Разпореждане № 2638 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2638 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Наказателно дело частен характер № 20265330200986 по описа за 2026 година и след като се запозна с материалите по делото намери следното:

Предявена е тъжба с вх. № 16 767 от 17.02.2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив от Л. И. В. с ЕГН ********** чрез адв. Д. Г. срещу Т. Н. Ш. с ЕГН **********. Тъжбата е оставена без движение с разпореждания № 1269 от 26.02.2026 г. и № 1707 от 18.03.2026 г., като с две допълнителни молби са дадени с уточнения на тъжбата.

С молба вх. № 27 447 от 17.03.2026 г. тъжителят е уточнил обвинението, като е посочено, че същото касае осъществяване на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, а именно неизпълнение и осуетяване изпълнението на посоченото съдебно решение за режима на лични контакти. Твърди се, че майката и подсъдима за периода от септември 2025 г. до края на януари 2026 г., включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния, извършени през продължителен (непродължителен, съгласно текста на закона и смисъла на обвинението) период от време осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което като родител-майка на децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а, не изпълнява и осуетява изпълнението на съдебно решение – Решение № 1811 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 2399/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, влязло в сила на 16.04.2025 г., относно режима на лични контакти с бащата (тъжителя) с децата му. Във връзка с указанията на съда се потвърждава, че неизпълнението от подсъдимата е извършено по начина, както е посочено в тъжбата. По тази част от изпълнителното деяние се не прави никакво друго уточнение. Във връзка с твърденията за осъществяване и на другата форма на 1 изпълнителното деяние – осуетяване изпълнението на съдебно решение, също се сочи, че в тъжбата са описани случая и по-конкретно по дати, в които майката е извела децата извън пределите на гр. Пловдив и не ги е върнала за целия период, а именно:

22.09.2025 г. събота и неделя – посещения в Луковит, 27-28.09.2025 г. във Велинград, 04-05.10.2025 г. в София, 11-12.10.2025 г. в Асеновград, 31.10-03.11.2025 г. в Трявна и Боженци, цялата зимна ваканция на Априлци, като времето, през което е бил нарушен режимът на лични контакти с бащата.

С втората молба с вх. № 36 755 от 09.04.2026 г. е уточнено, че лятната почивка през 2025 г. е била за периода от 30.08.2025 г. до 10.09.2025 г. и в тъжбата е допусната техническа грешка. В допълнение се конкретизира, че Т. Н. Ш. с ЕГН **********, за периода от септември 2025 г. до края на януари 2026 г., включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния, извършени през продължителен (непродължителен, съгласно текста на закона и смисъл на повдигнатото обвинение) период от време осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което като родител – майка, на децата И. Л. В.а с ЕГН ********** и Н. Л. В.а с ЕГН **********, неизпълнява и осуетява изпълнението на съдебно решение - Решение № 1811 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 2399/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в сила на 16.04.2025 г., относно режима на лични контакти с бащата Л. И. В. с ЕГН ********** с децата му, според което децата ще живеят съвместно с бащата Л. В. на адрес гр. Пловдив, ул. **** № 49, ет. 6, ап. 12, понеделник и вторник на всяка четна седмица в годината с преспиване, както и от петък до сряда на всяка нечетна седмица от годината.

Заявено е, че за периода от петък 19.09.2025 г. до неделя 21.09.2025 г., децата не са били предавани от майката на бащата, защото щяла да ги води в Луковит, на 22.09.2025 г. до 23.09.2025 г. (понеделник и вторник) децата отново не били дадени от майката на бащата (тъжителя), защото се подготвяли да заминават за Велинград на 27.09.2025 г. На 29.09.2025 г. до 30.09.2025 г. (понеделник и вторник) отново не са били предадени децата от тяхната майка на бащата под предлог, че щели да ходят от петък до неделя в гр. София същата седмица. На 06.10.2025 г. до 07.10.2025 г.

(понеделник и вторник) отново децата не са предадени от тяхната майка на бащата, защото отново била предприела пътуване с децата до Велинград от 10.10.2025 г. до 12.10.2025 г. На 24.10.2025 г. отново не му били предадени децата, като това се е повторило и на 27.10.2025 г., защото отново по инициатива на майката, децата трябвало да заминават от 31.10.2025 г. до 03.11.2025 г. до Трявна и Боженци. Майката на децата отказала да ги предаде на бащата за осъществяване на постановения режим на лични контакти и за периода 10.11.2025 г. до 11.11.2025 г., от 21.11.2025 г. до 23.11.2025 г., като непрекъснато се измислят какви ли не неща, за да се създаде обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението, 2 което се е повторило и през декември месец 2025 г. Непрекъснато се осуетявало изпълнението на цитираното решение по всякакъв повод и всякакъв предлог за определеното време, като се заявявало от майката, че децата са разстроени и не желаят срещи с баща си и др. подобни, свързани със спешни пътувания и наложителни отсъствия от гр. Пловдив, и по този начин е отказвала да предава децата, като не е спазвала дните и часовете за лични контакти с децата според споделеното родителство, така както е определено по съдебното решение.

Твърди се, че според съдебното решение е определен и специален режим за Новогодишните празници, като през нечетните години, децата трябвало да бъдат от 12:00 часа на обяд на 28.12.2025 г. до 12:00 ч. на 02.01.2026 г. при баща си, но това отново не се случвало, защото майката не ги е предала с мотив, че са на гр. Априлци и за пореден път не е било осъществен контакт с бащата.

Твърди се, че въпреки споделеното родителство, след 10.09.2025 г. тъжителят В. е приел в дома си един единствен път по-голямата си дъщеря Н. Л. В.а, като и тогава е бил ограничен в контакта си с нея, защото майката непрестанно е звъняла по мобилния й телефон, за да наруши по този начин връзката между баща и дъщеря. Сочи се още че Т. Ш. в продължителен период от време тенденциозно предприема поведение на отчуждение на децата от техния баща, като е ограничавала възможността на децата да общуват и да се срещат и с баба си и дядо си по бащина линия.

Съдът като взе предвид на основание чл. 81, ал. 1 от НПК данните за обстоятелствата на престъплението, за което е повдигнато обвинение и образувано настоящото наказателно дело от частен характер, въведени и уточнени от обсъдените допълнителни молби, както и правомощията си по чл. 252, ал. 4 вр. чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, намира, че са налице основание за прекратяване на наказателното производство.

Обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК, както правилно се посочва в тъжбата и допълнителните уточняващи молби, включва две форми на изпълнително деяние – неизпълнение на съдебно решение, което по съществото си представлява бездействие и непредприемане на дължимото съобразно конкретното съдебно решение действие; и осуетяване изпълнението на това решение, т.е. създаване на пречки и спънки като активност, чрез които именно не се достига до осъществяване на дължимото поведение по изпълнение на конкретното съдебно решение. Следователно изпълнителното деяние е неминуемо свързано с постановеното дължимо поведение в съдебното решение, без значение по кой ред е било постановено то, дори било и по споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК относно споделено родителство между страните.

В тази връзка още в тъжбата е посочен валидният между родителите (тъжителя и подсъдимата) режим на лични контакти с децата, като е възпроизведено решението в съответната част относно режима. Съгласно него упражняването на родителските 3 права по отношение на малолетните деца се осъществява съвместно от двамата родители при условията на споделено родителство като:

„1.2. Децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще живеят съвместно с бащата Л. И.а В. на адрес гр. Пловдив, ул. **** , ет. *, ап. **, понеделник и вторник на всяка четна седмица в годината с преспиване, както и от петък до сряда на всяка нечетна седмица от годината*

Съгласно този график, бащата ще взима децата от учебните им заведения съответно в понеделник или в петък, и ще ги предава в дома на майката в 18:00 ч. вечерта в неделя или в учебните им заведения в сряда.

1.3. Децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще живеят съвместно с тяхната майка Т. Н. Ш. на адрес гр. Пловдив, ул. **** *, ет. *, ап. *, от сряда до неделя включително на всяка четна седмица, както и от сряда до петък на всяка нечетна седмица.

1.4. Отделно от горния общ режим, се прилага специален режим, както следва:

- За Коледните празници: първият ден на Коледната ваканция от 12:00 ч. по обяд до 12:00 ч. на 28 декември/: през четните години децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще бъдат при баща си Л. И. В., а през нечетните години – при майка си Т. Н. Ш.

- За Новогодишните празници: от 12:00 ч. по обяд на 28 декември до 12:00 ч. на 02 януари: през нечетните години децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще бъдат при баща си, а през четните години – при майка си.

- Великденските празници /четвъртък, петък, събота, неделя и понеделник от 12:00 ч. на обяд в четвъртък до 12:00 ч. в понеделник/ децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще бъдат при баща си, а през четните години – при майка си.

- Лятната ваканция за периода от 1 юли до 6 август : през нечетните години децата И. Л. В.а и Н. Л. В.а ще бъдат при баща си и останалата част от лятната ваканция при майка си, а през четните години за периода от 1 юли до 6 август – при майка си и останалата част от лятната ваканция при баща си.

- Рождените дни на всяко от децата ще бъдат организирани по разбирателство между родителите, а при липса на такова – всяка четна година бащата има право да ги организира, а всяка нечетна година – майката има това право.

1.5. Всеки от родителите има право да вижда и взима децата и през други интервали от време, при наличие на съгласие на другия родител за това, изразено лично чрез телефонна и/или електронна комуникация или уговорено по друг начин.

Страните се съгласяват, че настоящото споразумение няма характер на строго определен режим на лични отношения и задава определени граници, които родителите по взаимно съгласие могат да променят.

2. Родителите по общо взаимно съгласие ще взимат всички важни решения 4 свързани с децата, вкл. такива отнасящи се до тяхното постоянно или временно пребиваване в чужбина, промяна на постоянен и настоящ адрес, решения свързани със здравословното им състояние, избор на личен лекар, образованието, избор на учебно заведение.

Родителят, при когото се намират децата, може да решава еднолично въпросите свързани с обикновените им битови и ежедневни нужди, с изключение на гореизброените.

2. Родителят се задължава, докато децата са при другия родител, той да осигурява възможност за контакт с децата, неограничен брой пъти и време. Контактът може да бъде осъществен по телефон, включително видеовръзка и всякакъв вид отдалечена комуникация.

…“

Въз основа на изложените твърдения относно параметрите на съдебното решения, въз основа на което родителите имат право на режим на лични контакти, както е уговорено, оттам право да претендират спазване техните права при неизпълнение на реципрочно на правото задължение на другия родител, които права и задължения са подробно изводими от представеното към тъжбата заверено копие на съдебното решение, и като се взеха предвид конкретните обвинения за осъществяване на двете форми на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК, съдът намира, че принципно условие за осъществяване на престъпление от този конкретен вид е ясното, изчерпателно и несъмнено по съдържанието си уреждане на правото на всеки един от родителите на режим на лични контакти, така че да не влиза в каквото и да е противоречие с правото на другия родител, в съответния съдебен акт. Същото се налага, доколкото всеки от родителите следва да е наясно в какви рамки се простират правата му, така и какви са рамките на правата на другия родител за осъществяване на режим на лични контакти, така че да не попадне в неизпълнение на реципрочното на правото на другия родител собствено задължение да осигури изпълнението на съдебното решение, респ. изпълнението на правото на другия родител.