Решение № 2664 от 07.06.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............./…..…..2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 09.05.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при секретаря Светла Радойкова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3465/2017 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск с правно основание чл. 30 от ЗН, предявен от ищеца Д.Р.Д. против ответниците К.С.Д., Ц.К.Д. и Н.С.Д., като правоприемници на починалия в хода на процеса ответник С.Р.Д., на основание чл. 227 от ГПК, за възстановяване на запазената част от наследството на ищеца от майка му Н*** С. Ш***, чрез намаляване на извършеното от нея в полза на С.Р.Д. дарение с нотариален акт № 65, том 1, дело № 57/08.06.2009 г., до размера на запазената му 1/3 ид. част; иск с правно основание чл. 76 от ЗН, предявен от ищеца Д.Р.Д. против ответниците К.С.Д., Ц.К.Д. и Н.С.Д., като правоприемници на починалия в хода на процеса ответник С.Р.Д., на основание чл.

227 от ГПК, а по отношение на К.С.Д. и в лично качество, за обявяване за относително недействителен на сключения с нотариален акт № 70, том 1, рег. № 780, дело № 57/06.02.2013 г. договор за покупко-продажба, с който С.Д. се е разпоредил в полза на К*** Д. с находящите се в недвижим имот с № 10135.***.*** по КК на гр. Варна, в местността „***”, с площ от 600 кв.м., сгради, представляващи складова база с № 10135.***.***.5, и селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4; иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от ищеца Д.Р.Д. против С.Р.Д.К.С.Д., Ц.К.Д. и Н.С.Д., като правоприемници на починалия в хода на процеса ответник С.Р.Д., на основание чл. 227 от ГПК, за допускане и извършване на делба на съсобствения недвижим имот, представляващ овощна градина, ПИ

№ 0*** по плана за земеразделяне, в землището на с. Ц***, общ. Д***, в местността „Д***”, с площ от 3,005 дка, парцел № ***, масив 15, при равни квоти –½ ид.част за ищеца и ½ ид.ч. общо за ответниците; иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от ищеца Д.Р.Д. против К*** С.Д. за допускане и извършване на делба на съсобствените недвижими имоти, както следва: складова база с № 10135.***.***.5 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, СО ”***”, с площ от 15 кв.м. и селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4 по КК на гр.

Варна, район „Приморски”, СО ”***”, с площ от 22 кв.м.

В исковата молба ищецът твърди, че заедно с ответника С.Д. са наследници по закон на своята майка Н*** С. Ш***, починала на 23.03.2012 г., която към датата на смъртта си притежавала недвижим имот - овощна градина, представляваща ПИ № 0*** по плана за земеразделяне, в землището на с. Ц***, общ. Д***, местност „Д***”, с площ от 3,005 дка, парцел № ***, масив 15. Излага, че преди смъртта си, Н*** Ш*** дарила на сина си С.Д. с нотариален акт № 65, том 1, дело № 57/08.06.2009 г. собствения си недвижим имот, придобит по реда на параг. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: ПИ с № 10135.***.*** по КК на гр. Варна, местност „***”, с площ от 600 кв.м., с което накърнила запазената му част от наследството й - 1/3 ид. част. Посочва, че в имот № 10135.***.*** са се намирали и постройки – складова база с № 10135.***.***.5 и селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4, които не били предмет на дарението към С.Д.. С полученият по дарение имот, С.Д. се разпоредил чрез покупко-продажба в полза на сина си – К.С., с нотариален акт № 70/2013 г., без обаче в нотариалния акт да са изключени наличните в имота сгради. Поради това ищецът твърди, че с покупко-продажбата, в полза на К.С., е прехвърлена и собствеността по отношение на тях и предявява иск с правно основание чл. 76 от ЗН за обявяване на относителната й недействителност. Моли предявените искове да бъдат уважени. С писмена молба от 03.04.2017 г. ищецът изрично е уточнил по указание на съда, че не предявява иск за делба на ПИ с ид. № 10135.***.*** по Кадастралната карта.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба е депозирал К.С.Д., чрез процесуалния си представител. Оспорва като неоснователни предявените срещу него искове. Оспорва твърдението на ищеца, че в предмета на продажбата с нотариален акт № 70/2013 г., освен поземления имот, са включени и сградите с № 10135.***.***.4 и с № 10135.***.***.5, поради което по отношение на тях ответникът не е съсобственик.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба е депозирал и ответникът С.Р.Д., чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по чл.30 от ЗН, като твърди, че с дарението извършено с нотариален акт № 65/2009 г. не е накърнена запазената част от наследството на ищеца, поради това, че Н*** Ш*** е разполагала и с други имоти, с които да се допълни неговата запазена част, поради което моли да бъде отхвърлен. Оспорва се и иска с правно основание чл. 76 от ЗН, като ответникът С.Д. твърди, че не се е разпореждал в полза на сина си К.Д. с построените в поземлен имот № 10135.***.*** сгради, а именно – складовата база и селскостопанската постройка, поради това, че не е бил техен собственик, поради това, че не са му били дарени през 2009 г. от неговата майка. Посочва, че сградите нямат наследствен характер, а са лична собственост на С.Д., придобити в следствие на построяването им в имота на Н*** Ш***. Не оспорва, че е налице съсобственост при равно квоти по отношение на овощната градина в с. Ц***, местност „Д***”, при равни квоти.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:

От приетото по делото удостоверение за наследници (на л. 18) се установява, че Н*** С. Ш*** е починала на 23.03.2012 г. и след своята смърт е оставила за наследници по закон двамата си сина: Д.Р.Д. и С.Р.Д.. От удостоверението за наследници (на л. 166) се установява, че С.Р.Д. е починал на 31.01.2018 г. и е оставил за свои наследници по закон - К.С.Д. (син), Ц.К.Д. (съпруга) и Н.С.Д. (дъщеря).

От представеното по делото Решение № 40/07.10.1996 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ц***, се установява, че ПК - гр. Д*** е възстановила правото на собственост на Н*** С. Ш*** по отношение на овощна градина, находяща се в землището на с. Ц***, общ. Д***, местност „Д***”, с площ от 3,006 дка, трета категория, имот № 0*** по плана за земеразделяне.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделските земи № ***, том ІІ, дело ***/1997 г. се установява, че Н*** С. Ш*** е призната, на основание влязло в сила решение на поземлената комисия в гр. Д***, за собственик на овощна градина, находяща се в землището на с. Ц***, общ. Д***, местност „Д***”, с площ от 3,005 дка, трета категория, парцел № ***, масив 15, имот № 0*** по плана за земеразделяне.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том І, рег. 1211, дело № 57/2009 г., се установява, че Н*** С. Ш*** е дарила на сина си С.Д. собствения си недвижим имот, придобит по реда на параг. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: ПИ с ид. № 10135.***.*** по КК на гр. Варна, местност „***“, местност „***”, с площ от 600 кв.м., без прехвърляне на съществуващите в мястото сгради.

Съгласно приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 70, том І, рег. № 780, дело 57/06.02.2013 г., се установява, че на 06.02.2013 г. С.Р.Д. е продал на К.С.Д. недвижим имот с ид. № 10135.***.*** по КК на гр. Варна, с.о. „***“, местност „***”, с площ от 600 кв.м.

По делото е представено Определение от 05.12.2017 г. и Решение № ***/30.10.2017 г. по гр.д. № 11334/2013 на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на Д.Р.Д. против С.Р.Д. и К.С.Д. за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на сделката, обективирана в н.а. № 70, том 1, рег.№ 780, дело № 57/06.02.2013 г., съгласно която С.Р.Д. продава на К.С.Д. поземлен имот с идентификатор 10135.***.***, при твърдение за мълчалива продажба със същия н.а. на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3; отменил констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 64/01.04.2013 г., том 2, рег. № 2232, дело № 214/ 01.04.2013г., съгласно който С.Р.Д. е признат за собственик по давност на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3; допуснал до делба между съделителите Д.Р.Д. и С.Р.Д. двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3, при квоти: по ½ ид. част за всеки от съделителите; съдът изключил от делбата К.С.Д. и Ц.К.Д.; отхвърлил искането на Д.Р.Д. за осъждане на ответниците С.Р.Д. и Ц.К.Д. да заплащат на ищеца сумата от 300 лв. на месец – обезщетение за ползването на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3, за период от постановяване на решението по първата фаза до окончателното приключване на делбата.

От представените по делото скици на сгради № 15-***68-06.10.2016 г., № 15-***79-06.10.2016 г. и скица на поземлен имот № 15-***-20.10.2016 г., се установява, че в имот *** има три сгради.

По делото е представено удостоверение за търпимост № ***/19.08.2016 г. на стопанска постройка с площ от 22.47 кв.м. и склад от 14.89 кв.м. (л. 11), удостоверение за търпимост № 32/19.05.2012 г. на жилищна сграда на два етажа в имот *** (л. 75), скица №

К00540/08.03.2017 г., удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/15.03.2017 г., удостоверение за данъчна оценка № **********/13.01.2017 г., удостоверение за данъчна оценка от 24.03.2017 г., протокол от 21.01.2013 г., съдебно - техническа експертиза от 27.11.2015 г., съдебно - техническа експертиза 03.12.2015 г., декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък на недвижимите имоти, нотариален акт за собственост придобит по давност № 64, том ІІ, рег. № 2232/дело № 214/2013 г., скица на сграда №

770/15.01.2013 г., оферти на недвижими имоти (л. 132 – 142), служебна бележка на л. 143, препис извлечение от акта за смърт на С.Р.Д..

От съдебно-оценителната експертиза (л. 126-131) се установи, че стойността на овощната градина, представляваща ПИ № 0***, е 1570 лв., на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3 е 65307 лв., на имота с идентификатор 10135.***.*** е 42126 лв., на складова база, с ид.10135.***.***.5, е 3786 лв., а на селскостопанска постройка с ид. 10135.***.***.4 е 2766 лв.

От повторната съдебно-оценителната експертиза (л. 180-186) се установи, че стойността на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.3 е 85885 лв., на имота с идентификатор 10135.***.*** е 43405 лв., на складова база с № 10135.***.***.5 е 4064 лв., а на селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4 е 2839 лв.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.

30 от ЗН:

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Правото да се иска възстановяване на запазена част, възниква в момента на смъртта на наследодателя. Смъртта на наследодателката

Н*** С. Ш*** е настъпила на 23.03.2012 г. С осъществяване на дарението на 08.06.2009 г. С.Р.Д. е станал собственик на дарения имот.

За да се произнесе по искането за възстановяване на запазената част в хода на производството по делото съдът допусна експертиза за установяване масата по чл. 31 ЗН. Съгласно заключението на вещото лице, се установява, че наследствената маса на наследството, оставено от Н*** С. Ш***, включва: овощна градина, представляваща ПИ № 0***, двуетажната жилищна сграда с № 10135.***.***.3, имот с № 10135.***.***, складова база с № 10135.***.***.5 и селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4. Съдът цени първата съдебно-оценителната експертиза (л. 126 - 131) само за оценката на овощната градина ПИ № 0***, а по отношение на оценката на наследствената маса, включваща останалите имоти, съдът кредитира повторната съдебно-оценителната експертиза (л. 180 - 186) досежно направените оценки, доколкото същата беше много по подробна и обоснована. Вещото лице по нея отчете разстоянието до главния път и настилката до поземления имот, наличието на денивелация, предвижданията и реализицията на плана, границите и гледката от имота, наличието на ел.енергия и вода, отчетено беше строителството в имота и разположението на сградите, тяхната площ, използвани бяха няколко метода за изготвяне на оценката, предвид наличието на застрояване в имота, конструкцията на сградите, покривът, броя на стаите и тяхното разположение, площта и височина, стойността на отделните етажи. В кредитираната част експертизата дава наследствена маса, както следва: стойността на овощната градина (ПИ № 0***) - 1570 лв., стойността на двуетажната жилищна сграда с № 10135.***.***.3 - 85885 лв., стойността на имота с идентификатор 10135.***.*** - 43405 лв., стойността на складова база с № 10135.***.***.5 - 4064 лв., а на селскостопанска постройка с № 10135.***.***.4 - 2839 лв. Общата стойност на наследствената маса към 23.03.2012 г. е 137763 лв. (1570 лв. + 85885 лв. + 43405 лв. + 4064 лв. + 2839 лв.). Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част за всеки от двамата преки наследници е 1/3 от наследствената маса, т.е. 1/3 за Д.Р.Д. и 1/3 за С.Р.Д.. Запазената част на всеки от наследниците е (1/3 от 137763 лв.) – 45921 лв. От повторната съдебно-оценителната експертиза (л. 180-186) се установи, че стойността на подарения имот е 43405 лв., т.е. под стойността на запазената част на ищеца. От друга страна по делото се установи, че и чистата стойност от наследството (без подарения имот), полагаща се на ищеца, в размер на 47179 лв. (85885 лв. + 4064 лв. + 2839 лв. + 1570 лв. = 94358 лв. / 2 (броя на преките наследници на наследодателката), е над размера на запазената част на ищеца. Така се установява, че с извършеното дарение наследодателката не е накърнила запазената част на ищеца, и предявеният иск по чл. 30 от ЗН следва да се отхвърли, като неоснователен, доколкото няма какво да се допълва.