Определение № 453 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Варна, 21.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20223100900230 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. А. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, чрез пълномощника им адв. А. Д., в качеството им на пострадали, съответно съпруга и син на починалия при ПТП от 23.05.2017 г., осъществило се на територията на Р. Румъния, С. С.ов С., ЕГН **********, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, при който е сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ за микробус „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 213 CDI”, с рег.№ В **** ВА, са предявени обективно и субективно съединени прeки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания вследствие смъртта на техния наследодател в размер на 200 000 лева за всеки от ищците, както и искове за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение на всеки от тях в размер на 3 833.64 лева за периода 06.02.2022 г. – 15.04.2022 г., на основание чл. 432 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД.

В хода на производството като помагач на ответното дружество е конституиран делинквента И. М. Т., спрямо когото е предявен и обратен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД за осъждането му да заплати сума в размер на 52 000 лева, частична претенция от 400 000 лева, съставляваща обезщетението за неимуществени вреди, лихви и разноски, което ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Е. А. С. и С. С. С. по исковете с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, в случай на тяхното уважаване, ведно със законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове до окончателното плащане на сумата, поради управление на застрахованото при ЗД „БУЛ ИНС“ АД МПС /микробус „Мерцедес Бенц“, с рег.№ В **** ВА/ без валидно свидетелство за управлението му към датата на процесното ПТП – 23.05.2017 г., на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита следното:

1

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

Твърди се в исковата молба, че на 23.05.2017 г. С. С.ов С., ЕГН **********, съпруг на ищцата Е. А. С. и баща на ищеца С. С. С., е починал при ПТП, настъпило около 04:00 ч., в Р. Румъния по автомагистрала А1 на 272 км, лента 1А, около населено място гр. Салище, по вина на водача И. М.

Вълканов (понастоящем Т.), който е управлявал микробус „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 213 CDI”, с рег.№ В **** ВА, в който С. С. се е возил на предна дясна седалка. Сочи се, че водачът на микробуса, поради умора, заспал на волана и загубвайки управление върху автомобила, влязъл в челен удар със задната страна на полуремарке марка Шмиц, с рег.№ АВ-14- DNM, теглено от влекач „Скания“ с рег.№ АВ-01-DNM, управляван от К. П., който в момента на сблъсъка се движил пред него в същата посока на движение.

Вследствие процесното ПТП С. С. е претърпял телесни увреждания – политравма с множество фрактури на ребрата и наранявания на вътрешните органи с последователен вътрешен кръвоизлив, станали непосредствена причина за смъртта му.

Сочи се, че във връзка с процесното ПТП е образувано наказателно производство под № 178/Р/2017 на полицията в гр. Салище, Р. Румъния, срещу шофьора на микробус „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 213 CDI”, с рег.№ В **** ВА И. М. Вълканов, като впоследствие срещу него е внесен обвинителен акт № 178/Р/2017 и е образувано нак. дело № 1260/294/2020 г. на съда в гр. Салище. Твърди се, че в хода на производството е установена по безспорен начин вината му и производството е приключило с влязла в сила присъда бр. 95/2021 г. от 02.12.2021 г., с която И. М. Вълканов е признат за виновен в това, че извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, причинил ПТП, което довело до смъртта на С. С.ов С., пътник в микробуса, за което му е наложено наказание лишаване от свобода и съответни надзорни мерки.

Твърди се, че ищците, съответно преживяла съпруга и син на починалия при ПТП, са имали силна емоционална и духовна връзка на доверие и опора помежду си, изпълнена с обич и привързаност. Сочи се, че починалият е бил безупречен съпруг и баща, отговорна личност, уважавана от роднини и приятели, с желание за живот. Съобщението за смъртта на родственика е било неочаквано и е причинило голям стрес и мъка на ищците, която става все по-осезаема с течение на времето и се е отразила негативно на емоционалното и психичното им здраве.

Изложено е, че микробусът „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 213 CDI”, с рег.№ В **** ВА е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица, валидна за периода 27.09.2016 г. – 26.09.2017 г., като застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП и по застрахователна полица 2

BG/02/116002523169 при него е заведена щета № ********** от дата 23.05.2017 г.

Ищците твърдят, че извънсъдебната застрахователна претенция по повод претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им е получена от ответното дружество на 20.01.2021 г. С писмо изх. № НЩ658/26.01.2021 г. застрахователят е поискал допълнителни доказателства, касаещи виновността на застрахования в дружеството водач, по повод на което страните са разменили кореспонденция помежду си. Сочи се, че до настоящия момент на страните не е изплатено обезщетение от застрахователя, който е мотивирал отказа си с обстоятелството, че липсват доказателства за влязла в сила присъда спрямо виновния за ПТП водач, както и оригинал или заверено копие на съдебно-медицинска експертиза.

Претендират заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за всеки от ищците, както и искове за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение на всеки от тях в размер на 3 833.64 лева за периода 06.02.2022 г. /изтичане на петнадесет работни дни от представяне на всички доказателства пред застрахователя/ – 15.04.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/ при твърдение, че последната молба с представени пред застрахователя доказателства е получена от него на 21.12.2021 г.

С уточняваща молба от 01.08.2022 г. ищците представят доказателства за наличието на влязла в сила присъда по наказателно дело № 1260/294/2020 г. по описа на Съда в гр. Салище, Р. Румъния, срещу И. М. Т. /преди Вълканов/.

С допълнителната искова молба ищците излагат становище, че макар да не е проведена нарочна процедура за признаване на чуждестранната присъда за изпълнение в Р. България, то същата следва се съобрази като доказателство по делото. Оспорва се твърдението, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия техен наследодател, тъй като поведението му при процесното ПТП не е било неправомерно. Твърди се незнание от негова страна относно факта, че водачът на застрахования микробус е бил неправоспособен да го управлява към момента на ПТП.

Твърди се, че С. С. е бил с поставен предпазен колан, като получените вследствие ПТП травматични увреждания са настъпили, въпреки това. Сочат, че вина за инцидента има единствено водачът И. Т.. Поддържат се направените доказателствени искания и се релевират нови във връзка с исканията на ответната страна.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне като 3 неоснователни. Оспорва факта на причинен деликт от страна на водача на микробус „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 213 CDI”, с рег.№ В **** ВА.

Твърди, че присъдата на чуждестранния наказателен съд не е задължителна за българския по силата на чл. 300 от ГПК. Оспорва се механизма на процесното ПТП, като твърди, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахованото МПС. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. С., който е пътувал в микробуса без поставен предпазен колан, както и е знаел, че същият се управлява от неправоспособен водач към датата на ПТП. Оспорва претенциите и по размер, като счита същите за прекомерни съобразно действително претърпените вреди и икономическата конюнктура в страната.

По отношение на претенцията за лихва, счита същата за неоснователна, като сочи, че изисканите допълнителни доказателства не са били представени от ищците, поради което не е налице забава на застрахователя. Релевира и възражения за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца по обратния иск:

В срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, едновременно с искането за привличане на И. М. Т. като помагач на ответното дружеството, последното е предявило срещу него обратен иск за осъждането му да заплати сума в размер на 52 000 лева, частична претенция от 400 000 лева, съставляваща обезщетението за неимуществени вреди, лихви и разноски, което ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Е. А. С. и С. С. С. по исковете с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, в случай на тяхното уважаване, ведно със законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове до окончателното плащане на сумата, поради управление на застрахованото при ЗД „БУЛ ИНС“ АД МПС без валидно свидетелство за управлението му към датата на процесното ПТП – 23.05.2017 г.

С определение № 1833/08.12.2022 г. съдът е конституирал И. М. Т. като трето лице-помагач на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД и е приел за разглеждане предявения срещу него обратен иск.

С допълнителна искова молба ищецът по обратния иск сочи, че делинквентът не е имал свидетелство за управление на МПС от съответната категория и въобще такова към датата на процесното ПТП, във връзка с което отправя съответно искане по доказателствата.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника по по обратния иск :

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск И. М. Т., депозира писмен отговор, с който оспорва обратния иск, поради неоснователност на главните искове. Оспорва наличието на предпоставките 4 от фактическия състав на деликтната му отговорност, като сочи, че присъдата на румънския наказателен съд не е призната за изпълнение в Р. България, а по отношение на повдигнатото му обвинение за управление на МПС без необходимото свидетелство за правоспособност по чл. 335, ал. 1 от Наказателния кодекс на Р. Румъния, сочи, че производството по делото в тази част е прекратено. Оспорва механизма на процесното ПТП, като релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва факта, че ищците са претърпели вреди в твърдения размер. Сочи, че няма безспорни данни, че е управлявал застрахования автомобил без свидетелство за управление. Възразява и за изтекла погасителна давност по отношение на главните искове. Изразява становище по доказателствените искания на ищците по главните искове и обективира искане по разноските. С подаден в срок допълнителен отговор поддържа изложеното с първоначалния.

Относно квалификацията на иска :

Правна квалификация на исковете: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Правна квалификация на обратния иск: чл. 500, ал. 2, пред. първо от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищците са претърпели вреди, вследствие смъртта на техен близък, настъпила по вина на водач на МПС, застрахован при ответника, за което ответникът-застраховател е приел да покрие риска, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Представени са доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 от КЗ, респективно за отказ на застрахователя да изплати обезщетение, което обуславя и допустимост на предявените искове в хипотезата на чл. 498, ал.3, предл. второ от КЗ. Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът приема, че предявените главни искове и обратен иск са допустими.