Определение № 185 от 24.01.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Враца, 24.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420100070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

По предявена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу Ц. А. Д., ЕГН **********, искова молба е било образувано гр. д. № 56598/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав.

С определение № 31249/18.11.2022 г. съдията-докладчик на СРС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.

Враца. Съдът е приел, че ответникът Д. има качеството „потребител“ по сключения с ищцовото дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и доколкото предявеният иск е с правна квалификация чл. 500 КЗ, приложение следва да намери местната подсъдност, предвидена в чл. 113 КЗ, предвиждаща специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители. След извършена справка за регистриран настоящ адрес на ответника, е установено, че същият е в гр. Враца, поради което и на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 ГПК производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Враца.

Настоящият състав не споделя изложените в произнесеното определение № 31249/18.11.2022 г. на състав на СРС съображения.

С исковата молба е предявен иск по чл. 500, ал. 2 КЗ от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента срещу самия деликвент за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на застрахователя по задължителна застраховка „Каско“ на увреденото трето лице, поради наличие на предпоставките в чл. 500, ал. 2 КЗ. В случая, деликвентът – ответник не е страна по застрахователното правоотношение, макар да е ползвател на застрахователна услуга съгласно чл. 2 КЗ и застрахован по смисъла на §1 от ДР на КЗ вр. чл. 477, ал. 2 КЗ. Същият е ответник по предявения срещу него регресен иск по чл. 500 КЗ.

Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В конкретния случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител на ПТП, като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато е шофирал без да притежава правоспособност за това.

Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, 1 а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г., ВКС, I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. д. № 244/2010 г., ВКС, I т. о. и др.

Действително, потребителската защита по чл. 113 ГПК, предвиждаща специална за потребителя местна подсъдност и възможност за избор на такава, обхваща и случаи извън преките искове на увредените лица срещу застрахователя както и за осъществяване на права по Закона за защита на потребителите. Няма спор, че ответникът е физическо лице. Няма спор, че макар същият да не е страна по застрахователния договор /формално/, същият е „застрахован” или приравнен на застрахования по ГО. Няма спор, че „потребител на застрахователни услуги/ползвател на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, а съгласно чл. 477 КЗ, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Въпреки това, в случая съдът намира, че не е налице предявен иск срещу потребител /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ и не следва да се прилага местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на гражданската отговорност, ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и на закона. Предявеният срещу него иск не е срещу потребител на застрахователна услуга и не попада в обхвата на чл. 113 ГПК.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус се явява неприложима и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, но не и искове, предявени от самия застраховател.

При липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било допустимо единствено след изрично релевирано възражение от ответника в срока по чл. 131 ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде изпратено на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното гр. дело. На основание чл. 122, изр. 2 ГПК спорът за подсъдността на делото следва да бъде разрешен от Окръжен съд – гр. Враца.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Районен съд – гр. Враца и Софийски районен съд относно местно компетентния съд да разгледа исковата молба вх. № 221412/19.10.2022 г., подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу Ц. А.

Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 500, ал. 2 КЗ.

2

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд – гр. Враца за решаване на повдигнатия спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3