Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 03.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 180/2024
Вид
Решение № 129
Подписан
03.07.2024
В сила
22.01.2026
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Закон за наследството
  • чл. 31, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ловеч, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500180 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 34 от 15.02.2024г. постановено по гр.д. 777/2022г. на Районен съд-Тетевен е допусната делба на -ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с административен адрес *****, с площ 498 /четиристотин деведесет и осем/ по скица № 151194322-14.10.2022 г., при съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, както е по скица № 151194322-14.10.2022г.- на СГКК-Ловеч,заедно със попадащата в същото- сграда № ***-застроена площ 67 кв.м. два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на сграда № 15-1194324-14.10.2022 г.при равни дялове между Ц. Ц. Н. ЕГН ********** и И. Ц.

Н. ЕГН ********** по ½ ид.част. Със сщото решение са допуснати до делба и съсобствени земеделски земи, но в тази част няма подадена въззивна жалба и те не са предмет на въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба вх.№1269/29.02.2024 г. от И. Ц. Н. ***** чрез адв.М. Г., САК, със сл. адрес в г***** срещу решение № 34 от 15.02.2024 г. по гр. дело №20224330100777 по описа на РС-Тетевен за 2022 г. Изтъква, че с решението съдът е допуснал делба при равни квоти между съделителите на всички процесии имоти.

Не оспорва решението в частта, в която по отношение на земеделските имоти 1 предмет на делбата страните не спорят, че са съсобственици на по 1/2 ид.части за всеки от тях и делбата е допусната.

Оспорва решението, в частта, в която е допусната при равни квоти между съделителите делба на ПИ с идентификатор № ***, с административен адрес *****, с площ 498 кв.м.по скица № 15- 1194322-14.10.2022 г. при съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***,

***, ***, ***, както е по скица № 15-1194322-14.10.2022 г-на СГКК-Ловеч, заедно със попадащите в същото- сграда № ***-застроена площ 67 кв.м. два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на сграда № 15-119432414.10.2022 г, тъй като е неправилно.

Счита, че то макар значително по обем, е немотивирано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така защото освен цитиране на съдебна практика, която принципно напълно споделя, съдът никъде в решението си не е изложил какви и да е мотиви защо цитираната от него практика е в противоречие с наведените от ответника твърдения за изтекла в негова полза давност, не са обсъдени и възраженията, които са направени с писмения отговор и в хода по същество/писмени бележки, не е направена дори преценката на доказателствата, нито на гласните, нито на писмените такива; кои съдът кредитира и кои не, в кои техни части, съответно липсват фактическите констатации и правните изводи на съда. Твърди, че съдът се е позовал на доказателство, което не само не е събрано по надлежния ред, но изначално не го е допуснал като такова.

Твъди, че от друга страна лишил от възможност ответника от събиране на допуснати гласни доказателствени средства, като не проведел разпит на допуснат свидетел, като по този начин ограничил правото на защита на ответника.

Излага, че за да отхвърли направеното възражение за придобивна давност, съдът е приел, че същата започнала да тече едва през 2022 г, когато бил започнал ремонта на процесния имот, а до тогава ответникът не бил полагал грижи за него, защото според „конструктивната експертиза", възложена от И. Ц., следвало да се укрепи южната стена и западните основи на сградата., и т.н, но още с определението си за насрочване на делото № 36 /18.01.2023 г. (стр.5) съдът: „Не приема представената с отговора на иска Конструктивна експертиза, същата не е изготвена в съдебната фаза на делото" и поради тази причина сачита, че няма как на база на тази конструктивна експертиза, спомената на няколко места в решението, съдът да изведе фактическата страна и правните си изводи. Сочи, че съдът не е упоменал кои са разпитаните свидетели, въобще не е обсъдил показанията им, нито в цялост, нито поотделно, не е констатирал противоречията между тях и никъде в мотивите на съда не е видно, чии показания се кредитират и чии не, в кои части или в цялост.

Сочи, че съдът не е обсъдил направените в хода на съдебните прения посредством писмени бележки възраженията и доказателствения анализ направен от ответника.

Изтъква, че от фактическа страна безспорно е установено, че след смъртта на Т.И.Ц., починала на 01.02.2005 г. процесния имот с идентификатор *** и наМ.щата се в него жилищна сграда е наследен от ищцата (1/6 ид.ч.) от нейния брат И. Н. (1/6 ид.ч.) и 2 баща им преживелият съпруг Ц. Н. (1/6 ид.ч.), като безспорно се установило, че процесният имот е наследствен на страните, както и че от 2005 г. до датата на предявяване на исковата молба фактическата власт върху имота се упражнява единствено от ответника.

Сочи, че за спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите на ищцата и свидетелите на ответника. Приема, че от разпита и на шестимата свидетели, чиито показания в тази им част са непротиворечиви, а логични и последователни, се установява, че след смъртта на Т.Ц. имотът се владее единствено и само от ответника. Сочи, че от изложеното в исковата молба, от становището към писмения отговор и от разпита на свидетелите, включително и на св.Д.Д. е видно, че след смъртта на Т.Ц. през 2005 г. ищцата не е живяла в имота , като от мотивите на съда не става ясно, защо приема, че ищцата е живяла в този имот до 2010 г., като дори не е анализирал депозираните свидетелски показания, които в тази връзка са противоречиви.

Изтъква, че съдът не е анализирал и представените свидетелства за постоянен адрес на ищцата и нейната дъщеря свидетелката Т.Д., както и представеното и влязло в сила решение по дело за делба на имот между ищцата и бившия нейн съпруг-св. Добрев, които документи съпоставени с депозираните гласни доказателства, оборват твърденията, че имота бил напуснат от ищцата през 2010 г. (дата на удостоверяването за промяната на настоящия адрес на ищцата). Излага, че отделно от това, подобно обстоятелство не може да обоснове извод, че имотът е владян от ищцата в този период от време, но и защото според представеното от ответника удостоверение за настоящ адрес на св. Д., същата е живяла на територията на гр.

Свищов, където е била студентка, а не както твърди, в процесния имот. Сочи, че освен това и от свидетелските показания става ясно, че въпросната свидетелка е живяла в процесната къща до завършването й на гимназия, а след това е заминала да учи в гр. Свищов висше образование и предвид годината на раждането й 1982 г , се установява, че това е било до 2000 г, а не както твърди до 2010 г. Сочи, че този факт се установява и с приложеното по делото удостоверение за настоящ адрес.

Твърди ,че освен това свидетелят Добрев заявява, че в процесния имот бившата му съпруга и дъщеря му са живели и са се преместили на Полатен след като „майка й на Ц. почина" , св. М.- „след като отиде да живее на Полатен, идваше непрекъснато, даже тя се грижеше за леля Т., за майка си...Тя вече живееше на Полатен, когато идваше да гледа леля Т....", Свидетелката Т.Д. споделя: „ Майка ми до смъртта на баба седеше там" , но тези показания не са намерили отражение нито в мотивите на съда и не са анализирани и съпоставени със другата група свидетелки показаия, тези депозирани от свидетелите, доведени от страна на ответника.

Счита, че горното обстоятелство, че ищцата не е владяла имота след смъртта на майка си през 2005 г. се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели от страна на ответника. За пълнота отбелязва, че единственото несъответствие в показанията на свидетелите е по отношение на споменаването на годината, до която ищцата се твърди да е живяла в имота, а именно 2010 г (посочена като година на промяна на адресната й регистрация, съгласно представеното удостоверение за промяна на постоянен и 3 настоящ адрес), но до колкото всички свидетели твърдят, че това е било до смъртта на наследодателката, а тя безспорно е починала през 2005 г, следва да бъде прието, че владението е преустановено от страна на ищцата именно най-късно през 2005 г и в тази връзка и съобразно константната съдебна практика, заплащането на данъци също не може да установи факта на владение.

Изтъква, че не обсъдено от съда и изявлението на ищцата в тази връзка и от изложеното от нея в становището й към писмения отговор, а имено: „В този имот съм живяла със семейството си, до придобИ.ето на друга собственост в кв. Полатен- Поради това счита, че съдът неправилно е приел, че ищцата е живяла в имота до 2010 г, след което се била преместила в кв. Полатен, но дори и горното да не бъде възприето от ревизиращата инстанция, то към датата на сезиране на Съда с иска за делба през 2022 г., също е изтекъл срок надвишаващ 10 години, в който ищцата не е владяла имота, а фактическата власт върху него се упражнява единствено от въззивника.

Счита, че от разпита на всички свидетелите се установило, че другият общ наследодател Ц. Н. Ц. след смъртта на съпругата си, е напуснал процесния имот и се е заселил в местността Ванковци, където е гледал животни, като от време на време ответникът му е оказвал помощ, а той слизал само за да си вземе пенсията, т.е. и той не е владял нито наследствената си част от процесния имот, нито собствената си една втора.

Излага, че субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Излага, че намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, но в отношенията между съсобственици ( каквито след смъртта на Т. Ц., безспорно са станали И. Н., Ц. Н. и техния баща Ц. Ц.) ) не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Твърди, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици и за да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.

Сочи, че след смъртта на Т.Ц. през 2005 г. въззивникът е започнал свои имота както свой собствен, да го ремонтира, да не допуска ищцата в него, да афишра, че е превърнал държането във владение, сринал е гаража, отдавал е стаи под наем, направил си е градинка и т.н.,, извършвал е ремонтни дейности и др. Изтъква, че това е видно от разпита на доведения именно от ищцата свидетел бивш неин съпруг е видно, свидетелката С., св. Л., св.М., които цитира.

Твърди, че в тази връзка съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, че ремонти на къщата са правени и преди 2022 г, един от които през 2005 г на покрива и стряхата лично от свидетеля Л., че къщата е поддържана, че са извършвани ремонтни дейности, че 4 ответникът дори е сринал гаража, керемидите били пренареждани, че вътре се правят ремонти свидетелства и С..

Смята, че съдът в мотивите си е пропуснал да обсъди депозираните показания като е извел погрешна фактическа обстановка, а от там и грешни правни изводи.

Поради това смята, че извършените през годините действия, започващи още през 2005 г. по опазване на веща, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки са приети и от ВКС, и в цитираното в мотивите решение, че се приемат като владение, представляващо осъществяване на фактическа власт с намерението веща да се държи като своя, както е и в настоящия случай.

Счита, че това, че през 2022 г. ответникът отново, този път с помощта на сина си е правел ремонт и едва тогава ищцата е започнала да претендира, не изключва в никакъв случай извършването на такива дейности през годините, нито опровергава депозираните в тази връзка свидетелски показания.