Решение № 2372 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100511160 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9005/08.08.2022 г. по гр. д. № 73558/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав , е отхвърлен предявеният от Е. Н. Л. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата от 1 391,86 лева, представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК/ до имот с административен адрес: гр. София, ж. к. *******, ул. *******, ап. 6, кл. № 1*******, по фактура № 0107804757/20.08.2021 г.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищцата Е. Н. Л. е осъдена да заплати на ответното дружество „Софийска вода“ АД сумата в размер на 450 лева – разноски в производството пред СРС.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. Н. Л., чрез адвокат М.Л., САК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуални закон, както и необоснованост. Конкретно се развиват доводи, че при неправилен анализ на доказателствата по делото СРС е формирал погрешен извод за изпълнена от ответното дружество доказателствена тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно отношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги, както и реална доставка на посочените услуги. В тази насока се поддържа, че част от писмените доказателства, ценени от районния съд при обосноваване на извод за наличие на облигационна връзка между страните, а именно заявление за отриване на индивидуална партида, декларация и информационен лист, не са подписани, нямат достоверна дата и/или касаят друг имот – апартамент № 5. Същевременно се твърди, че приетата в първоинстанционното производство неофициална справка от имотен регистър е била своевременно оспорена от ищцата, както и че същата не е годна да установи качеството на собственик на процесния имот, тъй като вписването няма конститутивен характер. Поддържа се, че неправилно съдът е ценил като относим към предмета на спора контролен лист от 04.06.2021 г., като се навеждат съображения, че последният касае събитие 1 и период, предхождащи издаването на процесната фактура. На следващо място се навеждат твърдения, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения във връзка с измерването, отчитането и начисляването на ВиК услуги, вменени му с Наредба № 4/14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на ВиК, и Общите му условия. Конкретно се посочва, че ответникът не е спазил изискванията на чл. 32, ал. 5, чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 4/14 септември 2004 г. Липсват доказателства за изпълнение и на предвидените чл. 21, т. 4 и 5 от Общите условия на водоснабдителното дружество изисквания – отчитането на водомерите да се извършва в присъствие на потребителя или на негов представител, при съобщаване в срок три работни дни преди отчитане. Поддържа се, че нарушавайки цитираните разпоредби, ответното дружество не е съумяло в рамките на първоинстанционното производство да изпълни възложената му доказателствена тежест и да установи при условията на пълно и главно доказване действително извършена доставка на ВиК услуги в имот на ищцата през процесния период на претендираната стойност. За установяване на посоченото обстоятелство не следва да бъде кредитирана и изслушаната техническа експертиза, доколкото тя е изготвена въз основа на частни свидетелстващи документи и без посещение на водоснабдения имот. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Софийска вода“ АД.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата Е. Н. Л., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат Н.И.. Процесуалният представителя заявява от името на своята доверителка, че поддържа изцяло въззивната жалба, няма доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Претендира разноски съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна „Софийска вода“ АД, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от СРС фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни материалноправни норми при неговото постановяване.

Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с конкретно релевираните доводи във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в 2 размер на 1 391,86 лева – стойност на предоставени ВиК услуги до недвижим имот с административен адрес: гр. София, ж. к. *******, ул. *******, ап. 6, клиентски № 1*******, по фактура № 0107804757/20.08.2021 г.

Правилно е прието от СРС, че според правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че процесните парични суми, във връзка с които на името на ищцата е издадена № 0107804757/20.08.2021 г., са дължими във връзка с доставени ВиК услуги за битови нужди до собствения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, ул. *******, ап. 6, клиентски № 1*******, за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г., в т. ч.: 1./ че страните са се намирали в облигационни правоотношения по договор за доставка на ВиК услуги до посочения недвижим имот (че ищецът е собственик на имота през исковия период), 2./ че са доставени ВиК услуги до посочения недвижим имот за начислената стойност с изискуемото по стандарт качество, 3./ че паричното задължение е възникнало, 4./ че е настъпила неговата изискуемост, 5./ че вземанията съществуват и са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността за погасяване на вземанията.

Първият спорен въпрос между страните на етапа на въззивното производство е дали за процесния период те са били обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали по делото е доказано, че въззивницата е титуляр на вещни права върху процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон.

Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители“ на ВиК услуги, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните недвижими имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ответното дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото доказателства се налага извод, че ищцата е имала качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период досежно апартамент № 6, тъй като последната е притежавала право на собственост върху процесния имот през този период.

В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ищцата е била собственик на процесния имот през исковия период ответникът е представил по делото Справка по лице от Имотен регистър, Служба по вписванията – гр. София. От нея се установява, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 20.06.2018 г. дружеството „С. БВ“ е продало на Е. Н. Л. самостоятелен обект в сграда с площ по документ 88,01 кв. м., находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, ул. *******, ап. 6, както и самостоятелен обект в сграда с площ по документ 56,90 кв. м., находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, ул. *******, ап. 5. Възраженията на въззивницата, че представената справка по лице от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на ползване върху процесния имот съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на РБ и 3 се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а./ за определени лица; б./ за определени недвижими имоти; в./ за определено време. Според предвиденото в чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в ПВ и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, настоящият въззивен състав намира, че представената справка с дата 02.08.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищцата и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.