Решение № 2367 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512783 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. Р. С. срещу решение №

20042448/15.06.2022г. постановео по гр.д. № 47744/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от него срещу „АВТО МАГИ“ООД иск, при условията на евентуалност, с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД за сумата от 4345,98 евро платена на 24.7.2015г. при неосъществено основание – несключен договор за продажба на МПС.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата, като е игнорирал направените твърдения и възражения от ищеца, както и ангажираните от него доказателства и немотивирано е дал приоритет на тезата и доказателствата ангажирани от ответната страна. Посочва, че ищецът е установил безспорно обстоятелствата от фактическият състав на неоснователното обогатяване, а именно: плащане в полза на ответника на процесната сума с оглед бъдещ договор за продабжа на МПС, което изрично е предварително договорено между страните, но поради прехвърляне на правото на собственост върху атомобила от ответника на друго лице и невъзможност договора за продажба да бъде сключен, липсва основание ответника да задържа преведената му по банков път и получена от него сума от ищеца.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено ипосхановено друго, с което предявения иск се уважи в предявения му размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „АВТО МАГИ“ООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в ко йто поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на съда, направени при правилна преценка на доказателствената стойност на всяко едно доказателство и и всички съвкупно, както и обосновано мотивиране на изводите си. Посочва, че несъмнено се установява, както знанието, така и 1 договорянето с ответника договора за продажба на МПС да бъде сключен на името на трето лице – А.П., като именно ищецът е уверил, че плащането на цената от него е във връзка с договорки и роднински отношения с А.П.. Посочва, че ако е налице неоснователно обогатяване, то това би било в правната сфера на третото лице – А.П., а не ответника, който е получил цена по сключен договор за продажба на МПС.

Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена В. Р. С. срещу определение № 20055437/30.02.2022г постановено по гр.д. № 47744/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № № 20042448/15.06.2022г. в частта за разноските.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по наведените в молбата възражения, а именно – за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за липса на доказателства за изплакщането му.

В срока по чл.276 от ГПК о т насрещната страна „АВТО МАГИ“ООД не е постипъл отговор на частната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният е сезиран с искове с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност – с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД от В. Р. С. срещу “АВТО МАГИ“ООД и срещу А.М.М., като с постановеното решение същите са отхвърлени. Освен в частта, с което е отхвърлен евентуалния иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД предявен срещу юрдическото лице “АВТО МАГИ“ООД, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

Според чл. 55 ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна система.

Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, т. е. когато е била извършена престация с оглед на една позволена бъдеща цел, която не се е осъществила. Тази хипотеза ще е налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.

Типичен пример за такова имуществено разместване е когано се дава нещо в периода на 2 преговорите за сключването на договор, а впоследствие договор не се сключва, каквато хипотеза ищеът поддържа да е осъществена в настоящият случай.

Следователно възникване на правото за връщане на даденото при неосъществено основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. процесната сума да е заплатена от ищеца; 2. тя да е получена от ответника и 3. това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е било с оглед намерение за бъдещо възникване на правомерно основание за това имуществено разместване, което не се е осъществило.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника, а ответника – че очакваното правно основание е осъществено.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: налице ли изпълнение на задължение на трето лице от страна на ищеца и налице ли е обогатяване с получената сума от страна на ответника.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: между ищеца и ответното дружество са водени преговори във връзка със закупуване на лек автомобил „Ауди А3“, нов внос предлаган за продажба от ищеца, като при огледа на автомобила и уговаряне на условията за продажба ищецът на мястото на дейност на ответното дружесто бил придружаван от съпругата си – Р.Л.П. и нейната майка – А.В.П.; сключен е договор за продажба между ответното дружество и А.В.П. за процесния автомобил на 21.07.2015г., на която дата ответникът е издал фактура на името на купувача за продажната цена от 8500,00 лв.; същия е регистриран в КАТ на 22.07.2015г. от служител на ответника – свидетеля В.Д.Д.; на 24.07.2015г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 4345,98 евро и с която сума последната е заверена надлежо; купувачът по договора от 21.07.2015г. А.В.П. е упълномощила с нотариално заверено пълномощно ищеца В. Р. С. да управлява в страната и чужбина и да продава собствения й лек автомобил Ауди А3 с рег. № СВ **** КН, което е оттелгено с декларация на 07.06.2019г.

Във връзка с направените възражения срещу доказателствената стойност на събраните по делото гласни доказателства, настоящият състав, преценявайки ги по реда на чл.172 от ГПК, доколкото свидетелят Р.С. е баща на ищеца, а В.Д. е работел при ответника и съпоставайки ги с останалите доказателства по делото, както и помежду си, счита, че същите са обективни и ги кредитира.

Показанията на свидетеля Д. установяват, че при огледа на автомобила ищецът бил придружаван от съпругата си и нейната майка, като водените разговори били формално автомобила да се закупи на името на майката на съпругата му, именно поради което и ответникът подготвил типов договор с вписване на имената на А.П. като купувач и какъвто договор е подписан.

Показанията на свидетеля С. обаче не установявяват подробно и детайлно фактическата обстановка по делото, като същите са общи, но с категоричност, което е съвпадащо с твърдението на ответника, неоспорено от ищеца и кореспондиращо с писмените доказателства /пълномощното от А.П./ и показанията на свидетеля Д., че след като е получил автомобила, на следващия ден ищецът заедно с баща си пътувал с него до Финландия т.е. несъмнено е притежавал документите за автомобила, в които е посочено че собственик е А.П., като противно на правна и житейска е логика е да не е възразил, при условие, че е считал, че следва той да е собственик, дори да не знае, че 3 следва да се сключи писмен договор като форма за действителност на договора за продажба на МПС. Но от твърденията на ищеца именно в исковата молба, се установявяа, че същия е имал знанието за начина, по който следва да се сключи договора – писмената форма. Освен това именно ищецът към исковата молба представя заверено копие от договора за продажба с А.П..

Гореустановените обстоятелства, настоящият състав счита, че установяват,че ответникът при водене на преговори и предприемане на последващи правни действия е действал добросъвестно – чл.12 от ЗЗД като от всички обстоятелства, недвусмислено е заявена волята на лицата, които изявили желание да купуват автомобил – роднини, като същите помежду си са се разбрали относно формалния собственик, ищеца останало да уточни начина, по който да бъде платена цената.

Въпреки горното, след заверяване на сметката на ответника с процесната сума и преглед, че сумата е постъпила директно от банковата сметка на ищеца, а не от А.П., ответникът е проверил дали действително има уговорка между тях за такова плащане и провел разговор с ищеца, в който ищецът е потвърдил основанието за плащане на цената – договора сключен с А.П.. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля Д., които са подробни, житейски правдиви, преки доказателства. Установеното е в синхрон с обичайната житейска логика, а и ответника като кредитор на задължение, което не е intuitо personae може да получи изпълнение и от трето лице, като за него са ирелевантни отношенията между длъжника и третото лице, което изпълнява, нито има значение за кредитора дали това трето лице има действителен интерес да погасява чуждо задължение – чл.73 от ЗЗД. Правният интерес като подлежащ на установяване факт от изпълнение на чуждо задължение е релевантен в хипотезата на чл.74 от ЗЗД, каквато в случая не е приложима и относима към казуса т.е. в отношенията между длъжника и третото лице.

Горните изводи не се разколебават от направеното и неподкрепено от доказателства по делото твърдение, че ответникът е получил плащане на сумата от 8500,00 лв. по процесния договор за продажба на МПС от 21.07.2015г. и от лицето А.П., поради което е издал фактура. Не са събрани релевантни доказателства в подкрепа на това твърдение, като материалната доказателствена сила на частните изявления /договора за продажба/ важи спрямо лицата, които са ги направили и от същата не се ползват трети лица, както ищецът се домогва да установи посредством тях.