Решение № 227 от 09.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Кърджали, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100352 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Добричфарма“ ЕООД срещу И. К..

Ищецът твърди, че между „Лита 9904" ООД, в качеството му на Заемодател, и И. К., в качеството му на заемател, е бил сключен договор за заем на 06.01.2020 г., по силата на който „Лита 9904" ООД е предоставило в заем на ответника сумата от 5000 (пет хиляди) лева. Съгласно чл. II от договора „Лита 9904" ООД е предоставило на И. К. заемната сума в брой при подписването на договора за заем, като последният служил като разписка за получаване на сумата. Навежда, че вземането по процесния договор за заем е прехвърлено на ищеца (от „Лита 9904" ООД) с всички негови принадлежности, вкл. лихви за забава, неустойки и обезпечения чрез цесия, поради което сочи, че е придобил качеството на кредитор на длъжника – ответник по делото и респ. е легитимиран да иска връщане на отпуснатите суми по договора за заем, сключен между „Лита 9904" ООД и И. К., както и дължимите неустойки и законна лихва за забава върху главницата по договора за заем. Маркира, че уведомление за извършените цесии е надлежно връчено на длъжника - И. К. (лично на 27.11.2023 г.) в съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Отбелязва, че падежът за връщане на заемната сума е настъпил на 31.08.2021 г., като заемателят не бил върнал получения заем в уговорения срок, поради което приема, че съгласно т. V от договора за заем дължи неустойка в размер на 10% годишно за срока на закъснението. За периода от 01.09.2021 г. (един ден след падежа на задължението) до 21.12.2023 г., изчислява размера на неустойката на 1169,44 лв. Наред с това, ищецът претендира и законна лихва за забава върху главницата от датата на исковата 1 молба до окончателното погасяване на главницата.

Иска ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 5 000 лв., дължима по договор за заем с „Лита 9904" ООД и договор за цесия от 20.11.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на исковата молба до датата на плащане, както и сумата от 1169,44 лв., представляваща неустойка за забавено плащане върху главницата от 5 000 лв., начислена от 01.09.2021 г. до 21.12.2023 г. Претендира разноски В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по основание и размер.

Сочи, че по силата на трудов договор № *******/30.01.2018 год. е бил назначен в „МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА” ООД - гр. Варна, район Младост, бул.

”Република” №15, сграда на МЦ „Младост Варна”, с ЕИК 201533900, представлявано от управителя В. С. М., на длъжността „*******”.

Излага, че с писмо-покана към трудов договор № *******/30.01.2018 год. с изх. № *******/15.01.2020 год., е бил уведомен, че на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовото му правоотношение с „МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА” ООД - гр. Варна е прекратено, считано от 10.01.2020 год.

Твърди, че е работил от 2007 год. до 10.01.2020 год във фирми, свързани с В. С. М. и «Марешки холд» АД- гр. Варна, през който изтъква, че период е изпълнявал трудовите си задължения съвестно, коректно, точно и срочно.

Пояснява, че около шест месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с „МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА” ООД - гр. Варна, е провел среща с г-жа К. Т., която му била пряк ръководител по време на работата му в посочените по-горе дружества, като срещата се състояла в *******.

Ответникът обяснява, че г-жа Т. е наблегнала на констатирани финансови нарушения по време на работата на ответника в посочените фирми през последните 4-5 години, като настоявала да подпише предварително подготвени документи, под угрозата от евентуално осъждане. Маркира, че по това време г-жа Т. е била действащ депутат от Народното събрание на Република България, вкл. и Председател на парламентарна група на ПП „Воля”.

Ответникът разкрива още, че притеснен от така изречените думи, още повече, с оглед заеманите от г-жа Т. обществени позиции след няколкократни настоявания и намеци с елементи на заплаха подписал документите - 15 бр. договори за заем на парични суми с различен размер и 15 бр. записи на заповед, въпреки изричните му изявления, че не е получавал парите, посочени в представените договори и записи на заповед, от описаните в тях фирми, нито пък е посещавал гр. ******* на - 06.01.2020 год. и 07.01.2020 год., където и на които дати е посочено, че са подписани същите.

Изрично в отговора заявява, че не е посещавал гр. ******* на 06.01.2020 год. и на 07.01.2020 год., както и че не е получавал описаните в 15 бр.

2 договори за заем и записи на заповед суми нито в брой, нито по банков път, конкретно и сумата в размер на 5 000.00 лева, предмет на договор за заем, сключен с „Лита 9904” ООД, още повече, че не е имал никакви взаимоотношения с дружествата, записани като негови заемодатели.

Признава, че на 27.11.2023 год. чрез ЧСИ ******* му е връчено уведомление с изх. №*******/23.11.2023 год., изходящо от описаните в него дружества - „Адапта Мед” ЕООД, „Ай Ви Фарм” ЕООД; „Аксаковофарма” ООД, „Алфафарм 2014” ООД; „Експерт Медикал” ООД; „Лита 9904” ООД;

„Мария Пловдив”' ЕООД; „Медикотрейд” ООД; „Медикус Трейд” ООД;

„Медишоп” ООД; Нова Трейд 2014” ООД; „Варнамед 2014” ЕООД; „Витамед” ЕООД и „Орхис” ЕООД, всички представлявани от г-жа В. С. М., с което бил уведомен, че подробно посочените вземания, произтичащи от 14 бр. договор за паричен заем, са били прехвърлени по силата на договори за цесия с цесионер „Добричфарма” ЕООД, с ЕИК 124627585, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост”, бул. ’’Република”, сграда на МЦ „Младост- Варна”, представлявано отново от г-жа В. М..

Отбелязва, че на 12.01.2024 год. с вх. № ******* е депозирал жалба до ОД на МВР- Кърджали, по повод на която е била образувана проверка.

Твърди, че от представените към исковата молба доказателства не се доказва обстоятелството, че са му били предоставени заемните средства, поради което счита, че исковата претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена. От друга страна сочи, че не е налице и друго действително предаване на заемната сума, тъй като няма издаден и подписан от него обратен документ. На следващо място отрича също така да е налице евентуална новация в отношенията между страните по смисъла на чл.107 от ЗЗД, поради липса на каквото и да било преуреждане на съществуващите отношения между страните по съществувалото, но прекратено трудово правоотношение.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/2004 год. минимум.

По същество моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от “ДОБРИЧФАРМА” ЕООД - гр. Варна, р-н Младост, бул.

„Република” № 15, сграда на МЦ „Младост-Варна”, с ЕИК 124627585, представлявано от управителя В. С. М., чрез адв. Ц. К. от АК-*******, искове за заплащане на сумата в размер на 5000 лева, дължима по договор за заем с „Лита 9904” ООД и договор за цесия от 20.11.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на плащане, и сумата в размер на 1169.44 лева, представляваща неустойка за забавено плащане върху главницата от 5 000.00 лева, начислена за периода от 01.09.2021 год. до 21.12.2023 год., като неоснователен и недоказан, като претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата 3 страна, а ответната страна не се явява, не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ответникът прави възражение по чл. 30, вр. чл. 27 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.01.2020 г. между „Лита 99“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника И. С. К., в качеството на заемател, е сключен договор за заем. Съгласно чл. 1 и 3 от него, заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на 5000 лв., която заемодателят се задължава да върне в срок до последния работен ден на м. август 2021 г.

Според чл. 2, заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при подписване на договора и същият служи като разписка за получаването. В чл. 5 е предвидено, че ако заемателят не върне на заемодателя заетата парична сума в срока по договора, той дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението.

По делото е представен договор за цесия от дата 20.11.2023 г., съгласно който „Лита 99“ ООД прехвърля на ищцовото дружество вземането си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии и другите му принадлежности, включително лихви, обезщетения неустойки и разноски. С уведомление № ******* от 23.11.2023 г. по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ, връчено на 27.11.2023 г., ответникът е уведомен за извършената цесия.

Представени са на хартиен носител счетоводни записи, от които се установява, че са осчетоводени, както вземането спрямо ответника от дружеството като предоставен заем, така и последващото му прехвърляне.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество – чл. 240 ЗЗД.

Не е спорно по делото, че ответникът е получил от цедента „Лита 9904” ООД сумата от 5000 лева, което е договорено изрично в чл. 2 от договора за заем от 06.01.2021 г., а именно че предаването на заемната сума ще се извърши при подписване на договора, което означава, че същият служи за разписка и установява фактическото предаване на договорената сумата от заемодателя на заемателя.

Не са ангажирани никакви доказателства от ответника в производството, за да установи тя, че е изпълнен ангажиментът, съгласно чл. 3 от договора за връщане на заетата от цедента сума.

След като не е изпълнено насрещното задължение за връщане на заетата 4 сума по процесния договор за заем, предявеният срещу ответника И. С. К., иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва бъде осъден да върне получената в заем сума от 5000 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че страните по процесния договор за заем са уговорили мораторната неустойка по чл. 6 от договора, да се начислява в размер на 10% годишно за срока на закъснението.

Неустоечната клауза е ясна и конкретна. При безспорно установена забава ответникът дължи на ищеца уговорената неустойка по чл. 5 от договора в размер на 10 % годишно за срока на закъснението. От посоченото следва, че искът с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД е основателен в пълния си предявен размер и следва да бъде уважен. Съдът намира, че същата отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и не надхвърля обичайните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, доколкото се равнява на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима при всяко забавено парично задължение, когато няма друга уговорка.

Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на уведомление № ******* от 23.11.2023 г. по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ. По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Т. е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. От този момент носител на вземанията спрямо длъжника се явява цесионерът и дължи изпълнение именно на него. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество претендираните вземания и предявените искове се явяват основателни.