Решение № 532 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Д.а Павлова Гражданско дело № 20233110104889 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.127, ал.2 СК от Н. Н. К., ЕГН ********** срещу И.

Д. П., ЕГН ********** за предоставяне упражняването на родителските права за малолетното дете на страните И. Н. К., ЕГН *********, родено на 20.08.2013 г. на бащата Н. Н. К. и определяне местоживеенето на детето при бащата, а на майката се определи режим на лични отношения. Заявява, че претендира издръжка в минимален размер.

Твърденията в молбата са, че родителите на детето нямат граждански брак и са във фактическа раздяла от края на м.май 2022 г. майката ограничава контактите на бащата с детето и то било замесвано в проблемите на родителите му, което ищецът счита за недопустимо. Моли съдът да постанови решение с което уважи молбата.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Не оспорва, че страните са родители на детето И.. Оспорва твърденията в молбата за отношенията между родителите. Оспорва твърденията, че бащата има родителски капацитет за да упражнява родителските права. Твърденията в отговора са, че от 2019 г. бащата е започнал да злоупотребява с алкохол и наркотични вещества в следствие на което е започнал да изпада в неадекватно състояние и да се дължи грубо и агресивно както с детето, така и с майката. Майката полагала грижи както за детето И., така и за поголемия си син от предходна връзка. Тя осигурявала отлична среда за развитието и израстването на децата си. Водела И. на училище и тренировки по футбол и го прибирала от там. При пътуване със самолет до гр.Ница, Франция за семейна почивка, бащата предизвикал скандал със служителите на авиокомпанията, на летището във 1

Виена бил посрещнат от полицейски служители и предупреден, че няма да бъде допуснат на самолета за гр.Ница. Викал, псувал, държал се грубо и неадекватно.

Свидетели на това поведение били децата, които били уплашени и разстроени от поведението на Н.. Плануваната почивка била за две седмици, но ищецът се прибрал сам след няколко дни, майката и децата останали във Франция. Вследствие на голямото количество алкохол, което консумирал Н., той изпадал в превъзбудено и агресивно състояние. През м.февруари ищецът без видима причина счупил детската играчка „Нинтендо“ на И.. П. е подала две жалби до ОД на МВР Варна срещу К.. Във ВРС било образувано ЧНД № 2540/2022 г. за принудително лечение на К., като искането било уважено от ВРС, но решението е отменено от ВОС. През м.юли 2022 г.

К. помолил П. да отиде в дома му, тъй като не се чувствал добре, заключил вратата, заплашил я и я накарал да му прехвърли голяма сума пари и фирмата. Отправил закани срещу нея, децата и срещу родителите й. Счита, че състоянието на К. не позволява той да полага грижи за детето И..

Предявен е насрещен иск за предоставяне родителските права за дететоИ. Н. К., с ЕГН **********, роден на 20.08.2013 на майка му И. Д. П. и определяне местоживеенето на детето при майката на адрес гр. В., ул. С. Д. № ***, за определяне РЛО на бащата, както и определяне на издръжка в минимален размер, която бащата да заплаща в полза на детето.

В съдебно заседание ищецът чрез представителя си поддържа молбата и моли същата да се уважи.

В производството за определяне на привременни мерки заявява, че желае да вижда сина си и му е тъжно, че с всеки изминал ден се отчуждава детето. Не може да контактува с детето по телефон или чрез приложения в социалните мрежи. Опитва се да се свърже с него, но телефоните му са блокирани. В единия от случаите, в които се чули със сина му, майката му прошепнала нецензурни думи, които да му каже.

Разпознава добре гласа на госпожица П.. Тъй като двамата с майката имат дела, образувани по искови молби на ищеца във връзка с търговската им дейност, както и за делба на съсобствен имот, П. му предложила да оттегли всички дела и ще му позволи да вижда децата. Не се е лекувал, тъй като има влязло в сила решение на съда, че няма зависимости.

Ответницата чрез представителя си поддържа отговора и насрещната молба.

Д ”СП” Варна изразяват становище за определяне на подходящ режим на лични отношения. Отношенията между родителите са доста конфликтни. Бащата желае да вижда детето и право на всяко дете е да вижда родителите си.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по местоживеене на детето.

Страните са родителите на детето И., което е на 12 години и са във фактическа раздяла. Ищецът оспорва твърденията в отговора и в насрещната молба във връзка с поведението и възможностите той да полага грижи за детето.

От представените по делото доказателства се установява, че страните са родители на детето И..

С решение № 3606/22.11.2022г., поправено с решение № 3826/06.12.2022г., двете постановени по гр.д. № 10156/ 2022 год. по описа на ВРС и издал заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН , като: ЗАДЪЛЖАВА Н. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. С. Д. №*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. С. Д. №***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. ОТСТРАНЯВА Н. Н. К., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителя жилище, находящо в гр. В., ул. С. Д. №***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН. ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част за постановяване на посочените мерки - забрана на извършителя да приближава училището, посещавано от роденото от съвместното съжителство дете, стопански двор в с.Б., обл. Д., както и офис находящ се в гр. В., жк Ч. ***, вх.***, ет.***, офис ***. Решението е влязло в сила на 17.03.2022 г.

С решение на ВОС по ВЧНД № 826/ 2022 год. по описа на ВОС е отхвърлена молба на районен прокурор за настаняване на принудително лечение на ищеца Н. К..

Представени са психологично заключение и амбулаторен лист, издадени на 05.12.2023 г. от „Ренесанс интер“ ООД за пациент Н. К. от което се установява, че същият е насочен към ползване на услуга за справяне със зависимости.

От изисканите доказателства от Д „СП“ Варна се установява, че в изпълнение на определението на съда страните са посетили контактен център и са проведени екипна среща и консултация с родител за което са съставени протоколи от контактен център – 2бр., протоколи от консултация – 2бр. и протокол за екипна среща.

С определение от открито заседание по привременните мерки, открито по искане на ищеца, съдът е определил привременни мерки за осъществяване режим на лични контакти на бащата Н. Н. К., ЕГН ********** с детето И. Н. К. с ЕГН ********** като бащата се вижда с детето всяка събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в Център за Обществена подкрепа, находящ се в гр.В., ж.к.

„В. В.“ в присъствие на социален работник.

По искане на ищеца съдът е изменил първоначално определените привременни мерки, тъй като същите не се изпълняват от майката и от 3 постановяването им до момента е виждал детето само няколко пъти.

Съдът е указал на страните, че могат да решат спора между тях чрез участие в медиационна среща, но такава не е осъществена поради нежелание на майката.

Спорът на страните се свежда до въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските права и за местоживеенето на детето им. Страните нямат спор за размера на издръжката, като в исковата молба и в насрещната искова молба се претендира такава към минималния размер.

От заключението на приетата съдебно-психологична експертиза на в.л. Х., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че детето е запознато с делата, които се водят между родителите му и е заявило пред вещото лице, че му е дошло до гуша и му е писнало постоянно да ходи някъде и някой да му задава въпроси, че има съвсем различни интереси, че иска да ходи на футбол. В началото подходило отегчително, имало невротични признаци с тропане с крак, което показва напрежение в детето, то се чувства тревожно. Наблюдава се скъсяване на доверието към бащата, което е заявката на детето, че при последните срещи с бащата той изпитва срам и вина, усеща напрежение от срещите си с него. В съзнанието на детето има образа на бащата от миналото, тогава когато е било малко, когато с тати е било хубаво, когато са ритали футбол на двора и представата от бащата сега. Явно образ, който той го вижда по различен начин. Детето прави паралел между тези два образа от миналото на бащата и от сегашния му образ. Детето само си го заявява, че изпитва този срам. „То си заявява „Аз изпитвам срам, изпитах срам и вина, когато видях последния път татко““. Преди какъв е бил бащата в очите на детето и сега явно то го вижда под някаква друга форма, която явно не харесва. Това всъщност е един от външните фактори детето да не изпитва желание да прекарва време с него. Отговорите на детето за отношението му към неговия баща е израз на гняв. По принцип има тестове, които са за тревожност както има приложен тук, но в случая комбинацията от тестовете и в рисунката на детето се вижда и в теста за тревожност се вижда повишаване, така че може да бъдат обединени в това заключение. В рисувателната техника също показва проективна методика, която също показва нагласата не само на детето към самия него, но и към авторитетите около него. В резултат на преживените с негативен знак емоции причинени на изследваното лице в дългия процес на множество дела с взаимни обвинения и неразбирателства между ищеца и ответницата, детето е влязло в т.н. защитна реакция (психологична защита, която се проявява, при силно преживян стрес или системен такъв и чувство на заплаха). Детето няма проблем да прекарва време с бащата, проблема е че то се чувства заставено да го прави, без да бъдат зачетени емоционалните му потребности, изпитва срам, вина, страх по адрес на бащината фигура, вероятно защото не отговаря на неговите желания и искания.

Липсата на контакт с бащата на този етап му осигурява спокойствие поради 4 изложените по - горе причини, което би могло да се промени, ако настъпят промени в поведението и на двамата родители. Поради липса на преки наблюдения за комуникация между детето и родителите му вещото лице не може да твърди, че е налице синдромът на родителско отчуждаване. Но децата със синдром на родителско отчуждаване не показват чувство на вина или на състрадание, ако отхвърленият родител пострада или е поставен в беззащитна позиция, а в настоящия случай се наблюдава съпреживяване на вина от страна на детето към бащата. Не са налице прекъсване и омаловажаване на хубави спомени, но те са по-скоро позиционирани в миналото. В бъдеще време изследваното лице споделя липса на такива, по-скоро са неприятни, което го обърква, притеснява и по естествен път води до нежелание за прекарване на време с бащината фигура. Не се наблюдава също единият родител да се възприема като добър и безпогрешен, а другият като лош и опасен, което показва, че поведението и решенията на детето са продиктувани от неговите лични усещания спрямо родителя и собствения критерий за безопасност и спокойствие. При детето има преживявания на несигурност спрямо бъдещето, насаждане на вина и безпокойство от това, което му се случва, демонстрира отегчение към всяка следваща процедура, в която е въвлечено по отношение на родителските неразбирателства, леко завишена тревожност, нетърпеливост, нервност, тъга, неувереност. Незачетени емоционални потребности (несъобразяване с чувствата на детето, какво то преживява, иска и как би се чувствало добре). Детето не констатира неприемливост, нито осъжда поведението на майката спрямо бащата. Съответно такива данни по отношение на емоционалното състояние на детето в резултат на доказано упражняване на отрицателно въздействие от страна на майката нито по делото нито в настоящото заключение са известни. Всяка липса на родител за детето, оказва неблагоприятно въздействие върху неговия емоционален свят. В конкретния случай постъпките на двамата родители са довели до разбутване на психоемоционалния свят на детето. Ето защо неговото поведение е отбранително, в защитна позиция, търсейки спокойствие, сигурност и емоционална подкрепа и този който може да му я осигури е предпочитан, въпреки дискомфорта, който му се налага да преживее. Отношението на детето спрямо бащата е в по - голяма степен продиктувано от неговите лични преживявания с него, примера и поведението, които не са желана тема за коментиране от детето но оформят неговата нагласа към родителя.