Протоколно определение № 514 от 19.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 514 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора К. В. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600516 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) Ф. В. И. лично и с адв. Т. А. – служебен защитник, назначен на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият И.: Да се разгледа делото.

Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Образувано е по частна жалба на адвокат Т. З. А. – служебен защитник на Ф. В. И. – обвиняем по ДП № 1959-зм-724/2024 г. на І РУ на МВР С. З., срещу определение № 906 от 09.11.2024 г. по ЧНД № 1188/2024 г. на Окръжен съд – С. З., с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия. Иска се отмяна на постановеното определение и вземане на полека мярка за неотклонение на обвиняемия И..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Адв. А.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.

Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства.

1

Обвиняемият И.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на служебния ми защитник.

Нямам доказателства.

Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата и моля да я уважите по изложените в нея аргументи. Ще изложа накратко още няколко съображения.

Считам, че неправилно Старозагорският окръжен съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на найтежката мярка за процесуална принуда по отношение на Ф. В. И..

Критерият обосновано предположеие изисква наличие на обективни доказателства, които да установят, че съответното лице е извършило престъпление. В насотящето ДП липсват каквито и да е обективни данни и доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинеине на подзащиния ми от първоначалното му задържане до настоящия момент. Според защитата събраните до момента доказателства не могат да доведат до извода за наличие на обосновано предположение, че той е свързан с вмененото му престъпление.

При това положение считам, че това предположение е силно разколебано и не може да послужи на съда да обоснове предположение за извършено деяние от негова страна по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Подзащитният ми може да бъде намерен на постоянния си адрес в гр. Д., ул. В. Л. № *

Моля да прецените всички обстоятелтсва, свързани с възмзожността за задържането на Ф.. Моля да приемете, че при първоначалното вземане на мярката за неотклонение не са били налице кумулативните предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно не е било налице обосновано предположение, че обвиняемият Ф. В. И. е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, както и че не е била налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъплеине.

Моля в този смисъл да отмените първоначално взетата мярка за неотклонение задържане под стража спрямо моя подзащитен, като не налагате мярка за неотклонеине или да я измените в по-лека – подписка или домашен арест.

Обвиняемият Ф. В. И. (за лична защита):

- Съгласен съм със служебния си защитник, поддържам казаното от него и се предавам във вашите ръце.

В С. З. бях, защото се запознах с едно момиче, което се казва Г. и е бременна. Тя стоеше в С. З., във фургон, а аз отдавна си работя в гората в Д..

2

Спах вечерта във фургон на автобуснато депо, защото вече е много студено.

Чак сутринта ми е влака.

Цялата работа стана за една цигара с тия момчета. Той ме черпеше, има камери там. Целият бях син и ми викат „Кажи“. Ако бях аз щях да си призная, а като не съм как да си призная.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите жалбата без уважение.

Правилно първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че сме в презувмпицята на чл. 63, ал. 2 от НПК, и то в двете хипотези заради опансния рецидив и за това, че е бил обвинен в тежко умишлено престъпление, каквото е грабежът, след като е изтърпял наказание лишаване от свобода повече от две години, т.е. и двете хипотези по отношение на Ф. И. са налице.

Същевременно аз ги изброих 30 осъждания на И., без да прецизирам кои са прегрпупирани и кои не, но факт е, че е абсолютно коректно позоваването на презумпцията в определението на съда във връзка с предишните му осъждания. На практика първото му осъждане е от 2006 г. и ако забележите, престъпната му дейност ескалира с по-дълги престои в местата за лишаване от свобода и по-кратки на свобода. Последното деяние е извършил на 15 февруари тази година и на практика в този недълъг период от време се е случило това, за което сега е пред вас.

Лаконични са неговите обяснения, не се признава за виновен и толкова.

Това не променя изводите на съда в С. З.. Не е вярно, че не са убедителни показанията на свидетелите. Пострадалият е абсолютно категоричен относно това. Обвиняемит твърди, че са били почти приятели. Действително в този ден са били заедно до един момент. Другият свидетел М. твърди, че Ф. е поискал пари от тях, получил е отказ, защото не може да ги върне, посегнал е той към пострадалия и му е нанесъл е удар и му е отнел сумата от 250 лв.

Последващите действия също не опровергават наличието на инкриминирано деяние, защото част от сумата се е опитал да върне. Свидетелят И., който е полицейски служител обяснява по-нататък предприетите действия по установаването и задържането му. Това са към момента обстоятелствата. В много ранна фаза е делото, то е за деяние, извършено на 5 ноември, но според мен на практика са събрани доказателствата. Може би трябва да се установи увреждането на пострадалия – обстоятелтсво, което ще се установи на досъдебното производство.

Факт също така е ескалацията, съдейки по свидетелството за съдимост, на агресивното поведение и деяния с по-висока степен на обществена опасност. Започва с кражби, грабежи. Има едно много сериозно осъждане за престъпление блудство по чл. 150 от НК. Конкретно в момента трябва да се съпоставят общественият интерес и личните права за свобода, които притежава всеки гражданин. Същевременно съпоставката на настоящия етап сочи, че той трябва да бъде лишен от възможност да върши други престъпления, защото той точно това прави. Като се съпоставят тези два 3 интереса считам, че най-адекватната мярка за неотклонение в случая е именно задържане под стража и точно поради тази причина моля да потвърдите определението на ОС С. З..

Съдът, след съвещание

О П Р Е Д Е Л И:

Дава последна дума на обвиняемия.

Обвиняемият Ф. В. И.: Искам по-лека мярка за неотклонение. Оставям се във вашите ръце.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:

Производство по реда чл. 64, ал. 8 НПК.

С протоколно определение № 906/09.11.2024 г. по ЧНД № 1188/2024 г.

Старозагорският окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Ф. В. И. по ДП № 1959 – ЗМ – 724/2024 г. по описа на Първо РУ - С. З..

Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият И., който в законоустановения срок го е обжалвал, чрез своя служебен защитник – адв. Т. А. от АК – С. З. с искане да бъде отменено и да се определи по-лека мярка за неотклонение по повод на образуваното срещу него досъдебно производство за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Според защитата, събраните по делото доказателства не установяват с категоричност, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпно деяние. Акцентира се на отричането от обвиняемия в обясненията му, че е отнел паричната сума от пострадалия, както и да е употребил сила спрямо него. Отделно се оспорва възможността да се укрие и да извърши друго престъпление, защото е с постоянен адрес по местоживеене, на който винаги може да бъде открит, както и на семейната му ангажираност. Въпреки, че е бил осъждан, в предходните производства не е създавал проблеми на разследващите органи. В тази връзка се отправя молба за отмяна на определението на съда и вземането на по-лека мярка за неотклонение „Подписка“ или „Домашен арест“, с които също биха се постигнали успешно целите на наказателното производство.

В съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник заявяват, че поддържат изложените съображения в жалбата като молят за по-лека мярка за неотклонение.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага атакуваното определение да се потвърди като обосновано и законосъобразно.