Определение № 39 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503440 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, чрез Адвокатско дружество „Н. У. М..“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 13084 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 15872/2024г. по описа на РС-Пловдив, ХV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 3766/28.07.2025 г. в частта му за разноските.

С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 3766/28.07.2025 г. постановеното по гр.д. № 15872/2024г., съставът на Пловдивския районен съд, е уважил изцяло предявения иск от А.

Н. Б.,ЕГН:**********, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, като е осъдил търговското дружество да заплати на ищеца на основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 128.13 лева – недължимо платена по сключен между страните Договор за потребителски кредит №1027029 към Искане №9321904 от 28.02.2024 г.

1

Тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. С. Н., с постановеното решение съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер 400 лева.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** е поискал изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение , като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, както и че са налице предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.3 –близък приятел на адвоката.

Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се навежда в отговора на въззивната жалба. Следва да се каже, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / както е в случая /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл.

38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

2

Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца от 400 лева съответства на вида и цената на предявения по делото иск , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че опрделеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13084 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 15872/2024г. по описа на РС-Пловдив, ХV гр.с..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503440 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, чрез Адвокатско дружество „Н. У. М..“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 13084 от 13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 15872/2024г. по описа на РС-Пловдив, ХV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 3766/28.07.2025 г. в частта му за разноските.

С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 3766/28.07.2025 г. постановеното по гр.д. № 15872/2024г., съставът на Пловдивския районен съд, е уважил изцяло предявения иск от А.

Н. Б.,ЕГН:**********, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, като е осъдил търговското дружество да заплати на ищеца на основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 128.13 лева – недължимо платена по сключен между страните Договор за потребителски кредит №1027029 към Искане №9321904 от 28.02.2024 г.

1

Тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. С. Н., с постановеното решение съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер 400 лева.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** е поискал изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение , като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, както и че са налице предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.3 –близък приятел на адвоката.

Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се навежда в отговора на въззивната жалба. Следва да се каже, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / както е в случая /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл.