Решение № 907 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110200202 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Б. Н. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 240439-001290/05.12.2024 г. издадено от ВПД Началника РУ в ОД на МВР В., 3 РУ, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и административно наказание "глоба" в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 175а, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и нарушението не е осъществено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото се пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не 1 изпраща представител, ангажира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. бил правоспособен водач на МПС за категория "В". Той управлявал лек автомобил марка "БМВ Е 350" с рег.№**.

На 18.08.2024г. около 00.02 часа се движел в района на бул.“В. Л.“ към кръговото кръстовището с ул.“Георги Пеячевич“ в посока ул.“Д.“ в гр.В.. По същото време полицейските служители свид. Г. и Д. със служебен автомобил изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред.

Двамата се движели по ул.“Г. П.“ в гр.В.в посока кръговото кръстовище.

Тогава те забелязали движението на л.а. БМВ с немски регистрационен номер **. Те видели как този автомобил влиза в кръговото кръстовище с опасно висока скорост, с вратите настрани. Проследили движението му през цялото кръгово кръстовище, като възприели как рязко форсира двигателя и извършва резки маневри и преднамерено изважда автомобила извън контрол чрез презавиване и го довежда до загуба на сцепление на гумите. и изкарва автомобила от сцепление на гумите, с което го привежда в неконтролируемо положение. Полицейските служители възприели как водача умишлено форсирал автомобила и поднесла задната му част на ляво и на дясно, като водача го довел до загуба на сцепление на задните гуми – дрифт . След това автомобила бил спрян за проверка и бил установен като водач въз.Н.. В хода на проверката било водача въз.Н. не представил и свидетелството за регистрация на МПС което управлявал.

При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива постъпили в 3-дневния срок, те били разгледани от АНО но не били приети.

В последствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

НП било връчено лично на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно 2 свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Свид.Г. сочи, че е наблюдавал продължително време движението на автомобила и е възприел умишленото поведение на водача как форсира автомобила и поднасящата се задната му част на ляво и на дясно, като с това въззивника го е довел до загуба на сцепление на задните гуми и движение настрани – дрифт. Това движение е продължило през цялото кръгово кръстовище и в никакъв случай свидетелят не може да го определи като случайно.

Свид.Д. дава идентични показания пред съда, като сочи, че е възприел как водача през цялото кръгово кръстовище рязко форсира двигателят и привежда автомобила чрез подаване на излишна газ до загуба на сцепление на гумите автомобила е бил неконтролируем, движел се е настрани.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Г. и Д.. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им.

Поради това кредитира същите с пълно доверие. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, са възприели лично при процесната ситуация, при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на свидетелите не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.

И двамата свидетели са категорични в показанията си дадени пред 3 съда, че са възприели как автомобила управляван от въз.Н. навлиза в кръговото кръстовище с опасно висока скорост и преминава през цялото кръгово чрез форсиране на двигателят, извършване на резки маневри и преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, което е довело до загуба на сцепление на гумите. По направеното от защита възражение, че показанията на двамата свидетели противоречат на съставените от тях докладни и в хода на адм.проверка, то съдът подробно се запозна със всички писмени материали представени по делото. В тях действително се съдържат два броя докладни записки в който всеки един от двамата свидетели е описал възприетото от него действие на автомобила управляван от въззивника.

Съпоставени с показанията им дадени по настоящото дело не се установи каквато и да е разлика с описаната фактическа обстановка. Това което са посочили в докладните е идентично на посоченото пред съда, както по отношение възприетото от тях движение на автомобила така и по отношение на часа на извършеното нарушение.

По искане на въз.страна съдът допусна до разпит свид.Т. А., приятел на въззивника, който е бил в автомобила при извършеното нарушение.

Потвърждава в показанията си, че автомобила управляван от въз.Н. е влязъл с несъобразена скорост в кръстовището и колата е поднесла. След това водача я овладял и малко след това са били спрени от полицейски служители. От показанията му който съдът на първо място следва да цени като заинтересовани от изхода на делото поради близките си отношения с възз.Н. и обстоятелството, че е бил в автомобила безспорно се установява движение с несъобразена скорост при навлизане в кръговото кръстовище, така както го описват и полицейските служители. Съдът не може да кредитира показанията му в останалата им част, тъй като противоречат събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите Стефанов и Тотев съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители.

Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Поради това и съда кредитира твърденията на св. Д. и Г., че се касае за преднамерено извеждане от контрол на превозното средство, довело до загуба на 4 сцеплението на задните гуми.

Обстоятелството, че не се пазят записите от боди камерите на полицейските служители не изключва адм. отговорност на въззвиника, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.

Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на административно нарушение, установен в чл.5, ал.1, т.1 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок / / от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалника на сектор ВПД ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно представените заповеди.

5

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира направомерната деятелност на дееца. Така че несподеллимо е твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил.