Решение № 2 от 03.01.2020, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е №2 гр.Поморие,

03.01.2020год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 778 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, комплекс „Феста Апартмънтс Поморие представлявана от управителя М.Ч. с процесуален представител адв. Т. против М.А.Ф.. Ищецът в исковата молба сочи, че от 21.07.2017г. М.Ф. е собственик на апаратемнт № 38 в бл. А на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, а на

12.11.2014 г. е проведено общо събрание на ЕС и собствениците са избрали ОС за форма на управление. Сочи, че на 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС на което и определена годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м. Сочи, че ответницата е собственик на недвижим имот в комплекса с площ 70.06 кв.м. и дължи за 2017г. сумата от

145.95евро равняващи са на 285.45лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка за периода от 01.08.2017г. до 21.12.2017г., 58.40 евро равняващи са на 144.22лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ които суми не е платила. Претендира и лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тъй като ответницата не е платила дължимите суми, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати: сумата в размер на 145.95евро равняващи са на 285.45лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., сумата в размер на 20.50 евро равняващи се на 40.20 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 145.95евро за периода от 01.08.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 58.40 евро равняващи са на 144.22лв. представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. ; сумата в размер на 8.00евро. равняващи се на 16.00лв., представляваща законна лихва върху сумата от 58.40 евро за периода от 01.08.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. Моли съдът да присъди законни лихви върху описаните задължения от момента на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и да присъди на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие" направените по делото разноски. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание ищцовата ЕС чрез упълномощения си процесуален представител – адв. С. Т. сочи, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., поради което исковите суми се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.

Ответникът в представен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва допустимостта и основателността на иска. Сочи, че ответницата е собственик на имот в бл.А, но ЕС не съществува и не дължи сумите, тъй като:

В комплекса не са извършвани поддръжка и управление на общите части за твърдяните периоди.

Всички дейности по управление и поддръжка на общите части на блок „А" са извършвани от ЕС на блок „А", учредена с протокол от събрание, което е проведено още на 26.08.2015 г.; таксата за управление и поддръжка е определена на 9€/кв.м., което е нарушение на императивна правна норма - чл.51, ал.1 от ЗУЕС; с решение от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена такса, за тази за 2015 не може автоматично да се приложи за следващите години, тъй като няма такава норма в закона, нито волята на законодателя е била такава; че не е указано, никъде дали таксата се събира само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на база общите части (описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри общи части) или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че таксата е неопределяема.

Възразява срещу възможността подобна ЕС да съществува (във формата, в която е организирана), т.е. срещу материалната легитимация на ищеца, тъй като Комплекс „ФЕСТА ПОМОРИЕ РИЗОРТ" не е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗУЕС и управлението следва да се извършва от Общо Събрание на Етажна Собственост, като комплексът е въведен в експлоатация на 08.12.2008 г. и нанесен в кадастъра като 5 отделни сгради - 4 жилищни (с идентификатори с последни номера 1,2,3 и 5) и една ХОТЕЛСКА сграда (идентификатор ***) и цялата сграда хотел е собственик на едно лице - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД, а за хотела общите части не са описани и не се числят, в хотелската сграда няма етажна собственост - цялата сграда е собственост на едно лице - тя се експлоатира и управлява самостоятелно от собственика си - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД.

На следващо място сочи, че ответницата не е ползвала или пребивавала в имота си в гр.Поморие през 2017 години за повече от 30 дни не дължи таксите, а разпоредбата на чл. 51, ал.1 и ал. 2 е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС /Определение № 1097/2011 г. по гр.д. № 630/2011 г. на ВКС, I г.о./. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли исковете.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.6, ал.1 т.10 вр. с чл. 38, ал.1 от ЗУЕС и съответно с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представената справка по лице от Службата по вписвания и от преписа от нотариален акт № 189,том 1, рег.№2115,дело №161 от 2017г. по описа на нотариус К. П., с район на действие – район на РС – Поморие, че ответницата е собственик на апартамент № 38 в процесния комплекс бл.А , ет.0, сграда №1, идентификатор *** с площ 55.38 кв.м., ведно с 14.68 кв. м. в идеални части от общите части на сградата.

Видно от представения Протокол от ОС на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на 12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения, с които е избран управителен съвет, определен е размера на таксата за поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС и е упълномощен УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрана компания. Взето е решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка и е приет правилник за вътрешния ред.

Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, за наличие на отделни самостоятелни блокове са представени:

Решение №106/2018г. по гр.дело 376/2017г. на

РС Поморие и Решение № 73/23.05.2017г. по гр.дело 494/2016г. на ПРС; с които са отменени решения приети на проведеното на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на блок А, Б, В, и решенията приети на проведеното на 22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. Видно от представените решения съдът е приел, че не се касае за отделни изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на различен режим на управление, не се касае и за сграда с повече от един вход, който да обслужва само определени обекти. Макар да има няколко вход/изхода, то никой от тези входове не е изграден с цел за да обслужва само определени обекти, а са изградено по скоро за удобство, като от всеки от входовете може да се стигне до всички обекти. В тази връзка и съдът приема, че в блок А няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответницата за учредяването на

ЕС.

Според съда всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на обявлението за изготвен протокол на ОС на ЕС, всеки един от етажните собственици има правна възможност да иска отмяната на взетите решения в тридесетдневен срок. В случая доказателство за изпълнение на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС съставлява представения протокол от 12.11.2014г. в

13.00 ч. за поставяне на протокола от ОС на видно място. Така считано от 12.11.2014г. за ответника е възникнало правото да иска в тридесетдневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, който срок е изтекъл на 12.12.2014г. / петък/. Като не е поискал отмяна на решенията и не са представени доказателства за отмяна на взетите решение на ОС проведено на

12.11.2014г. съгласно специалния ред на чл. 40 от ЗУЕС, решенията са влезли в сила и произвеждат действие, като обвързват етажните собственици по отношение на приетото с тях и са задължителни за собствениците.

Представен е и протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. Не се спори, че с представеното по делото решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г.

Във връзка с твърдението, че обектите не са ползвани повече от 30дни, по делото е разпитан един свидетел О. У., който сочи, че ответницата е пребивавала в Р България през 2017г. само две седмици, за да изготви документите по покупко продажбата на апартамента. Твърди, че през 2017г. М.Ф. не е ползвала апартамента повече, нейни близки също не са го ползвали и не е отдаван под наем. През 2018г. и през 2019г. апартамента е ползван от семейството на Ф. повече от 30дни.

Във връзка с твърдението, че ответницата е плащала такса са управление и поддръжка, но на ЕС на блок А, а не на ищеца, е представено копие от извлечение от сметка на Етажна собственост Фиеста Ризорт блок Б и копие от приходен касов орден от 29.09.2017г., в който като вносител на сумата от 737 лева е посочена М.Ф., като и двата документа не са заверени от представилия ги пълномощник съгласно ЗА, във връзка с което съдът не следва да ги обсъжда, но счита за нужно да отбележи, че сметката не е открита на ЕС на блок „А“, а подписът положен в приходния касов орден на мястото на вносител – М.Ф., съществено се отличава от подписа положен в представения н.акт с който М.Ф. е придобила имота и е положила подпис като надарена.

При така установената фактическа обстановка съдът счита предявените искове основателни.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост. В чл. 38, ал.

2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) може да предяви иск за осъждане собственика за плати дължимите суми.

За уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че е взето решение, което е обвързало ответницата в производството. В случая по делото не са наведени твърдения решенията приети на проведеното на 12.11.2014 г. Общо събрание да са били отменени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва да се съобразяват от съда. Според съда всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на обявлението за изготвен протокол на ОС на ЕС, всеки един от етажните собственици има правна възможност да иска отмяната на взетите решения в тридесетдневен срок. В случая ответницата е придобила имота много по късно от вземането на решенията на ОС, те не са отменени и обвързват последващите собственици. Така считано от придобиването на имота, за ответницата Ф., е възникнало задължение да плаща вноските в размера, в който са определени с взетото решение на ОС на ЕС.