Решение № 1958 от 29.10.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1958 гр. Пловдив, 29.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5102/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М.П.Ф.,

ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18- 0273- 000736 от 29.10.2018г., издадено от началника на РУ- Хисар при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на М.П.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.

В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето му не са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като процесното нарушение е описаното неясно и неточно. Поддържа се, че наказващият орган изобщо не е посочил доказателствата, въз основа, на които базира своите фактически изводи. Изтъква се, че процесното МПС с рег. № *****, за което се твърди, че се управлява без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по време на извършване на нарушението е било спряно от движение, предвид което е било практически невъзможно да бъде сключена задължителната застраховка.

Поддържа се, че тъй като МПС е спряно от движение, то липсва един от кумулативно изискуемите елементи на нарушението по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Моли се, атакуваното наказателно постановлние да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол и подлежи на разглеждане по същество.

Досежно срочността на жалбата, съдът счита за нужно да посочи следното: в първоначално приложеното към административнонаказателната преписка наказателно постановлние, изобщо не е отразена дата, на която същото е връчено. С разпореждане от 20.08.2019г., съдията- докладчик по делото е изискал от въззиваемата страна доказателство, от което да се изяснява коя е датата, на която е връчено процесното наказателно постановление. На 02.09.2019г. в съда е постъпило писмо от ОД на МВР, РУ- Хисар, с което е представен препис от процесното НП, в което фигурира разписка, в която е отбелязано, че е получено на 08.07.2019г. лично от жалбоподателя.

Същевременно обаче, така изпратения препис от наказателното постановление изобщо не носи подпис на длъжностното лице, което го е издало. Допълнително, със съпроводителното писмо / л. 11 съдебното производство/, с което е получено това наказателно постановление в съда, изрично е посочено, че то е връчено на жалбоподателя на дата 18.07.2019г. Предвид така формиралата се документална неяснота, касаеща точната дата на връчвне на атакуваното НП ( която не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя, доколкото документалното оформление на преписката е задължение на наказващия орган), то съдът приема, че подадената на 17.07.2019г. жалба е в срок и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и

НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и водят до неяснота досежно нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съображенията за това са следните:

В така съставения АУАН липсва съответствие между фактическото описание на нарушението и правната норма, под която е субсумирано поведението на жалбоподателя. От фактическа страна е посочено, че жалбоподателят управлява МПС рег. № *****, лична собственост, което е регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение и за което не е сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно обаче, това поведение е подведено под нормата на чл. 438, ал. 1 КЗ. Цитираният законов текст третира съвсем различен вид застрахователен договор, а именно „Застраховка живот”, който не касае само и единствено автомобилистите, не е задължителен и е с доста по- различни правни специфики от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ( най- малкото е със спестовен характер, за разлика от „ГО на автомобилистите”). С това е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, която изисква пълно, ясно и точно посочване на нарушената правна норма.

Направен е опит така допуснатото в

АУАН нарушение на процедурните правила да бъде отстранено с издаденото наказателно постановление, в което вече фигурира правилната правна квалификация- чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Настоящият съдебен състав счита обаче, че наказващият орган е превишил правомощията си в процеса на внасяне на корекции в АУАН. Действително, чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска да се издаде наказателно постановление при констатирана нередовност в АУАН, но според настоящият съдебен състав тази норма касае единствено случаите на прецизиране на изложеното в АУАН (пример за това може да бъде случай, при който е необходимо да се добави определена точка или предложение от съответната правна норма). В никакъв случай обаче, наказващият орган не може изцяло да промени или подмени предоставената в АУАН правна квалификация- както в случая е сторил и е преквалифицирал от чл. 438, ал. 1 КЗ в чл. 483, ал. 1 КЗ. Приемането на противното, на практика би лишило от смисъл съставянето на АУАН ( и поставянето на определени изисквания досежно съдържанието му ) и би предоставило възможност наказващият орган, за пръв път с издаденото наказателно постановление, да вменява нарушения, различни от отразените в АУАН. Съдът счита за нужно да изтъкне и че във всеки случай, при който наказващият орган приема нещо различно от актосъставителя и внася съответните промени в правната и/или фактическа страна на нарушението, то това следва изрично да бъде отразявано в наказателното постановление, като се посочва и че основанието за това действие е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Подобно отразяване в случая липсва, като това още повече засилва неяснотата за жалбоподателя- в АУАН отговорността му е ангажирана за нарушение на чл. 438, ал. 1 КЗ, а в атакуваното наказателно постановление, без каквито и да било съображения за това, посочената като нарушена правна норма вече е чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Като принципно положение е възможно да се предположи, че погрешната правна квалификация в АУАН е плод на техническа грешка, допусната от актосъставителя, но в съдебно заседание, макар и да му бе предявен АУАН, то той заяви, че изцяло го поддържа, като не отбелязала по никакъв начин, че е допуснал техническа грешка при съставянето му. Но дори и такава да е налице, то подобна правно- аналитична дейност, присъща на съда и наказващия орган, не може да бъде възлагана в тежест на жалбоподателя. Именно и предвид това, законът е категоричен, че с оглед охраняване правото му на защита, с цел да разбере за какво е ангажирана отговорността му, както АУАН, така и НП следва да отговорят на строго формални изисквания досежно съдържанието.

За яснота и пълнота на изложението, то съдът счита за нужно да посочи, че действително с поведението си, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Изяснява се и че към момента на извършване на същото, автомобил с рег. № ***** не е бил спрян от движение ( в уверение на това обстоятелство са писмо от ОД на МВР с дата 18.09.2019г.- л. 21 и справка за МПС от ИИС на МВР- л. 13). Въпреки това, допуснатите процедурни нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП са драстични и не може да бъде примирено съществуването на процесното наказателното постановление в правния мир.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл.

63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 0273- 000736 от 29.10.2018г., издадено от началника на РУ- Хисар при

ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на М.П.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С

ОРИГИНАЛА.

Т.К.