Решение № 6205 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6205 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100505207 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Ф. Й. Н., чрез назначения особен представител адв. В.Р., срещу решение № 4090 от 02.03.2026 г., постановено по гр. дело № 51272/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12275/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, както следва: за сумата от 593,39 лева (с равностойност от 303,40 евро), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

„********, аб. № ********, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 97,70 лева (с равностойност от 49,95 евро), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 19.02.2024 г., както и за сумата от 29,88 лева (с равностойност от 15,28 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 1

28.02.2024 г. до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че качеството потребител на топлинна енергия на ответника не се установява по делото предвид липсата на доказателства той действително да е ползвал имота през процесния период. Въззивникът счита, че не се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца при липсата на данни общите условия на топлофикационното дружество да са били публикувани. Оспорва да е изпаднал в забава при липсата на падеж и покана за плащане. Намира, че вземанията са частично погасени по давност, съобразявайки датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил изискуемостта на отделните месечни задължения и кои от тях се включват в претендираната главница. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, заявление-декларация за откриване на партида) се установява, че през 1988 г. описаният топлоснабден имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца ********, е бил прехвърлен от Й.Ф. Н. и В.Б. Н.а на Ф. Й. Н. по силата на договор за замяна, като по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за последващи разпореждания с процесния имот, поради което следва да се приеме, че през трите отоплителни периода ответникът е бил едноличен собственик на топлоснабденото жилище. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или 2 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че фактическото ползване на жилището през периода на потребление на претендираната топлинна енергия не е относимо към предпоставките за възникване на отговорността на потребителя – същата произтича от закона въз основа на придобитото от Ф. Й. Н. вещно право върху топлоснабдения имот без оглед на обстоятелството дали същият е живял в апартамента през това време.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая е общоизвестно, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Ф. Й. Н. и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м.

04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на 3 топлопреносното дружество и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – годишни отчети и индивидуални изравнителни сметки за сезони 2020 – 2021 г., 2021 - 2022 г. и 2022 – 2023 г.

По делото в първоинстанционното производство не се оспорва, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация предвид предходно извършен демонтаж на отоплителните тела и липсата на реално потребление на топлинна енергия за подгряване на вода (в годишните отчети е отбелязано, че имотът е необитаем). Ответникът не оспорва претендираните от ищеца количества топлинна енергия и техния размер, като тези обстоятелства са обявени за безспорни по делото и за установяването им не е назначавана съдебно-техническа експертиза, поради което и следва да се приеме, че стойността на доставената през процесните три отоплителни периода топлинна енергия в жилището на ответника е в размер на претендираната сума от 593,39 лв. и предявената главна искова претенция се явява изцяло основателна.

Доколкото претенцията срещу ответника е основателна, следва да се разгледа наведеното от него при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.02.2024 г. – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.02.2021 г., са погасени по давност. В случая не са налице обстоятелства, довели междувременно до спиране на давностния срок, доколкото периодът 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който давността спира да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), предхожда възникването и изискуемостта на претендираните парични вземания (считано от края на м. май 2020 г.).

4

По отношение на предявените вземания са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г. включително в размер на 55,87 лв. (съобразно резултата от изравнителните сметки и прогнозно начислените суми по издадените от ищеца фактури) са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.02.2021 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е изтекла на 14.02.2024 г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.02.2024 г.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност и доводите във въззивната жалба за съобразяване на отделните месечни задължения и тяхната изискуемост. Видно от приложените към исковата молба индивидуални изравнителни сметки и съобщения към общи фактури, част от исковата претенция са и суми за потребена топлинна енергия през погасения по давност период от м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г. Макар и за летния сезон от м. май до м. септември топлопреносното дружество да не е начислявало суми за сградна инсталация поради липсата на отопление в сградата, за периода от м. октомври до м. декември 2020 г. ищецът претендира стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, припадаща се на имота на ответника, в общ размер от 55,87 лв. (л. 39 от делото на СРС). Фактурите за прогнозно начислената топлинна енергия са били сторнирани с издадени кредитни известия за всеки месец, но това е извършено по счетоводни цели с оглед издаване на една обща фактура за целия отоплителен сезон след изравнението и не променя падежа на ежемесечно възникващите парични вземания в полза на топлопреносното предприятие и тяхната изискуемост. Ето защо за посочените месеци, включени в погасения по давност период, ответникът не дължи заплащане на начислените от ищеца суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия и същите следва да бъдат приспаднати от предявената претенция за главница, която следва да се уважи за останалия период от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г. и за сумата от 537,52 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 593,39 лв. и за периода м. 05.2020 г. – м.