Определение № 628 от 05.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Кюстендил, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500425 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8131/11.08.2023 г., подадена от „ Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК: *****, със седилище и адрес на управление: *****, срещу определение № 859/19.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1214/2023 г., по описа на РС–Кюстендил, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 570/05.06.2023 г., издадена по посоченото частно гражданско дело и е прекратил производството по същото.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на атакуваното определение, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че неправилно заповедният съд е приел, че не е депозирано становище по възражението от длъжника в указания тридневен срок от съобщението. Сочи, че на 13.07.2023 г. е получил разпореждане № 2629/27.06.2023 г., постановено по горепосоченото частно гражданско дело, с което е уведомен, че е постъпило възражение от длъжника с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, поради което следва да подаде становище в тридневен срок от съобщението, като при неподаване на становище в указания срок следва цялостно или частично обезсилване на заповедта. Поддържа, че срока за подаване на становище е изтекъл на 17.07.2023 г., на която дата и е изпратено такова чрез Български пощи, като препоръчана пратка с обратна разписка. Твърди, че срокът не се счита за пропуснат, ако в неговите рамки становището е изпратено по пощата. Допълва, че постановявайки обжалваното определение на 19.07.2023 г., заповедният съд не е взел под внимание, че съществува възможност становището да е изплатено и все още да не е пристигнало. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С. З. И. не е подал отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Мъни плюс корп“ ЕАД, срещу длъжниците С. З. И. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 570/05.06.2023 г., по образуваното ч. гр. д. № 1214/2023 г. по описа на РС–Кюстендил. Със заповедта е 1 разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора „Мъни плюс корп“ ЕАД сума в размер на 92.50 лева, представляваща главница, заплатена от заявителя в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., която представлява дължима, но незаплатена от С. З. И. сума по Договор за продажба на изплащане от 30.05.2018 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва в размер на 22.94 лева за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г., както и сторените разноски – 25,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника И. на 06.06.2023 г. по реда на чл. 45 ГПК.

Съобщението до длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е върнато в цялост като от длъжностното лице по призоваването е приложен доклад, видно от който адресът е посещаван многократно като не са намерени служители или упълномощени лица, които да получат съдебните книжа. Достъпът до входа е ограничен, липсват фирмени и указателни табели както във входа, така и на пощенската кутия на ап.

24, в който би трябвало да се помещава дружеството. След връщането на съобщението не са предприети последващи действия по връчване на книжата на длъжника.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока и по реда на чл. 414, ал.

1 от ГПК, възражение от С. З. И., че не дължи претендираните парични суми. След депозиране на писменото възражение от длъжника И., заповедният съд, като е приел същото за редовно и депозирано в законовия срок, с разпореждане № 2629/27.06.2023 г. е указал на заявителя, че следва да подаде становище в тридневен срок от съобщението, като при неподаване на такова в указания срок следва цялостно или частично обезсилване на заповедта. В съобщението, с което е изпратено посоченото разпореждане, на заявителя е указано, че в едномесечен срок от получаването на съобщението, следва да предяви пред гражданския съд иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, след довнасяне на дължимата държавна такса. В съобщението изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

На 19.07.2023 г. РС-Кюстендил е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 570/05.06.2023 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 1214/2023 г.

На 20.07.2023 г. в РС-Кюстендил е постъпило становище от заявителя, изпратено чрез Български пощи, като препоръчана пратка с обратна разписка, което, видно от пощенското клеймо, е изпратено на 17.07.2023 г. В становището са изложени твърдения за неоснователност и бланкетност на възражението, като е акцентирано, че нито са изложени конкретни твърдения за недължимост на вземанията, нито са представени доказателства дългът да е заплатен.

Съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК заявителят може да подаде становище по постъпило възражение от длъжника, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, в тридневен срок от връчването на съобщението за това. Следователно по отношение на срока за подаване на становище намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК, според която срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, когато последния ден на срока изтича в неприсъствен ден, то срокът следва да се счита изтекъл с изтичането на първия следващ работен ден. Доколкото съобщението е получено от заявителя на 13.07.2023 г., при съобразяване на посочените разпоредби се достига до извода, че тридневният срок е изтекъл на 16.07.2023 г. – неприсъствен ден, поради което същият следва да се счита изтекъл на 17.07.2023 г. – първият присъствен ден следващ деня, в който е изтекъл тридневният срок. От значение за спазване на срока е датата на изпращането на становището, а не датата на получаването му. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.

62, ал. 2 ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че 2 заявителят е спазил преклузивния срок за подаване на становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК, следователно обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Отчитайки обвързващото разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269 изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и по следните допълнителни съображения:

Солидарната отговорност на длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е обоснована от заявителя с встъпването на това трето лице в задължението на длъжника С. З. И.. Встъпването в дълг е един от случаите на пасивна солидарна отговорност, съгласно чл. 101 ЗЗД, когато по силата на договор, сключен с кредитора или със стария длъжник, трето лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник. Задължението на новия длъжник е самостоятелно, а отношенията между кредитора и двамата длъжници (стария и новия) се уреждат по правилата на солидарността - чл. 121 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Той може да насочи иска си, срещу всеки от тях по свой избор, като общото предявяване на иска срещу двамата не е условие за допустимост на исковия процес. Същите изводи се налагат и за подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което също не е необходимо да обективира искане за издаване на заповед по отношение и на двамата длъжника.

Солидарните длъжници не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК в никоя от проявните форми задължително или факултативно другарство, а са обикновени другари и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Както е посочено и в т. 5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, солидарните длъжници имат самостоятелно материалноправно положение. Същите не са необходими другари както в исковото, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането. Правен интерес от подаване на становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК и от предявявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК е налице по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение по чл. 414а, респективно по чл.

414 ГПК, а по отношение на останалите солидарни длъжници, които не са подали възражение, заповедта за изпълнение на общо основание влиза в сила.

В случая въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора „Мъни плюс корп“ ЕАД претендираните суми. Заповедта е връчена редовно на длъжника С. З. И., а по отношение на длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД процедурата по връчване на заповедта все още не е приключила. Възражение срещу така издадената заповед е подал единствено длъжникът И.. С обжалваното определение заповедта за изпълнение е обезсилена изцяло и е прекратено производството по делото по отношение и на двамата солидарни длъжници, поради непредставяне на становище по възражението на длъжника И.. Разпоредбата на чл. 414а, ал. 5 ГПК, обаче, не може да бъде приложена спрямо другия солидарен длъжник - „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, на когото заповедта за изпълнение още не е връчена и който не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. При неподаване на становище в срок от страна на заявителя, заповедното производство подлежи на прекратяване само по отношение на подалия възражението длъжник. Като е прекратил производството по делото и по отношение на солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, заповедният съд е постановил неправилно определение, което на това самостоятелно основание подлежи на отмяна в тази му част.

На следващо място следва да се посочи, че законодателната уредба предвижда две форми на защита чрез възражение против издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В хипотезата на чл. 414 ГПК длъжникът подава възражение в указания от закона срок, с което оспорва въобще вземането по заповедта – било по основание, било по 3 размер, било изцяло или частично. Същият може да обоснове възражението си, но не е длъжен да стори това. С чл. 414а ГПК е предвидена възможност длъжникът да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, но това възражение се отличава от общото по чл.

414 ГПК, по това, че с него на практика оспорване на вземането – цялостно или частично – няма и то е основано на твърдения за частично или пълно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл. 414а ГПК е предназначена да реализира основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.