Решение № 1483 от 23.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1295/2022
- Вид
- Решение № 1483
- Подписан
- 23.10.2025
- Състав
- Гергана Живкова Троянова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.620, ал.7 · Търговски закон
- чл.685 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1483 гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Г. Ж. Троянова Търговско дело № 20221100901295 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД (н) срещу „Уникредит Лизинг“ ЕАД осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8789989.28 USD – платени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008г., по който ищецът е лизингополучател, а ответникът - лизингодател, чието връщане се търси на отпаднало основание за период, за който лизинговата вещ е била във фактическата власт на лизингодателя, поради разваляне на договора от негова страна, а именно за периода след 20.01.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2022г., до окончателното плащане; евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8789989.28 USD – платени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008г., по който ищецът е лизингополучател, а ответникът - лизингодател, за ползване на лизинговата вещ след 20.01.2014г., за което не се е осъществило основанието за това, поради отнемане на лизинговата вещ от фактическата власт на лизингополучателя, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2022г., до окончателното плащане; евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 8789989.28 USD, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на 1 ищеца, тъй като е получил сумата за ползване на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008г., по който ищецът е лизингополучател, а ответникът - лизингодател, но отнел фактическата власт върху вещта от лизингополучателя, считано от 20.01.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД (н) твърди, че на 16.06.2008г. е закупил употребяван самолет Bombardier Challenger 604 със сериен номер 5625 за нуждите на осъществяваната от него дейност като въздушен оператор, за сумата от 29500000 щатски долара, от които заплатил 500000 щатски долара.
Посочва, че с оглед осигуряване финансиране в цялост на покупната цена на вещта на 30.10.2008г. сключил следните договори с ответника „Уникредит Лизинг“ ЕАД, а именно: 1.) Договор за покупко-продажба, по силата на който продал на ответника самолета на цена от 29500000 щатски долара и 2.) Договор за финансов лизинг № 86200, по силата на който ответникът му предоставил за ползване вещта срещу насрещното задължение да заплаща договорените месечни лизингови вноски и разходи по обслужване, както и да закупи вещта след изплащане на всички дължими по договора суми. Заявява, че договорът бил изменен с три броя анекси, като същите са резултат от допуснати просрочия в плащането на лизинговите вноски, като по силата на тези допълнителни споразумения като съдлъжник по договора встъпил „Петрол Холдинг“ АД и „Еър Лазур“ АД. Твърди, че ответникът се е снабдил с пет заповеди за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за суми, дължими по договора за финансов лизинг, като по издадените изпълнителни листа били образувани изпълнителни производства за събиране на падежирали вноски, както и на вноски, които лизингодателят обявил за предсрочно изискуеми, поради просрочие на плащанията. Уточнява, че тези вземания били предмет на договор за цесия от 20.11.2013г., по силата на който лизингодателят ги прехвърлил на „КТБ“ АД, който е и взискател по изпълнителните дела. Пояснява, че цената по договора за цесия възлизала на реалната стойност на вземанията по изпълнителните листове, както и че в хода на принудителното изпълнение сумите по тях били събрани чрез продажбата на актив на съдлъжника „Петрол Холдинг“ АД. Поддържа, че с така събраните суми били платени задълженията по договора за лизинг за ползване на вещта за периода след цесията, поради което неправомерно ответникът е развалил договора с изявление от 17.01.2014г., а на 20.01.2014г. отнел лизинговата вещ от лизингополучателя и я предал на трето за спора лице, закупило вещта от лизингодателя, с което отрекъл възможността на ищеца да придобие самолета. Изразява съображения, че ответникът не бил изправна страна по договора за финансов лизинг и поради това не е имал правото да го развали, тъй като отнел лизинговата вещ от фактическата власт на лизингополучателя въпреки плащането на вноските за последващ период от съдлъжника „Петрол Холдинг“ АД. Евентуално намира, че не е имал правото да го 2 развали, тъй като неизпълнената част от договора е незначителна и не оправдава такъв резултат. Поддържа, че с оглед това нарушение на договорните задължения, известието на лизингодателя за разваляне на договора от 17.01.2014г. не е породило правно действие, но отнемането на вещта от лизингополучателя е поведение, съставляващо неизпълнение на договорните задължения от лизингодателя, поради което ищецът прави изявление с исковата молба за разваляне на процесния договор и за връщане на сумите, които съставляват плащане на лизингови вноски след 20.01.2014г., от който момент не ползвал вещта, което плащане следва да се зачете от събраните в принудителното изпълнени суми, отнесени към погасителния план по анекс № 2/20.09.2010г., който счита за актуален, и които вноски намира, че възлизат в размер на 8789989.28 щатски долара. При условията на евентуалност поддържа, че тази сума е платена по договора с оглед на условие, което не се е сбъднало, а именно осигуряване ползването на вещта от лизингополучателя. При условията на евентуалност поддържа, че с тази сума ответникът неоснователно и опосредено се е обогатил за сметка на ищеца, поради което следва да я върне, защото средствата били платени от „Петрол Холдинг“ АД по пътя на принудителното изпълнение, който от своя страна е предявил вземането си към „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД в откритото по отношение на това дружество производство по несъстоятелност по т.д.№ 3017/2017г. на СГС и вземането му било включено от синдика в списъка на приетите вземания, а същевременно лизингодателят е получил плащане на сумата от цесионера „КТБ“ АД, с което плащане се покривали задължения по погасителния план след 20.01.2014г., т.е. след отнемане на вещта от лизингополучателя ищец по делото.
Ответникът „Уникредит Лизинг“ ЕАД оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни. Подчертава, че ищецът е в неизпълнение на договора за финансов лизинг още от 2010г., когато е подписан анекс № 1 към него, с който е бил даден гратисен период на лизингополучателя за плащане на главницата с цел плащане на просроченото задължение, като въпреки това ищецът отново допуснал неизпълнение, довело и до подписване на анекс № 2/20.09.2010г. и анекс № 3/27.12.2011г., с които лизингодателят е предоставил възможности на ищеца да се издължи, но въпреки това последният останал некоректен платец. Уточнява, че това негово поведение му дало основание да обяви част от главницата за предсрочно изискуема с изявление от 08.08.2012г., връчено надлежно на лизингополучателя и съдлъжниците на 13.08.2012г., както и че липсата на изпълнение на задълженията на ищеца по анекс № 3/27.12.2011г. да учреди в полза на ответника договорените обезпечения, станало причина, наред с неплащането на вноските, които не били цедирани на „КТБ“ АД, да развали договора занапред и да поиска връщане на вещта.
Поддържа, че е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил както мандата, даден му от лизингополучателя, да закупи точно определена вещ, така и задължението си да предаде вещта за ползване на лизингополучателя и да му осигури възможността 3 да купи вещта, но само при изпълнение на насрещното задължение за заплащане на вноските по договора, което последният не изпълнил, поради което развалил договора.
Ето защо, оспорва правото на ответника да развали този договор с направеното в исковата молба изявление, тъй като и към този момент той продължавал да е неизправна страна по договора за финансов лизинг, тъй като не е заплатил и последващите цесията вноски по него, които не са били превхърлени на „КТБ“ АД и които са вземане на „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД. Изяснявайки тези релевантни за спора факти, подчертава, че плащането на процесната сума е било осъществено по пътя на принудителното изпълнение от съдлъжник по договора – „Петрол Холдинг“ Ад, а не от ищеца „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД, поради което това дружество не разполага с кондикционните искове по чл.55 ЗЗД, тъй като не то е платило отразените като просрочени задължения към датата на цедирането им на „КТБ“ АД, но дори и да ги бе платило, те не са недължимо платени с оглед разваляне на договора от лизингодателя, което от своя страна прави исковете по чл.55, ал.1, пр.3 и по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД недопустими, евентуално неоснователни. Като недопустим намира иска и по чл.59 ЗЗД с твърдение, че така твърдяното вземане е било предмет на по-рано образувано т.д.№ 76/2019г. на СГС, който е прекратил производството, като е приел, че искът е недопустим, поради което повторното завеждане на дело с идентичен предмет и страни е недопустимо. Отрича по същество да е налице неоснователно разместване на имуществени блага, така че ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, като е получил суми по договора без основание, с което твърдение ищецът обосновава претенцията си по чл.59 ЗЗД. Оспорва да е налице обогатяване на ответника, съответно плащането на нещо без основание от ищеца или съдлъжника по договора, така че резултатът да е неоснователно разместване на блага. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното обогатяване на лизингодателя за сметка на лизингополучателя, чрез удовлетворяването на взискателя по изпълнителните дела – „КТБ“ АД (цесионер на вземанията по договора за финансов лизинг), продажбата на актива на „Петрол Холдинг“ АД (съдлъжник по процесния договор) за погасяване на задължението към взискателя и приемане на вземането, което „Петрол Холдинг“ АД е придобил чрез плащането на задължения на „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД, в производството по несъстоятелност на ищеца.
Навежда евентуално възражение за погасяване на вземането по давност.
В хода на делото ищецът е заявил възражение за нищожност на клаузата на чл.21 (ХХI), ал.2 от договора за финансов лизинг с твърдение, че противоречи на добрите нрави, която разпоредба предвижда, че при разваляне на договора от лизингодателя, лизингополучателят му дължи всички неплатени лизингови вноски и уговорената възнаградителна лихва за остатъка от срока на договора като неустойка за неизпълнение.
4
В свое становище ответникът отрича възможността ищецът да навежда такова възражение след проведеното първо съдебно заседание, евентуално счита, че обстоятелството е несъотносимо към предявените искове, тъй като евентуално начисляване на суми по този текст и приемането на разпоредбата за нищожна, би оправдало връщането им на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като платени при изначална липса на основание, какъвто иск не е бил предявяван.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото, намира следното от фактическа страна:
Приет е договор от 30.10.2008г. (л.21), по силата на който „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД е продал на „Уникредит Лизинг“ ЕАД следната вещ: самолет Bombardier Challenger 604 със сериен номер 5625 за сумата от 29500000 щ.д., като предаването на вещта на новия собственик било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол. За продажната цена била издадена фактура № 4000000049/30.10.2008г. (л.55). Не е спорно и се установява от приложен договор (представен само на английски език), че същата вещ е била закупена на 16.06.2008г. от „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД от чуждестранно дружество на същата цена, както и че самолетът е бил транспортиран до България, за което е приложена митническа декларация. В договора за продажба между страните по делото е изрично отбелязано, че вещта се закупувала от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, за да я предостави по договор за лизинг на продавача „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън“ ЕООД.