Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6835 от 11.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12363/2022
Вид
Решение № 6835
Подписан
11.12.2024
В сила
23.03.2026
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6835 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100112363 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по предявени от П. Н. Б. срещу Г. И. С. осъдителни обективно съединени при условията на евентуалност искове, както следва:

1. с пр.осн. §488 от Германския граждански кодекс / Burgerliches Gesetzbuch, BGB/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 189.11 евро, представляваща предоставен заем от ищеца на ответника, чрез 26 банкови превода по сметка на ответника в периода от 12.09.2019г. до 16.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22,11,2022год. да изплащане на вземането;

2. с пр.осн. §812 Германския граждански кодекс / Burgerliches Gesetzbuch, BGB/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 189.11 евро, представляваща сума платена без основание посредством 26 банкови превода от страна на ищеца по сметка на ответника в периода от 12.09.2019 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;

Ищцата поддържа да познава ответника от месец април 2019 г. посредством социалните мрежи, след което страните са живели заедно в Германия, където ищцата работи и живее. Ответникът многократно искал от ищцата заемни средства, посредством които да реши проблемите, които не му позволяват да отиде и заживее в Германия. С цел да подпомогне ответника и да ускори преместването му в Германия, ищцата му предоставила парични суми като първия превод е направен на 12.09.2019 г.-2000евро. Впоследствие многократно са извършвани преводи на парични суми по банкова сметка. На 27.02.2020 г. ищцата изтеглила кредит в размер на 45 647.66 евро, като с тези средства подпомага ответника чрез неколкократни банкови преводи, последният от които е на 16.12.2020 г. Общо заетата сума за периода от 12,09,2019год. до 16,12,2020год. е в размер на 22 473.11 евро.

Междувременно личните отношения между двамата се охлаждат, като в началото на 2021 г. те биват преустановени. Ищецът отправя неколкократни покани към ответника да върне заетата сума, който от своя страна връща само част от сумата на ищеца, в размер на 284.00 евро. При условията на евентуалност и при отхвърляне на главната искова претенция 1 претендира процесната сума като платена без основание /молба вх.55134/09,06,2023год./.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Г.

И. С., който излага становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди да липсва заемно правоотношение между страните като оспорва и част от фактологията изнесена от ищеца във връзка с личните отношения между двамата. Релевират се доводи, че по време на съвместното им съжителство, ищцата и ответника са притежавали общи средства, които Б. е внасяла в банка по своя сметка за бързина и удобство, от където е извършен превод по сметка на ответника. Поддържа, че с оглед интимната връзка, която страните са имали, основанието за извършените паричните преводи е за дарение, а не заем, за което свидетелства и изписания текст на платежното нареждане в графа основание „обичам те“ на български език, посредством латински символи в 23 от общо 26 преводни нареждания. Твърди се да няма валидно сключен договор за заем, отговарящ на изискванията на германския материален закон. По отношение на евентуално заявената искова претенция за неоснователно обогатяване се твърди да не е налице нито една от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД. Излага се становище за приложимост на германското материално право.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира сторените в производството разноски.

При така изложеното съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищцата и ответника са живели в условията на фактическо съжителство в гр.Манхайм Германия, в дома на ищцата.

За процесния период 12,09,2019год. до 16,12,2020год. за безспорно по реда на чл.146 от ГПК е прието ищцата да е извършвала парични преводи в полза на Г. И. С..

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Г. И. С. е титуляр на персонална сметка за електронни пари при „АЙКАРТ“АД, с IBAN: ВG*******.

За периода от 12.09.2019г. до 16.12.2020г. по посочената платежна сметка са получени парични преводи от Р.I. със сметка с IBAN: ******* 02, чрез онлайн банкиране, като общо получената сума, превод от П. Б. е в размер на 16989.00евро с 16 броя преводни нареждания, от които 13бр. с посочено основание „obicham te“.

Общо наредените преводи от Г. С. към сметката на П. Б. са в размер на 434.00лв., от които с основание „ Obicham te” -205.00 евро и с основание „*******” - 229.00 евро.

/таблица 2 стр.4 от заключението/;

При проверка в „П.”АД се установява, че Г. И. С. е титуляр на платежна сметка с IBAN: *******. От посочената сметка са извършени преводи към сметка с IBAN: ******* 02, с титуляр Р. N. В., по дати / таблица 3, стр.5 от заключението/ на обща сума в размер на 817.00евро, от които с основание „love” - 79.00 евро и с основание „*******” - 738.00 евро. / Приложение№2/;

Съгласно представените документи /л.14, л.15/, на дата 12.09.2019г. от разплащателна сметка с IBAN: ******* 02 с титуляр П. Б., чрез онлайн банкиране е нареден превод към сметка на Western Union Ltd с IBAN: *******, с предназначение България, получател Г. С..

Наредената сума е в размер на 2004.90 евро, в това число такса 4.90 евро.

Не е спорно между страните, че страните имат общо дете София, родено на 28,06,2020год., което е признато от ответника, видно от удостоверение на служба по гражданско състояние Манхайм в процедура по признаване на бащинство/стр.78-80/.

2

Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е сключила договор за кредит №6888315248/27,02,2020год. с „К.“ ООД, за сума в размер на 45647,66евро, лихвен процент 9,56%, ефективен годишен лихвен процент 9,99% и срок на изплащане 120месеца;

Договорено е реалната за получаване сума от кредитополучателя да е в размер на 38500евро. Месечната сума за погасяване на кредита е в размер на 593 евро от сметка на ищцата.

По реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно между страните, че ищцата не е декларирала пред данъчните власти в гр.Манхайм предоставен заем на ответника.

От удостоверение с № СФД-24-ГР94-8216/20,09,20254год. на Столична община, дирекция Общински приходи е видно, че Г. И. С. не е декларирал имущество и платил данък дарение за периода от 01,01,2019год. до 31,12,2020год.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б.С.Т., от показанията на който се установява, че преди заминаването си при ищцата преди около 5 години С. показал на свидетеля, че разполага със сума от около 30 000 евро, която ще използва, за да се устрои съвместно с ищцата в Германия. Присъствал на разговор през м.септември 2019год. между страните, при който Г. се обадил на ищцата, за да му изпрати пари, за да заеме на свидетеля. Ищцата отговорила: „Миличък ще изпратя по „Уестър Юнион“ от твоите пари“. Сумата била около 2 000 евро, които свидетелят получил на следващия ден. Изложените заключения на свидетеля за причините поради които делото е заведено / отмъщение от страна на ищцата/ са неотносими км делото.

От показанията на св. А. се установява, че познава ищцата от 2018год.от социалните мрежи. Поддържат ежедневен контакт и до момента. Споделила със свидетелката, че Г. я е помолил да вземат някакъв кредит в Германия, но понеже той няма там трудов договор, тя трябва да го изтегли с обещанието, че той ще продаде апартамент, който притежава в Барселона и ще върне кредита. На техни разговори лично не е присъствала. Споделила, че купува билети на Г. да пътува до Германия, че е купила кола за Г., за да може като се установи в Манхайм да има с какво да ходи на работа, че понякога му изпраща кеш по „Уестърн юнион“. По време на посещение на ищцата Г. се обадил по Вайбър и споделил, че има малък проблем с бизнеса си в София и ще се наложи да измислят вариант за пари, понеже ще трябва да си покрива разходите. Свидетелката не е възприела конкретно договаряна сума. Парите от кредита свършили през 2020 г. по сведение на П.. Преди кредита също е пращала пари на Г., но по-малки суми.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед релевираните от страните факти и обстоятелства по делото с международен елемент, съобразно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения и по –конкретно Член 4, т.2 относно приложимо право при липса на избор на страните, съгласно който, когато договорът не попада в обхвата на параграф 1 или когато елементите на договора биха могли да попаднат в обхвата на повече от една от букви а)—з) от параграф 1, договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната за договора престация. При твърдение на договор за заем характерната престация е предоставяне на паричната сума, в този случай от ищец с местопребиваване в Германия. По отношение на заявената при условията на евентуалност искова претенция за неоснователно обогатяване приложимото право съобразно член 10 §1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) сочи, че при извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, когато е свързано със съществуващо отношение между страните, като например отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което 3 е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго отношение. Предвид горното съдът намира приложимо в случая да е правото на ФР Германия.

От изготвена по делото съдебна поръчка се установяват нормите на приложимото права досежно твърдението за договор за заем:

§ 488 от Германския граждански кодекс сочи, че чрез договора за заем заемодателят се задължава да даде в разположение на заемателя парична сума в уговорения размер.

Заемателят се задължава да плаща дължима лихва и да върне предоставения заем при настъпване на изискуемостта му. (2) Договорените лихви се плащат след края на всяка година, ако не е уговорено друго, ако заемът е трябвало да бъде върнат преди изтичане на годината. (3) Ако не е уговорен срок за връщане на заема, то изискуемостта зависи от предизвестието на заемателя или заемодателя за прекратяване на договора. Срокът на предизвестието е три месеца. Ако не се дължат лихви, заемателят има право да върне заема без предизвестие.

Съгласно § 812 Германския граждански кодекс претенция за връщане на полученото без основание сочи, че който получи нещо без правно основание чрез престация на друго лице или по друг начин за негова сметка, е длъжен да му го върне. Това задължение съществува също така, ако правното основание по-късно престане да съществува или резултатът на правната сделка, не настъпи (2). Като престация се приема потвърждаването чрез договор на съществуването или несъществуването на задължение.

Според § 815 „Неосъществен резултат“ Възстановяване поради не осъществяване на резултата, предвиден с престацията, се изключва, ако осъществяването на резултата е било невъзможно от самото начало и престиращият е знаел това или ако престиращият недобросъвестно е предотвратил настъпването на резултата.

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на предвидените законови предпоставки на §488 от Гражданския кодекс, а именно наличие на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем.