Решение № 272 от 05.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. С.З., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000198 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.“ ЕАД против решение №1084/18.12.2023 г. по гр.д. №5035/2022 г. по описа на РС – гр.С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против въззиваемата агенция искове по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на агенцията да заплати на въззивника сумата 532,78 лв. главница от неплатено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по сключен с комбинирана застрахователна полица от 26.05.2020г. договор за автомобилна застраховка „Каско +“ за обезвреда на причинени на застрахования К.С.Д. имуществени вреди при настъпило на 14.04.2021г. ПТП на пътен възел „Ч. – С.З.“ на АМ „Тракия“, а също така е отхвърлен иска по отношение на мораторната лихва от 67,49 лв. за периода от 03.08.2021г. до 25.10.2022г. и законна лихва върху главницата от 03.11.2022г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения и е направено искане да се отмени решението, като 1 незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се уважат предявените частни искове в пълен размер. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на Агенция „П.“, с който е взето становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са съображения във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на третото лице – помагач на страната на ответника „А.“ ЕАД, с който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно.

Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Видно от представената по делото застрахователна полица №440120151018715 /л.13 от първоинстанционното дело/, между ищеца „Д.“ ЕАД, като застраховател, и разпитания по делото свидетел К.С.Д., като застрахован собственик на л.а. „Фолксваген Фаетон”, с рег. № РВ4252КХ, е бил сключен, при представените общи условия, договор за автомобилна застраховка „Каско +” на същия автомобил, за срок от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. (л. 13-19). От самата полица и представените с договора сметки, преценени съвкупно с т.23 от заключението на назначената по делото комплексна съдебна икономико - автотехническа експертиза (ЗКСИАТЕ), което съдът възприема като компетентно и мотивирано, се установява, че заплащането на застрахователната премия по договора от 1434.25 лева е извършено разсрочено на четири вноски, платени в брой от К.С.Д. на посочените в експертизата дати (л. 13, 19 и 110).

Видно от данните по делото, на 20.04.2021 г., лицето В.К.П., като пълномощник на застрахования свидетел Д., без по делото да е представено такова пълномощно, подал от негово име до ищеца-застраховател представеното по делото уведомление за щета 44011512102601 (л. 11). В същото заявил, че на 14.04.2021 г., в 22:30 часа, застрахованият К.С.Д., като 2 водач на застрахованото при ищеца МПС „Фолксваген Фаетон”, с рег. № РВ4252КХ, на пътен възел Ч. - С.З. /приблизителни координати от Google мaps: 42.250562,25.412999, а в „описанието на събитието“ в т. 4 посочено като:

„Пътен възел Ч. - попада в дупка и пука гума“ (л. 11). В описанието на събитието лицето В.П. е посочило в уведомлението до ищеца, че - „по време на движение попада в необезопасена дупка на пътното платно и се уврежда предна дясна гума; тъй като автомобилът не е снабден с резервна гума ползва пътна помощ; гумата е сменена с нова, а увредената е демонтирана от джантата; обаждане на 112 и контактен център на ДЗИ; тъй като бях в автомобила с водача посочвам приблизителни координати от Google Maps:

42.250562,25.412999“ (л. 11).

Към това уведомление ищецът е представил с исковата си молба и приложение 1, представляващо попълнена от водача на автомобила, свидетелят Д., негова декларация по щетата от 20.04.2021 г. (л. 12), в която водачът е декларирал пред застрахователното дружество, обстоятелствата, свързани с процесното ПТП, като е налице известно разминаване относно някои от посочените обстоятелства, свързани с процесното ПТП и възникналата в резултат на него щета, като напр. време на настъпване му, място на настъпване му, обстоятелствата, свързано с това, дали водачът е пътувал сам или с друг спътник и др. И двата документа - уведомление за щета 44011512102601 (л. 11) и декларация по щетата от 20.04.2021 г. (л. 12) са изготвени и депозирани пред застрахователя на една и съща дата - 20.04.2021 г., като липсват данни кое е наложило уведомлението да се подаде от третото лице В.К.П.. Тези разминавания и противоречия относно декларираните пред застрахователя обстоятелства от водача Д. и от третото лице В.К.П. са подробно описани в мотивите на РС, настоящият състав на ОС също ги констатира, поради което в тази част препраща към мотивите на РС, съгл.чл.272 ГПК.

По уведомлението от 20.04.2021 г., експерт на ищеца е изготвил опис заключение по щета 44011512102601/15.04.2021 г. (л. 21). Тази по-ранна дата 15.04.2021 г. на образуване на щетата, е поставена както на опис - заключение по щета 44011512102601/15.04.2021 г., така и на представените от ищеца снимки на застрахованото МПС (л. 22-24).

В опис-заключението по щетата от 15.04.2021 г. за застрахования, се е 3 подписало, като получило копие от документа, подалото уведомление до ищеца, като негов пълномощник, трето лице В.П. (л. 21) отново на 20.04.2021г.

Видно от калкулация по претенция 44011512102601/15.04.2021 г. (л. 27), определената обща сума по претенцията на собственика на увреденото МПС К. Д. е 202,42лв. В изготвения от застрахователното дружество ликвидационен акт по щета, размерът на щетата е определен на 202,42лв., като посочената сума е преведена на собственика на застрахования автомобил на 12.05.2021г.

/л.29 от делото/

Видно от представената по делото фактура №1020001801/25.05.2021г., издадена от УС на СБА на ищеца, УС на СБА е фактурирало за плащане пътна помощ по договор на обща стойност 6544.44 лева (л. 30). От описа към тази фактура и т. 25 на заключението на комплексната съдебна икономикоавтотехническа експертиза е видно, че на ищецът е фактурирана за плащане със същата фактура и пътна помощ от 315.36 лева по процесната полица 44012015018715 и щета 44011512102601, за процесния застрахован при ищеца л.а., с рег. №РВ4252КХ.

Не се оспорва обстоятелството, че сумата по тази фактура ищецът е заплатил по банковата сметка на УС на СБА на 25.05.2021 г. (л. 111). От т. 15 на ЗКСИАЕ е видно още, че размерът на обичайните ликвидационни разноски, които начисляват застрахователите при образуване, обработване и приключване на щети, е 15-20 лева (л. 109).

От данните по делото се установява, че на 09.07.2021 г. ищецът е изпратил до Областното пътно управление в С.З. на ответника, представената по делото регресна покана (л. 33), с която го поканил да му възстанови сумата от общо 532.78 лева, от които 517.78 лева за платено застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, и 15 лева ликвидационни разноски (л. 33). Поканата е получена от ОПУ С.З. на 14.07.2021 г., като на 03.08.2021 г. ОПУ отговорило, че от регресната покана и представените с нея доказателства не може да се установи категоричното мястото, на което е възникнало твърдяното ПТП; описанието в района на пътен възел гр. Ч. било недостатъчно; в регресната покана бил приложен снимков материал, от които било видно, че въпросната дупка била запълнена; към 14.04.2021 г. участъкът от АМ „Тракия“ от км 175+000 км 185+000 бил 4 затворен за движение, поради ремонтни дейности; движението било осъществено по обходен маршрут; от пътен възел „Ч. Изток“ при км 184+609 по път II - 66 до пътен възел „Ч.“ при км 174+735 и не са били налични неравности по пътното платно; поради това искът не можел да се приеме за основателен и не следвало да се възстановява на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение (л. 34).

По делото е разпитан водачът и собственик на застрахования автомобил свидетелят Д.. В показанията си свидетелят е описал обстоятелствата, свързани с процесното ПТП и щетата по застрахования автомобил, получена в резултат на това ПТП. Действително показанията на свидетеля са противоречиви досежно част от твърдените обстоятелства относими към процесното ПТП и заплащане на обезщетението, каквито констатации е направил и РС в мотивите на обжалваното решение.

Показанията на свидетеля за времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, както и относно наличието на друг пътник в автомобила му - лицето В.К.П., противоречат на попълненото от същия свидетел приложение 1 от 20.04.2021 г. до застрахователното дружество, както и на уведомлението за щетата, попълнено и представено пред застрахователя от лицето В.К.П.. Тези противоречия и непоследователност на свидетелските показания са коментирани и обсъдени подробно в първоинстанционното решение, констатират се и от настоящата инстанция, поради което настоящият състав на ОС на осн.чл.272 ГПКпрепраща в тази част към мотивите на РС.

Според т. 1 на комплексната съдебна експертиза, обстоятелствата, при които е настъпило това ПТП, са посочени в представеното от ищеца уведомление за щета на третото лице В.К.П., в качеството му на упълномощен, който сочи, че на 14.04.2021 г., около 22:30 часа, свидетелят Д. управлявал л.а. Фолксваген Фаетон, с рег. № РВ 4252 КХ, по АМ „Тракия“, в платното за посока С., като на пътен възел до гр. Ч., автомобилът преминал, с предно дясно колело, през необезопасена дупка на пътното платно за движение, като се увредила предна дясна гума, автомобилът не бил снабден с резервна, и била ползвана пътна помощ, като в материалите по делото било представено приложение - 1, което се попълвало от водача на автомобила свидетелят Д., в което той посочвал, че се движел по АМТ в посока С. и 5 произшествието било настъпило на 5 км преди С.З., като GPS - координатите в декларацията на В.П. били за пътен възел Ч. - изток, а пътният възел за С.З. бил на 20 км в източна посока, като на вещите лица е направило впечатление също, че водачът Д. е декларирал, че е бил сам в автомобила, а пълномощникът му твърдял, че бил пътник в автомобила, като двамата посочвали различно място на ПТП, а причината за настъпването му била преминаване на автомобила с предно дясно колело през дупка на платното за движение (т. 1 ЗКСИАТЕ, л.88-89). Според т. 2 на ЗКСИАТЕ, произшествието е настъпило на 14.04.2021 г., около 22:30 часа, на АМТ, на платното за движение в посока С., при валеж от дъжд, в тъмната част на денонощието, като видимостта е била осигурена от светлинния сноп на фаровете, а мястото на ПТП е или на 5 км преди С.З., или на пътен възел Ч. - изток, като преди ПТП водачът е управлявал автомобила, а след премиване през дупката е установил увреждането и се обадил на дежурния телефон на застрахователя, а след това на спешен тел. 112 (л. 89). Според т. 3-5 на ЗКСИАТЕ, позволената скорост за движение по А. за МПС категория „В“ е 140 км/ч; ако произшествието е настъпило при пътен възел „Ч. - изток“, на км 184+609, то скоростта е била ограничена, поради извършвания ремонт, като няма данни точно какви пътни знаци са били поставени, но обичайната практика е скоростта да се намалява поетапно, до не повече от 70 км/ч, като в материалите по делото няма технически значими данни, на базата на които да се изчисли скоростта на автомобила, поради което е невъзможно да се даде категоричен отговор дали водачът е спазил ограниченията на скоростта; при движение през нощта и валеж от дъжд е възможно да не се забележи дупка на платното, а да се установи дълбочината й е невъзможно, което е предпоставка за възникване на инциденти от вида на процесния (л. 89). Според т. 6 ЗКСИАТЕ, по делото липсват обективни данни, на базата на които да се отговори на въпроса на съда - имало ли е на мястото на ПТП, към момента на настъпването му, несигнализирана и необезопасена дупка, къде точно на пътното платно, с каква ширина, дължина и дълбочина, и каква е била причината за появата й на платното за движение, като единичните дупки се получават поради локална недостатъчна товароносимост на пътната настилка (лошо уплътняване на носещият слой) в комбинация с метеорологичните условия през зимата и в резултат на естествена амортизация (т. 6 ЗКСИАТЕ).