени жизнено важни нужди на детето Г. от издръжка, а сумата от 300.00 лева е за нужди, несъразмерни на българския стандарт.

Съобразно изложеното, първоинстанционното Решение в обжалваната част е правилно, постановено в пълнота със събраните доказателства и при спазване на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските за въззивното производство.

На въззивника при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.

Съобразно изхода на делото на въззиваемата се дължат разноски в размер на 400.00 лева по договор за правна защита и съдействие (на л. 15 от въззивно дело), който е годен да служи като разписка за посочената сума.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5951 от 06.06.2022 г., постановено по гр. дело № 5585 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149-ти състав, в обжалваната част.

4

ОСЪЖДА П. В. С., ЕГН **********, да заплати на Г. П. С. , ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Л. Д. Г. , ЕГН **********, сумата от 400.00 лева разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника П. В. С., ЕГН **********, за присъждане на разноски за въззивното производство, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5