Решение № 697 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0329-000891/ 23.12.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Раковски, с което на Я. И. Д., на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № 1з-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С жалбата и в съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя навежда конкретни възражения за незаконосъобразност на НП, като моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище със съпроводителното писмо за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна:

1

По делото липсва спор, че на 13.09.2025г. около 22,45 ч., в град Брезово на ул. „Димитър Благоев“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хюндай купе“, рег.№ ***, чужда собственост.

По това време свид. С., който съвместно с колегата си Л. – и двамата полицейски служители при РУ Раковски, изпълнявали служебните си задължения по контрол по безопасност на движението по пътищата, като в тази връзка спрели управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявал автомобил, който не бил прехвърлен в двумесечния срок след придобиването му и не било изпълнено задължението за прехвърляне на собствеността, във вр. с чл.143 ал.15 от ЗДвП. Процесното МПС било с прекратена регистрация на 04.07.2025г.

С оглед направените констатации, свид. С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение същият съставил АУАН GA № 3363664/ 13.09.2025г., като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл. 54, ал.1, т. 9 и чл. 33, ал. ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 25-0329-М000049/03.10.2025г., тъй като бил констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На

05.12.2025 г. прокурор при

Районна прокуратура –

Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите били препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание - глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № 1з-2539/17.12.2012г. на МВР били отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят С., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят с подчертана екзактност сподели всичко, което си спомня по отношение на процесната проверка, включително заявеното от страна на жалбоподателя незнание за това, че автомобила е с прекратена регистрация.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите 2 доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, както и тези събрани по инициатива на съда в хода на съдебното следствие, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

Като годни да залегнат в изводите от правна страна съдът кредитира и показанията на свид. К. – собственик на процесното МПС. Заявеното от коментирания свидетел в основните си интересуващи процеса обстоятелства намира потвърждение в останалите доказателствени източници, кредитирани от съда, включително в частта в която свидетелят сочи, че не е уведомил жалбоподателя за това, че МПС е с прекратена регистрация, както и че автомобилът се ползвал от неговия брат, който го е предоставил на жалбоподателя.

От приобщените по делото справки и писмени доказателства, вкл. тези находящи се в представената в копие пр. преписка се установява, че свид. К. е закупил процесното МПС на 02.05.2025 г., което е с прекратена регистрация, тъй като собственикът в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрирал.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради обстоятелството, че е регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

В настоящия случа липсва спор, че деянието по чл. 143, ал.15, вр. чл.

140, ал.1 ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Спорният въпрос е дали е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Според чл. 7 ЗАНН:

„Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“

3

Не съществува спор между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че:

- процесният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя;

- на собственика на автомобила не е било връчвано уведомление за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил, доколкото съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП такова уведомление за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП всъщност не се дължи.

От гореизложеното следва, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила и умисълът като форма на вина е изключен. Остава да се извърши преценка дали деянието е извършено с непредпазливост като форма на вина.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

От друга страна, съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Изискванията деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасните последици са кумулативни, като отсъствието, на която и да било от двете предпоставки, води до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Пак според трайната съдебна практика задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи всичко зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно 4 регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху него е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона (в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

Относно отговорността на водач, който не е собственик на автомобила (какъвто не е спорно, че е жалбоподателят) е формирана противоречива практика на Административен съд-Пловдив:

В част от практиката се приема, че водачът, въпреки че не е собственик на автомобила, е можел да провери, че същият не е регистриран по надлежния ред, който извод произтичал:

- от една страна от възможността да направи справка в сектор „пътна полиция“,

- а от друга страна от задължението при предприемане на управление на МПС, чужда собственост, да се снабди с малък талон на същото, като при преглед на СРМПС можел да установи, че в него като собственик е вписано друго лице, а не това, от което получава фактическата власт върху автомобила.

В този изричен смисъл са решения по канд № 20257180701892/2025, канд № 20257180700626/2025, канд № 20257180700189/2025, канд № 20247180702478/2024, канд

№

20257180700053/2025, канд

№

20257180700626/2025, канд

№

20257180700189/2025, канд

№

20247180702478/2024 г., канд № 20247180700129/2024 и др. всички по описа на Административен съд-Пловдив.

В друга част от практиката се приема, че доколкото автомобилът не е бил със свалени регистрационни табели (какъвто е процесния случай), за лице, което не е собственик и което не е участвало в сделката по прехвърляне на собствеността, не съществува възможност да разбере, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП. „Налице е 5 фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на обсъденото фактическо обстоятелство не се дължи на проявена непредпазливост от лицето, сочено за нарушител, имайки предвид, че превозното средство е разполагало със свидетелство за регистрация и е било с поставени регистрационни табели, както и че за водачите не съществува друга правна възможност да узнаят това обстоятелство“ Така решение по КАНД № 20257180701682 / 2025, Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312 / 2022 г., Решение по КАНД № 20257180701273/2025, Решение №1676/16.10.2023 г. по к.адм. дело № 1917 / 2023г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к.адм. дело № 2106/ 2023 г. всички по описа на Административен съд-Пловдив.