Решение № 2889 от 09.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2889 гр. Варна, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110101959 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „АСВ” ЕАД, ЕИК .....ъс седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Д.П.Д.” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния му представител – юрк. И.Н., срещу М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. В.В. №.... вх. 5, ет. 7, ап. 77, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 6810.40 лв., представляваща дължима главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № ....../25.01.2017 г. и Приложение № ...... към договора, сключен между „П.П.Ф.“ ЕАД и длъжника М. С. С., като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНППП С.А., клон България“ в полза на заявителя „АСВ” ЕАД по силата на Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 976.79 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г., както и сумата 368.85 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми са предмет на заповед № 7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „АСВ“ ЕАД излага, че на 13.05.2022 г. между него и „П.П.Ф.“ С. А., клон България, е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и 1 ползване на кредитна карта № ....../25.01.2017 г. и Приложение № ......, са му прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Поддържа, че ответникът М. С. С. е надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа, че на 25.01.2017 г. ответникът, в качеството си на кредитополучател, е сключил посочения погоре договор, при спазване на ЗПК. Съгласно т. 12 от договора, освен предоставения размер на потребителски кредит, кредиторът може да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит - 10000 лв., която карта кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя. На основание т. 21 от договора, заедно с кредитната карта на кредитополучателя се предоставя и документ „Приложение“, представляващо неразделна част от договора за кредит, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възникват от момента на активиране на картата. Твърди, че съгласно Приложение № ......, П.П.Ф. е предоставила на ответника револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер на 4000 лв., за усвояването на който кредиторът е издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер. Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитния лимит годишен лихвен процент в размер на 35 %. Поддържа, че ответникът се е възползвал от предоставения му кредитен лимит и е извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ. Посочва, че в договора е уговорено още, че ако кредитополучателят не извърши плащане на дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, същият дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, за дължимите му от ответника суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 вр. ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. С. С., чрез процесуалния му представител– адв. Д. Й.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Оспорва да е възниквало договорно отношение между него и БНП Париба за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта. Оспорва получаването от негова страна на кредитна карта. Твърди, че не е искал изрично отпускане на потребителски револвиращ кредит и издаването на кредитна карта. Излага, че стоковият кредит е платен изцяло. В условията на евентуалност оспорва размера на исковите претенции. Оспорва твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Поддържа, че в случая в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл. от подписания договор от 25.01.2017 г., липсва 2 конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10 и 11 ЗПК. Посочва, че в т. 14 от подписания на 25.01.2017 г. договор е предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на транзакции, като счита, че тази разпоредба не следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Твърди, че договорката по чл. 21 от договора е нищожна, доколкото в нарушение на закона позволява само и единствено на кредитора едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като определи евентуално параметри на договора по свое собствено усмотрение еднолично. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.

Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. С.Д. която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта е подадено писмено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото не е спорно, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на 25.01.2017 г. между „П.П.Ф.” ЕАД и М. С. С. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ....... Съгласно условията на договора /чл. 12/ кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв.

В тази връзка е представеното Приложение към договора

/....../25.01.2017 г./, което е съставено в съответствие с посочения договор за кредит и е неразделна част от него. Съгласно това приложение /чл. 1/, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4000 лв., при ГЛП – 35% и ГПР – 44.90%. В чл. 2 е уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта 3

Мастъркард, като чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира /чл. 6/. Съгласно чл. 14 за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Съдът приема за изцяло неоснователни възраженията на ответника в отговора на исковата молба за недействителност на клаузите от чл. 12 до чл. 21 от договора за кредит, доколкото същите са единствено израз на свободата на договаряне в гражданския оборот и по никакъв начин не задължават страната да приеме да й бъде издадена съответна кредитна карта, респективно да я активира и да ползва т. нар. револвиращ кредит. Конкретните параметри на задълженията /кредитен лимит, ГПР, ГЛП и т. н./, свързани с издаването и ползването на такава кредитна карта, са уговорени именно в допълнителното Приложение CARD към договора.

Неоснователни са и възраженията в писмената защита, че дължимата договорна лихва в размер на 35% противоречи на добрите нрави. Съдът не намира същата за прекомерна, предвид и характера на договора – за револвиращ кредит /кредит на разположение по всяко време, когато имаш нужда.

Съгласно заключението на приетата без възражения от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е. Т., което съдът цени като компетентно и обективно дадено, в конкретния случай се касае за Договор № .... от 25.01.2017 г., по силата на който е договорен револвиращ кредит в размер на 4000 лв. при ГЛП 35% върху усвоената сума, който се счита за сключен, когато е активирана кредитната карта и е осъществена първата трансакция по картата, която е с дата 08.06.2017 г. С последователни месечни извлечения от м. декември 2017 г., м. юни 2018 г., м. септември 2019 г. и м. юли 2020 г. кредитополучателят е бил уведомен, че кредитният лимит е увеличен, съответно на 4500 лв., 5000 лв., 7000 лв. и 9000 лв. Съобразно представените месечни извлечения, с основание за плащане по ...., вещото лице дава заключение в табличен вид, че са теглени пари в брой, извършвани са плащания чрез ПОС-устройства, извършени са вноски, начислени са и са заплатени стойности по отделните пера на договора. Кредитната карта е активирана, като е осъществена първата трансакция по нея на дата 08.06.2017 г. - теглене в брой на сума в размер на 200 лв., като е начислена такса в размер на 6 лв.

Общата стойност на начисленията по картата възлиза на сумата 25867.19 лв. /вкл. главница, такси и възнаградителни лихви/, като извършените плащания по същата възлизат на 18080 лв. /за главници по кредита са отнесени 10799.96 лв., а за договорни лихви 7280.04 лв./. Остатъкът за плащане се равнява на сумата 7787.19 лв., като дължимата главница е в размер на 6810.40 лв., а дължимата договорна лихва се равнява на 976.79 лв.

В обясненията си, дадени в проведеното на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице Е. Т. посочва, че изчисляването на ГПР в случая е сложен процес, тъй като се касае за кредитна карта, по която се извършват ежедневни или месечни операции. Потвърждава, че прилаганият лихвен процент от кредитора е един и същ и е 4 върху теглената сума. Накрая остатъкът се олихвява ден за ден, период по период, като лихвеният процент не е променян.