Решение № 532 от 27.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532

***, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. М. при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. М. Търговско дело № 20243100900043 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ГО-ФОРКАТ“ ООД – ***, ЕИК 203895549, чрез пълномощника адв. К. Т., с която срещу Г. К. П. ЕГН ********** от *** е предявен главен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 116 377.00 лева, представляваща разликата над погасената сума от 26 000.00 лева до общо дължимата сума в размер на 142 377.00 лева, получени от ответника чрез банкови преводи по банкова сметка в периода 22.11.2018 г. – 14.11.2019 г. и неотчетени в качеството му на довереник главница по договор за поръчка на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и сумата от 38 472.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. – 29.01.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Предявени са в условията на евентуалност искове, да се осъди ответника да заплати горепосочената сума по главницата от 116 337 лева, представляваща разликата над погасената сума от 26 000.00 лева до общо дължимата сума в размер на 142 377.00 лева, като платена без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и сумата от 38 472.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. – 29.01.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и втора искова претенция, заявена при условията на евентуалност за сумата от 116 337 лева, с която ответникът неоснователно се е 1 обогатил, представляваща разликата над погасената сума от 26 000.00 лева до общо дължимата сума в размер на 142 377.00 лева, на осн. чл. 59 ЗЗД, както и сумата от 38 472.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. – 29.01.2024 г., ведно със законните лихви върху главниците от завеждане на исковете до изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че представляващият дружеството „ГОФОР-КАТ“ ООД след договорка със свои приятели, в това число и ответната страна, учредили дружество през 2016 г. с предмет – дейност с отпадъци от РИОСВ - Варна и мажоритарно участие на Г. А. Г.ев с 70% от капитала и качеството на управител. Впоследствие, към дружеството се присъединил В.Е.К., на когото били продадени дружествени дялове, равняващи се на 15 % от капитала. Излага се в исковата молба, че най-важните решения от управленската и контролната дейности на дружеството се вземали от мажоритарния собственик, а останалите съдружници били ангажирани с оперативна и изпълнителска дейности по събиране, извозване и отчитане на отпадъци. Практиката на дружеството била чрез банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД да се разплащат служебни аванси, чрез които да се покриват нуждите за материали. Средствата по посочената сметка се превеждали на доверениците, които от своя страна, устно и неформално закупували необходимите на дружеството материали и след изпълнението на поръчките били длъжни да преведат обратно сумите по банковата сметка на дружеството. Ищецът твърди, че след 2018 г. забелязвал финансови затруднения при ежедневната дейност на дружеството, като от 2019 г. била наложена трайна тенденция да липсват парични средства и материали. След извършена от управителя на дружеството проверка на обект в гр. Пловдив, същият установил значителна липса на парични средства и материали, като при запитване на останалите съдружници относно причината за установените липси, не получил обяснение от последните. С оглед влошилите се отношения между съдружниците, те прекратили съвместната си дейност. Впоследствие, управителят на дружеството инициирал пълна проверка на дружествените активи, в това число и банковата сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, след което установил, че ответникът не е отчитал закупени материали и парични средства за периода 06.02.2018 г. – 14.11.2019 г.

С допълнителна искова молба вх. № 13017/22.05.2024 г. се навеждат твърдения, че „ГО-ФОР-КАТ“ ООД притежава регистрация за транспортиране на отпадъци пи смисъла на §1, т. 41 и 43 ЗУО на МОСВ. Сочи, че след разкриване на порочните практики на ответника, последният депозирал молба 2 с правно основание чл. 125, т. 3 ТЗ, след което учредил дружеството „ТМТ Трейд Груп“ ЕООД. Оспорва представените от насрещната страна 12 броя протоколи като неистински документи досежно техните съдържА.е и дата.

Оспорва надлежното извършване на отчетните сделки от страна на ответника, като сочи липсата на разходооправдателни документи, а представените такива – като издадени без необходимите реквизити. Излага, че представените 12 броя протоколи от ответника били издадени за нуждите на настоящото производство, поради което не отговарят на обективната истина. Твърди, че срещу ответника била постановена влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 194 НК, което допълнително внасяло съмнение около личността му. Навежда доводи, че ответникът, заедно с лицето Й.У. са в сговор за доказване общата им позиция по висящи към момента съдебни производства. Оспорва се достоверността на съдържанието и датите на всеки един от представените от ответната страна 12 броя приемо-предавателни протоколи. Ищецът оспорва в евентуалност посочените в 12 бр. протоколи стойности на всеки един от описаните катализатори. Излага, че съдружниците в ищцовото дружество били запознати със Заповед № 1/2016 г., както и че воденото счетоводство на дружеството е редовно. Оспорва всички наведени от ответника възражения за неоснователност на предявените искове, като поддържа първоначално изложените си твърдения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. Г., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Становището на ответната страна е за неоснователност на претенциите. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца като се твърди, че дружеството се занимава с търговия и обработка на ОЧЦМ; че дейността на дружеството е финансирана не само от управителя, а от всички съдружници.

Оспорват се твърденията за установени през 2019 г. в гр. Пловдив големи липси на парични средства и материали, за които никой от съдружниците не давал смислени обяснения; че е извършвана ревизия при ищеца; че в посочения период ответникът не е отчел средства по сметката на дружеството; че се дължат каквито и да са средства на дружеството, вкл. 142 377 лева; че в периода по иска е издавана заповед № 1/18.02.16 г. за реда за отпускане и отчитане на суми от подотчетните лица. Възразява се, че представеният частен документ не носи подпис на ответника, поради което му е непротивопоставим – създаден е с оглед нуждите на процеса.

3

С отговора не се оспорва, че ответникът е участвал в създаването на дружеството, както и не се оспорва, че работата е била организирана по сходен с посочения от ищеца начин. Не се спори и по това, че всеки от съдружниците е разполагал с дебитна карта и дневен лимит до 7 000.00 лева, за да може да извършва дейност от името и за сметка на ищеца. Твърди, че отношенията се уреждали от неформални договори за поръчка. Излага, че ответникът е бил както съдружник в дружеството, който е действал въз основа на мандат, така и в трудово правоотношение с ищеца за половин работен ден с позиция „шофьор – куриер“. Твърди се, че ответникът стриктно е изпълнявал възложените му сделки, включително е отчитал остатъка от паричните средства на ищеца. След придобиване на катализаторите, последните били доставяни в базата на ищеца в гр. Пловдив и предавани на лицето Й.У.. За доставката били съставяни приемо-предавателни протоколи с описание на стоките. Сочи, че с това отчетната сделка е била прекратена /вкл. правоотношението по конкретния мандат/. Не се оспорва извършването на банкови преводи, както от ищеца към лична сметка на ответника, така и обратно. Посочва, че това са доверителни средства по договора за мандат.

Твърди се предаване на полученото в резултат от мандата/поръчките/ на ищеца. Отправя възражение за прихващане за вземане с длъжник - ищеца за сумата от 201 480.12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Оспорва се допустимостта на предявените в евентуалност искове за неоснователно обогатяване и получено без основание. Претендира се отхвърляне на главния иск като неоснователен.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран от ответника и допълнителен отговор, в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор, като се доразвиват изложените в него твърдения. Поддържат се всички насрещни твърдения на ответника, включително начина на отчитане на средствата и доставянето на материалите в гр. Пловдив, както и приемането им от Й.У., видно от представените приемо-предавателни протоколи с пълни данни за брой и вид на катализаторите. Повторно излага твърдението, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, както и оспорва Заповед № 1/2016 г.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. А. К., която счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне, като претендира и разноски. По делото е постъпила от ответника молба за отмяна хода по същество с изложени аргументи за участие на 4 страните в процедура по медиация. Видно от съдържанието на протоколно определение от 25.11.2024 г., както и на постъпилата молба с вх. № 32349 от 16.12.2024г. ищцовата страна се противопоставя изрично на сключването на спогодба, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт липсват всякакви доказателства за наличие на желание от страните за продължаване на преговорите за сключване на спогодба. Следователно, молбата за отмяна на хода по същество не следва да се уважава.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за мандат с възложител ищеца по спора и изпълнител – ответната страна с предмет: изкупуване на употребявани автомобилни катализатори от името и за сметка на възложителя. Не се спори, че уговорената между страните дейност съвпада с предмета на дейност на дружеството, като са извършвани редовно устно, неформално възлагания на довереника П..

Не се спори, че от банкова сметка на дружеството са превеждани служебни аванси по банкови сметки на доверениците, включително на ответника П.. След извършване на възложената работа, остатъкът от преведените парични средства са били връщА. /отчитА./ по сметка на дружеството.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 11.08.2023 г. ответникът е придобил вземанията на В.Е.К. от ищеца „ГО-ФОР-КАТ“ ООД в размер на 24 823.22 лева, от които 18 600.00 лева главница, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 13498/2020 г. по описа на ВРС – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода от 23.10.2020 г. до 11.08.2023 г. в размер на 5 479.22 лева, както и разноски в размер на 744.00 лева, с оглед образуваното изпълнително дело № 2866/2021 г. по описа на ЧСИ Л.С. въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 13498/2020 г. по описа на ВРС.

Безспорно обстоятелство е и че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16770/2020 г. по описа на ВРС е бил осъден да заплати на ответната страна сумата от 2 656,54 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2020 г., както и обезщетение за забава в размер на 583,16 лева и разноски в размер на 600 лева, за които суми било образувано изпълнително дело № 2866/2021 г. по описа на ЧСИ Л.С. – район на ОС 5 Варна. страните по делото не спорят и относно начина, по който е бил организиран трудовият процес, описан в исковата молба – отделните ангажирани с дейността лица са изкупували излезли от употреба автомобилни катализатори от трети лица – автоморги, сервизи, ФЛ и ЮЛ, като са ги транспортирали до бази на дружеството, една от които се помещавала в гр.