Решение № 146 от 13.04.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр.Велинград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100971 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК:

131001375 против М. С. Е. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумите 2 697,99 лв. главница и 764,43 лв.-лихва за просрочие за периода 10.08.2019г. до 25.07.2021г. по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 15.05.2009г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и М. С. Е., които са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания между ОББ АД, универсален правоприемник на „Сибанк АД“ и ЕОС МАТРИКС ЕООД и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 по ч. гр. д. № 699/2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-27.07.2022 г., до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че на 15.05.2009г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК АД/, в качеството на кредитор и М. С. Е., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство. По силата на договора СИБАНК АД предоставя на кредитополучателя потребителски кредит на стойност 10 000 лв. за рефинансиране на текущи задължения и потребителски нужди.

Сочи се, че с част от сумата са рефинансирани задължения на ответницата в размер на 3 000 лв. по потребителски кредит, сключен с „Райфайзенбанк България“, в размер на 2 400 лв. по потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“, в размер на 1 000 лв. по револвиращ кредит кредитна 1 карта, сключен между „Райфайзенбанк България“ и в размер на 1 500 лв. по револвиращ кредит чрез кредитна карта, сключен между „Юробанк България“. Остатъкът бил използван за текущи нужди.

По силата на договора С. се задължила да върне ползвания кредит на 120 анюитетни вноски, всяка от които дължима до 19-то число на месеца, съгласно уговореното в договора и погасителния план към него, включваща част главницата плюс възнаградителната лихва.

Според уговореното в чл. 4, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през срока на издължаване на кредита годишна лихва, в размер на 14,25 %, формирана като сбор на банковия лихвен процент за кредитите в национална валута на банката в размер на 6,40 % към момента за потребителските кредити, плюс надбавка в размер на 7,85 %.

Член 5, ал. 4 от договора предвиждал, че при просрочие, за просрочените вноски, ще се дължи лихва, равняваща се на годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Излага се, че уговорената сума е предоставена по сметка на кредитополучателя на 19.05.2009г. и усвоена изцяло, с което банката е изпълнила задължението си. След усвояване на кредита, за периода 19.05.2009г.-03.01.2022г. били погасени част от месечните вноски по договора, след което плащането било преустановено. Останала непогасена главница в размер на 2 697,99 лв.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. и приложенията към него, между „ОББ“ АД, като универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на М. Е. С., произтичащо от Договора за потребителски кредит с поръчителство от 15.05.2019 г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Твърди се, че до края на срока на договора и след прехвърляне на вземането, до депозиране на настоящата искова молба не били извършени никакви плащания.

Към исковата молба прилага уведомление за цесията за длъжника.

За сумите от 2 697,99 лв. главница и 764,43 лв.-лихва за просрочие за периода 10.08.2019г. до 25.07.2021г., предмет на настоящото производство, на ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 699/2022 г. на Районен съд Велинград.

След подадено от ответницата в заповедното производство възражение, че не дължи, тъй като задължението е погасено, предявява настоящият иск.

Иска от съда да признае за установено, че М. С. Е. дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД сумите 2 697,99 лв. главница и 764,43 лв.-лихва за просрочие за периода 10.08.2019г. до 25.07.2021г. по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 15.05.2009г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и М. С. Е., които са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания между ОББ АД, универсален 2 правоприемник на „Сибанк АД“ и ЕОС МАТРИКС ЕООД и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 по ч. гр. д. № 699/2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-27.07.2022 г., до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор. В открито съдебно заседание на 16.02.2022г. поддържа подаденото по ч. гр. д. 699/2022г. възражение, че задължението е платено изцяло.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника М. С. Е. е издадена Заповед № 387/27.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 699/2022г. на РС Велинград. В срока по чл. 414, ал.

2 ГПК длъжницата е оспорила вземането, предмет на заповедта за изпълнение. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Макар в настоящия процес да се претендира обезщетение за забава за период от 10.08.2019г. до 25.07.2021г., доколкото процесния период се включва в периода, за който за претенцията в тази част е издадена заповед за изпълнение, искът в тази част е допустим.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че претендираното вземане произтича от сключен между ответницата М. Е. и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 15.05.2009 г., което е прехвърлено на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. Основателността на иска предполага претендираното вземане да е валидно възникнало по силата на сключения между ответницата и цедента потребителски договор, да е прехвърлено на цесионера и за прехвърлянето длъжникът е надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира за установено, че по силата на Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 15.05.2009 г. между М. С. Е. и „Стопански инвестиционна банка“ АД е възникнало заемно правоотношение. На ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лв., който тя е следвало да погаси на 120 месечни анюитетни вноски. Уговорено е с част от сумата да бъдат рефинансирани задължения на Е. към Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, а с останалата сума да бъде заверена банкова, картова или разплащателна сметка на длъжницата. Договорената по кредита сума е усвоена на 19.05.2009 г., съгласно условията на договора, което се установява от заключението по назначената и приета по делото съдебно-икономически експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. С част от сумата са рефинансирани задължения на Е. към „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Юробанк България“ АД от общо 5 3

500 лв., а останалата сума е преведена посочената от нея сметка и е изтеглена от сметката. Удържана е сумата от 250 лв., представляваща предвиденият комисион в чл. 3, ал. 1 от Договора за обработка на документи в размер на 2,50% върху размера на разрешения кредит, дължим при усвояването му. С превеждането на договорената сума кредиторът е изпълнил задължението си да отпусне потребителски кредит, а за кредитополучателя се е породило задължението да го погаси съобразно приложения към договора погасителен план. Размерът на погасителните вноски по кредита е 156,77 лв. месечно, според погасителния план и е формиран като сбор от дължимите месечни вноски за главница и лихва за периода на издължаване, със срока на плащане до 19 число на месеца. Първото плащане е следвало да се извърши на 19.06.2009 г., а последното на 19.05.2019 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 14,25%, формиран като сбор от банковия лихвен процент за кредитите в национална валута, възлизащ към датата на сключване на договора на 6,40 % и надбавка от 7,85% и ГПР от 16,07%.

Уговорено е съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора, че при забава на плащането на месечните анюитетни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/ от страна на Длъжника, върху неиздължената сума за времето на забавата, се дължи лихва в размер на договорения лихвен процент, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Общият размер на задължението по договора към датата на последната погасителна вноска, съгласно погасителния план е 18 836, 97 лв., от които главница 10 000 лв. и договорна лихва 8 836, 97 лв.

На 06.10.2011г. по сметка на С. е постъпила сума от 447,99 лв., за която е записано „усвояване на кредит“. Тази сума е прибавена към дълга от 10 000 лв. С нея дължимата главница по кредита е увеличен на 10 447, 99 лв.

В изпълнение на задълженията си по договора за кредит ответницата е извършила плащания в общ размер на 18 308,39 лв., от които главница в размер на 7 750 лв., договорна лихва в размер на 10263,62 лв., застрахователна вноска в размер на 45,00 лв., наказателни лихви в размер на 63,91 лв. и банкови такси в размер на 185,96 лв.

Според вещото лице, размерът на дължимата главница е 2 697,99 лв., а на лихвата за забава за периода от 10.08.2019г. до 25.07.2021г. е 493,17 лв.

Цедираното вземане произтича от договор, по който една от страните е потребител, в който случай съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, с оглед повелителния характер на нормите на ЗЗП относно материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, както и за спазване на императивните изисквания на действащия при сключването му ЗПК /в сила от 01.10.2006 г., отм. ДВ бр. 18 от 5 март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, при всяко положение на делото, като не се прилагат правилата за преклузия в първоинстанционното и въззивното производство. Ако констатира неравноправна клауза в 4 потребителски договор съдът е длъжен да се произнесе по нея и без наведено от страната възражение. Потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 от ЗЗП, е налице противоречието / този смисъл е константната съдебна практика на ВКСРешение № 23/07.07.2016 год. по т. дело № 3686 /2014г. ВКС, ТК, I т.о., Решение № 98/25.07.2017 г. по т. дело № 535/2016г., ТК, I т.о., Решение № 237/20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г. ВКС, ТК, І т.о. и др./.

Договорът е сключен при действието на ЗПК /ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм. бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, чиито разпоредби са приложими при преценка за неговата действителност относно форма и съдържание.

При сключване на договора е спазена предписаната от чл. 6, ал. 1 ЗПК /отм./ писмена форма. Спазени са изискванията на чл. 7, т.-14 от ЗПК.

Посочена е подлежащата на получаване главница на кредита 10 000 лв. /чл. 1 от Договора/, дължимите плащания за определяне на максималния размер на кредита /чл. 4 от Договора/, посочен е годишен процент на разходите по кредита от 16, 07% и при какви условия може да се промени /чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Договора/, условията, при които подлежи на промяна годишният лихвен процент /чл. 4, ал. 3 от Договора/, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски /чл. 5 от Договора/, разходите по чл. 21, ал. 2 ЗПК, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя /чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договора/, елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита /чл. 5, ал. 4 и ал. 5 от Договора/, правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора /чл. 7, чл. 4, ал. 4 и чл. 20 от Договора /, обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави /чл. 8 от Договора.