Решение № 260056 от 13.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1941/2018
- Вид
- Решение № 260056
- Подписан
- 13.06.2025
- Състав
- ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е гр.
София, 13 юни 2025 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 1941 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени с исковата молба субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 от ЗЗД, подлежащи на разглеждане по реда на реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от Гражданско процесуалния кодекс.
Ищецът „И.“ АД (универсален правоприемник на Търговска банка „Виктория“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на преобразуване чрез вливане, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2018 г.) предявява установителни искове за съществуването на вземанията й към „И.“ ООД, в качеството му на кредитополучател и Т.С. и В.С. като поръчители, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., сключен между Търговска банка „Виктория“ ЕАД (тогава с наименование „Емпорики банк
- България“ ЕАД) и „И.“ ООД, Банката следвало да предостави на Кредитополучателя инвестиционен банков кредит в размер на 4 200 000 евро, от които били усвоени 4 170 970,95 евро, както следва:
-
89
470,95 евро - усвоени на 21.12.2007 г. в съответствие с Молба за усвояване от „И.“ ООД вх. № 07-CD-2688/21.12.2007 г., с която е поискано усвояване от кредита на сума в размер на 174 557,82 лв. На 21.12.2007 г. по разплащателната сметка на „И.“ ООД била преведена сумата 89 470,95 евро /Мемориален ордер № 563368/21.12.2007 г./;
-
4
081 500 евро - усвоени на 17.01.2008 г. в съответствие с Молба за усвояване от „И.“ ООД вх. № HO-INC-2175/16.01.2008 г., с която е поискано усвояване на сумата 4 050 000 евро и изрично е формулирано искане таксата за управление да бъде за сметка на кредита. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за банков кредит кредитополучателят дължал такса за управление в размер на 0,75% върху сумата на кредита /31 500 евро/, която следвало да бъде платена в деня на подписване на договора. На 17.01.2008 г. по разплащателната сметка на „И.“ ООД били преведени 4 081 500 евро /Мемориален ордер № 47249/17.01.2008 г./. Част в размер на 4 050 000 евро от усвоената сума била преведена на продавачката на имота В.Б./чл. 3, ал. 3, изр. 1 от Договора за банков кредит/, съгласно Нареждане за вътрешен превод № HO-INC-2174/16.01.2008 г. и Валутно бордеро № 047611/17.01.2008 г. С останалата част, в размер на 31 500 евро, от усвоената сума е платена таксата за управление.
С Допълнителни споразумения №
1/20.01.2009 г.; Допълнително споразумение № 2/27.02.2009 г.; Допълнително споразумение № 3/18.08.2009 г.; Допълнително споразумение № 4/01.03.2010 г. ;
Допълнително споразумение № 5/01.12.2010 г. страните променяли срока за ползване на кредита и условията по него.
С Допълнително споразумение №
6/26.03.2012 г. към Договора за банков кредит страните се съгласили да капитализират натрупаните до момента просрочени възнаградителни лихви и наказателни лихви, като те се добавят към остатъчната главница по кредита и тя става 2 275 947,53 евро; продължили крайния срок за погасяване на кредита; определили гратисен период относно плащанията по главницата; приели нов погасителен план за погасяване на кредита в рамките на удължения срок и др. Предвидено било сключването на договори за поръчителство за целия размер на остатъчния дълг по кредита с Т.Й.С. и с В.Д.С. и издаване на запис на заповед от кредитополучателя за целия размер на остатъчния дълг по кредита, който да бъде авалиран от
Т.Й.С. и В.Д.С.. Сключени били Договор за поръчителство от 26.03.2012 г. с Т.Й.С. и Договор за поръчителство от 26.03.2012 г. с В.Д.С., а „И.“ ООД издало Запис на заповед, авалиран от Т.Й.С. и В.Д.С..
С пар. 2 от
Допълнително споразумение № 6/26.03.2012 г. към Договора за банков кредит било уговорено срокът за погасяване на дължимата остатъчна главница по Договора за банков кредит 2 275 947,53 евро да бъде продължен до 25.03.2017 г. вкл. в пар. 3, ал. 1 бил договорен погасителен план, съгласно който следва да бъде погасена остатъчната главница. Възнаградителната лихва се заплащала ежемесечно на 25-то число от съответния месец (чл. 6, ал. 3 от Договора за банков кредит. Просрочената главница се олихвявала с наказателна лихва в размер на 9% в добавка към приложимия лихвен процент по чл. 6, ал. 1 /за възнаградителната лихва/ от Договора за банков кредит /чл. 6, ал. 4 от Договора за банков кредит/.
С Договорите за поръчителство от
26.03.2012 г. поръчителите Т.Й.С. и В.Д.С. се задължили да отговарят солидарно с „И.“ ООД за всичките му парични задължения, произтичащи от Договора за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шестте допълнителни споразумения към него.
Поради допуснатото от кредитополучателя към 07.06.2013 г. просрочие в плащането на падежирали погасителни вноски по главницата, както и на възнаградителна лихва, Банката се снабдила със Заповед за изпълнение от 19.06.2013 г., и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 24465/2013 г. на СРС, 120 с-в, за част от вземанията си по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него: за главница в размер на 330 709,52 евро, която е падежирала до 25.05.2013 г. вкл., възнаградителна лихва в размер на 67 633,92 евро, начислена за периода от 25.12.2012 г. до 06.06.2013 г. и наказателна лихва в размер на 10 888,95 евро, начислена за периода от 25.01.2013 г. до 06.06.2013 г. С Решение от
24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013 г. на СГС, ГО, 1-14 състав било признато съществуването на вземанията по тази заповед за изпълнение, като решението било потвърдено с Решение № 858/11.04.2018 г. по т.д. № 187/2018 г. на САС, ТО, 11 състав.
На крайната падежна дата 25.03.2017 г. /пар. 2, ал. 1 от Допълнително споразумение № 6/ 26.03.2012 г. към Договора за банков кредит/, кредитополучателят не погасил задълженията си, произтичащи от Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него. Към 25.03.2017 г., освен сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение от 19.06.2013 г. по ч. гр. д.
№ 24465/2013 г. на СРС, 120 с-в, не били изплатени още тридесет падежирали и просрочени погасителни вноски по главницата по кредита в общ размер на 1 133 869,58 евро. Просрочените погасителни вноски по главницата не били погасени и до 23.06.2017 г., както и към момента.
Наказателната лихва върху частта в размер на 1 133 869,58 евро от просрочената главница, дължима за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително, възлизаща на 11 636,57 евро не била платена.
На 23.06.2017 г. Банката подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 3047794/23.06.2017 г. в СРС срещу кредитополучателя и поръчителите за останалата част от дължимите й вземания, за които нямало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист: за сумата 1 133 869,58 евро, представляваща част от просрочената главница по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, която просрочена главница е в общ размер на 1 464 579,10 евро, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до изплащането на претендираната част от просрочената главница; за сумата 11 636,57 евро, представляваща наказателна лихва /лихва върху просрочена главница/, начислена съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора за банков кредит за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително, върху частта в размер на 1 133 869,58 евро от просрочената главница.
На 12.07.2017 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав, с която било разпоредено Кредитополучателят и Поръчителите да заплатят солидарно на Банката: сумата 1 133 869,58 евро, представляваща част от просрочената главница в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането, наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 11 636,57 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително, 44 858,35 лева разноски по заповедното производство, включващи 44 808,35 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Допуснато било предварително изпълнение на Заповедта за изпълнение и бил издаден Изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20178400400908 на частен съдебен изпълнител М.Ц., вписана с peг. № 840 в КЧСИ.
С Определение от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.
№ 1032/2018 г. на СГС, II-A въззивен състав съдът частично отменил Разпореждането за незабавно изпълнение на Заповедта за изпълнение и частично обезсилил изпълнителния лист в частта, с която било допуснато предварително изпълнение срещу поръчителите за разликата над сумата 160 938,54 евро от просрочената главница /отменено било допуснатото предварително изпълнение за част в размер на 972 931,04 евро от главницата, формирана от непогасени вноски по процесния кредит, падежирали в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. включително/, както и за разликата над 1 671,97 евро от наказателната лихва върху просрочената главница /отменено било допуснатото предварително изпълнение за част в размер на 9 964,60 евро от наказателната лихва, начислена върху посочените вноски в общ размер от 972 931,04 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г./. Разпореждането за незабавно изпълнение било потвърдено изцяло по отношение на допуснатото предварително изпълнение срещу кредитополучателя, както и по отношение на допуснатото предварително изпълнение срещу поръчителите за сумата 160 938,54 евро от просрочената главница /160 938,54 евро - формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г./, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. върху нея, както и за сумата 1671, 97 евро от наказателната лихва върху просрочената главница.
Ищецът моли съда:
1./ Да признае за установено, че „И.“
ООД дължи на „И.“ АД следните суми въз основа на Договор за банков кредит № 1064- 07/21.12.2007 г. и шест допълнителни споразумения към него:
- сумата 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума 972 931,04 евро е формирана от двадесет и шест погасителни вноски и части от вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл.), ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането, както и - сумата 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., начислена върху частта в размер на 972 931,04 евро от просрочената главница по Договора за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шестте допълнителни споразумения към него,
2./ Да признае за установено, че „И.“
ООД, като кредитополучател, Т.С. и В.С. като поръчители дължат солидарно на Търговска банка „Виктория“ ЕАД:
- сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г„ Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането, както и - сумата 1671,97 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., начислена върху частта в размер на 160 938,54 евро от просрочената главница по Договора за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шестте допълнителни споразумения към него.